Стойо Хаджиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стойо Хаджиев
български революционер

Роден
Починал

Образование Битолска българска класическа гимназия
Депутат в Османския парламент:
(1912)   
Стойо Хаджиев в Общомедия

Стойо Николов Хаджиев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Депутатска карта на Хаджиев от Османския парламент.

Хаджиев е роден на 16 май 1879[1] година в село Голешово, Мелнишко, тогава в Османската империя. Баща му е активен участник в движението за налагане на новобългарска просвета и църква. Завършва Сярското педагогическо училище в 1898 година. Веднага след завършването си заедно с баща си участва в спречкване с турци и в 1900 година минават в нелегалност. Става секретар на Демирхисарската чета, а след смъртта на баща си минава в четата на Яне Сандански, с която участва в Илинденско-Преображенското въстание.

След амнистията от 1904 година, по указание от Яне Сандански, Стойо Хаджиев става учител първоначално в Черешница, а по-късно и в Долна Сушица, като занимава с организационна дейност. Скоро, след като е застрашен от арест, се връща при Яне Сандански и взема участие в акцията с капитан Стоянов.[2]

От 1905 г. е демирхисарски районен войвода и се движи с между 6-10 четници.[3] Участва във всички конгреси на ВМОРО до 1908 година. След Младотурската революция в 1908 година се легализира, става активист на Народната федеративна партия (българска секция) и е делегат на учреждението от Демирхисарско през 1909 година, заедно с Илия Бижев. Участва в похода към Цариград през 1909 година и на изборите в 1912 година, заедно с Александър Буйнов, става депутат в османския парламент от Сяр.[4]

Стойо Хаджиев и Димитър Икономов.

По време на Балканската война е войвода на Демирхисарската чета на Македоно-одринското опълчение, а по-късно служи като доброволец в 1 рота и в щаба на 14 воденска дружина.[5]

През Първата световна война служи в 3 пехотен полк на 11 дивизия. След войната е окръжен управител на Струмица, а от 1920 година е адвокат в Петрич[10] и председател на Окръжната постоянна комисия в града.

Дейци на НФП: Чудомир Кантарджиев, Стойо Хаджиев, Яне Сандански, Георги Скрижовски, последният е неидентифициран.

Хаджиев е убит в Горноджумайските събития през септември 1924 година.[11][12][13][14]

Паметникът на Стойо Хаджиев в с. Голешово
Паметна плоча за Стойо Хаджиев на стената на училището в с. Голешово

В родното му село Голешово е изграден негов паметник, а името му носи улица в град Петрич.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Или на 6 септември 1880 г.; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 491.
  2. Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство – биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 176.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  4. Members of the Meclis-i Mebusan, 1912. // Msu.edu. Посетен на 11 януари 2013 г. Архив на оригинала от 2013-07-23 в Wayback Machine.
  5. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 14, 750, 894.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 673.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 32.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 264.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 34.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 176.
  11. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 370.
  12. Македонски научен институт
  13. Куманов, Милен. „Македония. Кратък исторически справочник“, София, 1993.
  14. Сандански, Борис, „Поборници от Пиринско“, в. „Трета възраст“, бр. 30, 28.7 – 3.8.10 г., стр.10
     Портал „Македония“         Портал „Македония