Стойо Хаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Стойо Хаджиев
български революционер

Роден
Починал
Депутат в Османския парламент:
(1912)   
Стойо Хаджиев в Общомедия

Стойо Николов Хаджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Депутатска карта на Хаджиев от Османския парламент.

Хаджиев е роден в 1880 година в село Голешово, Мелнишко, тогава в Османската империя. Баща му е активен участник в движението за налагане на новобългарска просвета и църква. Завършва Серското педагогическо училище в 1898 година. Веднага след завършването си заедно с баща си участва в спречкване с турци и в 1900 година минават в нелегалност. Става секретар на Демирхисарската чета, а след смъртта на баща си минава в четата на Яне Сандански, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След амнистията от 1904 година, по указание от Яне Сандански, Стойо Хаджиев става учител първоначално в Черешница, а по-късно и в Долна Сушица, като занимава с организационна дейност. Скоро, след като е застрашен от арест, се връща при Яне Сандански и взема участие в акцията с капитан Стоянов.[1]

От 1905 г. е демирхисарски районен войвода и се движи с между 6-10 четници.[2] Участва във всички конгреси на ВМОРО до 1908 година. След Младотурската революция в 1908 година се легализира, става активист на Народната федеративна партия (българска секция) и е делегат на учреждението от Демирхисарско през 1909 година, заедно с Илия Бижев. Участва в похода към Цариград през 1909 година и на изборите в 1912 година, заедно с Александър Буйнов, става депутат в османския парламент от Сяр.[3]

Стойо Хаджиев и Димитър Икономов.

По време на Балканската война е войвода на Демирхисарската чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи като доброволец в 1 рота и в щаба на 14 воденска дружина.[4]

През Първата световна война служи в 3 пехотен полк на 11 дивизия. След войната е окръжен управител на Струмица, а от 1920 година е адвокат в Петрич[9] и председател на Окръжната постоянна комисия в града.

Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги Скрижовски, последният е неидентифициран.

Хаджиев е убит в Горноджумайските събития през септември 1924 година.[10][11][12][13]

В родното му село Голешово е изграден негов паметник, а името му носи улица в град Петрич.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство - биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 176.
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  3. Members of the Meclis-i Mebusan, 1912. // Msu.edu. Посетен на 11 януари 2013 г.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 14, 750, 894.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 673.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 32.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 264.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 34.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934), София, 2001, стр. 176.
  10. Енциклопедия Пирински край. Том 2, Благоевград, 1999, стр. 370.
  11. Македонски научен институт
  12. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  13. Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 - 3.8.10 г., стр.10
     Портал „Македония“         Портал „Македония