Александър Буйнов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Александър Буйнов
български революционер

Роден
Починал

Депутат в Османския парламент:
(1912)   

Народен представител в:
XX ОНС   
Александър Буйнов в Общомедия

Александър Иванов Ненов, наречен Буйнов[1], е български актьор, революционер, войвода на Вътрешната македоно-одринска реолюционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Александър Ненов е роден в град Шумен на 26 септември 1879 г. Той е най-възрастният син в семейството на заможен занаятчия, който изработва гайтани и сърма за украсяване на народни носии.[2] Учи в родния си град и завършва гимназия в София. През 1896 година записва право в Софийския университет, а през 1897 г. става актьор в театър „Сълза и смях“. При едно от турнетата на театъра в Солун през 1898 г. се запознава с дейци на ВМОРО и се включва в освободителното движение. След това играе в театър „Роза Попова“, „Съвременен театър“, Пловдивския градски театър и Плевенския градски театър.[3] Заради буйния си характер е наричан „Буйното“ и от там приема името Буйнов.

След Илинденско-Преображенското въстание в 1903 година Буйнов напуска театъра и се отдава изцяло на революционното движение. До 1905 година е четник в Скопски революционен окръг, а след това – в Серски, където става един от приближените на Яне Сандански.

Александър Буйнов

На третия редовен конгрес на Серски революционен окръг през 1907 година е избран за член и секретар на окръжния революционен комитет. След Младотурския преврат в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция) в Солун и е член на Централния ѝ съвет. На изборите през 1912 година Буйнов е избран за депутат в османския парламент от Сяр.[4]

В 1908 година се жени за учителката революционерка от Банско Мария Тодева.[5]

През Балканската война (1912-1913) Александър Буйнов застава начело на чета и защитава българското население в Неврокопско и Демирхисарско от изстъпленията на турците и участва в освобождението на Пиринска Македония. С него са войводите Димитър Арнаудов, Икономов, Иван Коюмджиев, Гърнев, Тухчев и Бакъров. При сражение в село Цървища в Шарлия на 22 октомври 1912 година е тежко ранен[6].

След Първата световна война е в групата на противниците на Тодор Александров и генерал Александър Протогеров, оглавявана от Гьорче Петров. През април 1923 г. е избран за депутат в Българското народно събрание. След преврата на 9 юни се установява в град Банско и продължава да поддържа контакти с федералистите, някои от които вече открито са преминали на сръбска служба. След убийството на Тодор Александров Александър Буйнов е предаден заедно с Георги Ковачев от Йонко Вапцаров[7] и е убит по присъда на ВМРО на 27 септември 1924 година в Банско.[8][9][10][11][12].

Роли в театъра[редактиране | редактиране на кода]

Александър Буйнов играе множество роли през годините, в които се занимава с театрална дейност, по-значимите са:

  • Роже дьо Верде — „Двете сирачета“ на Адолф д'Енери и Ежен Кормон
  • Цезар фон Шлетинг — „Студентческа фантазия“ на Карл Лауфс;
  • Офицерът — „Отечество“ на Викториан Сарду.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО — псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.7
  2. Макдермот, Мерсия. „За свобода и съвършенство — биография на Яне Сандански“, София, 1987, Наука и изкуство, стр. 177
  3. а б ((bg))  Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 53-54.
  4. Members of the Meclis-i Mebusan, 1912. // Msu.edu. Посетен на 11 януари 2013 г.
  5. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 332.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.117
  7. Шанданов, Петър, Богатство ми е свободата, ИК Гутенберг, София, 2010, стр.205-206.
  8. Биографични данни от библиотека на ВМРО-София
  9. „Алманах на българските национални движения след 1878 г.“, София, 2005.
  10. Македонски научен институт
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 22 - 23.
  12. Македонска енциклопедија, МАНУ, Скопие, 2009, стр. 224
     Портал „Македония“         Портал „Македония