Направо към съдържанието

Ловчански конгрес на ВМОРО

от Уикипедия, свободната енциклопедия
II Серски окръжен конгрес
— конгрес —
МястоЛовча, Османска империя
Дата26 юли – 6 август 1906 г.

Ловчанският или Вторият редовен конгрес е окръжен конгрес на Серския революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, провел се от 26 юли/8 август до 6/18 август 1906 година. Целта на конгреса е подготовка на окръга за предстоящия през есента общ конгрес на ВМОРО.[1]

Делегатите са 26.

Делегати
Име Родом Бележка
Яне Сандански Влахи Председател на Конгреса
Пере Тошев Прилеп Представител на Централния комитет на ВМОРО
Михаил Даев[2] Балчик Драмски районен войвода
Иван Караджов Лешко Делегат от Серския революционен район[3]
Таската Серски[2] Враня
Мицо Врански[2] Враня
Чудомир Кантарджиев[2] Сливен
Стойо Хаджиев[2] Голешово
Пейо Радев[2] Чирпан
Георги Скрижовски[2] Скрижово
Георги Занков[2] Самоков
Димитър Запрянов[2] Караорман
Георги Казепов Калиманци
Александър Буйнов Шумен
Димитър Икономов Ловча
Тодор Попантов[4] Ваташа
Илия Балтов[4] Прилеп
Петър Милев[2] Косача
Димитър Трендафилов[5] Горно Броди

Конгресът е открит на 26 юли в къщата на Димитър Икономов в неврокопското село Ловча. След петдневни заседания в Ловча, поради раздвижване на турските войски в района, конгресът се премества в Либяхово, където заседават в къщата на Иван Коюмджиев до 6 август.[6]

Конгресът приема отчетите на революционните комитети и в резолюцията си констатира, че промяната в тактиката на властта налага и промяна на тактиката на организацията. Препоръчва се да се намали числения състав на четите, да се привлекат в тях по-добре образовани хора, да се организира милицията като самостоятелен орган за отбрана. Отбелязва се нуждата от борба с чуждите пропаганди в окръга, особено с гръцката, от засилване на развитието на българското учебно дело и на борбата за подобряване на икономическото състояние на населението. Конгресът утвърждава бюджета на окръга, избира нов окръжен комитет и делегати за предстоящия общ конгрес - Пере Тошев, Яне Сандански, Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Петър Милев, Кръстьо Българията, Тодор Попантов, Петър Попарсов и Димитър Стефанов.[6]

  1. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 212 – 217.
  2. а б в г д е ж з и к Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 15.
  3. Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 12.
  4. а б Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 13.
  5. Лешковъ, Иванъ. Единъ окрѫженъ конгресъ на В. М. Р. О. въ 1906 год. // Илюстрация Илиндень 2 (3 (13). София, Издание на Илинденската Организация, февруарий 1929. с. 16.
  6. а б Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 163.