Георги Скрижовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Георги Скрижовски
български революционер

Роден
Починал
25 февруари 1925 г. (42 г.)
Подпис Signature of Georgi Skrizhovski (vectorized).svg
Георги Скрижовски в Общомедия

Георги Иванов Радев, известен като Скрижовски[1] или Скрижевски,[2] е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Георги Скрижовски е роден през 1882 година в село Скрижово, Зъхненско в бедно семейство. Учи в родното си село. Завършва българското педагогическо училище в Сяр през 1896 година, като още като ученик влиза във ВМОРО, привлечен от един от учителите си - Димитър Гущанов. Известно време е учител в селата Горно Броди, Горни Порой и в родното си Скрижово, където е начело на революционния комитет. Създава и укрепва комитетите в съседните драмски български села. През 1902 година е принуден да мине в нелегалност, тъй като е открит от турски чиновник заедно с четата на Илия Кърчовалията в къщата на кмета на родното му село. Скрижовски успява да избяга, но кметът е арестуван и изпратен на заточение. Влиза първо в четата на Димитър Гущанов, а след това в тази на Илия Кърчовалията. В 1903 година е в четата на Гоце Делчев и участва в атентата на моста на река Ангиста.[2]

Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Скрижовски е на петия ред, шести (последен) от ляво надясно.

Скрижовски участва в Илинденско-Преображенското въстание като секретар на четата на Яне Сандански. На Първия редовен конгрес на Серския революционен окръг в 1905 година е избран за разложки околийски войвода и формира своя чета. В 1906 година става член на Серския окръжен революционен комитет. Делегат е на Втория редовен конгрес на революционния окръг в 1906 година, както и на Третия редовен конгрес на следната 1907 година и е преизбран за член на окръжния комитет. Развива дейност по възстановяването на организацията в Разлога, масовизира комитетите и работи за повишаване на просветното равнище на населението.[2]

Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги Скрижовски, последният е неидентифициран

При Младотурската революция от 1908 година участва в отряда на Сандански и в Похода към Цариград. Участва в учредяването на Народната федеративна партия (българска секция).[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година е доброволец в Македоно-одринското опълчение и служи в Нестроевата рота на 15 щипска дружина.[4] С малка чета[2] участва в освобождението на Драма.[5] Взима участие и в Междусъюзническата война в 1913 година.[2] През Първата световна война е войвода на чета, извършваща диверсии в тила на противника.

След войните се установява в Ксанти, а след като градът е откъснат от България в 1919 година - в Свиленград.[2] Член на Временното представителство на бившата Вътрешна македонска революционна организация и подписва апела от 9 март 1919 г. до Парижката мирна конференция. В 1919 година става член на БКП. Поддържа връзки с Димо Хаджидимов.

На 11 януари 1925 година Георги Иванов Скрижовски е избран за общински съветник в Свиленград, утвърден е за такъв на 7 февруари от Хасковския окръжен съд, но не успява да присъства на нито едно заседание, тъй като на 28 февруари е застрелян от терорист на ВМРО. Първото заседание на новоизбрания общински съвет в Свиленград се провежда на 9 март 1925 година и започва със ставане на крака от всички общински съветници, в знак на почит към паметта на Георги Скрижовски.

Личното оръжие на Скрижовски се съхранява във фондовете на Регионалния исторически музей в Благоевград.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 27.
  2. а б в г д е ж Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 264.
  3. Макдермот, Мерсия. За свобода и съвършенство: биография на Яне Сандански. Наука и изкуство, 1987., стр. 176.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 617.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 151.
     Портал „Македония“         Портал „Македония