Димитър Арнаудов (Либяхово)

    Добавяне на препратки
    от Уикипедия, свободната енциклопедия
    Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Арнаудов.
    Димитър Арнаудов
    български политик
    Роден
    1874 г.
    Починал
    1938 г. (64 г.)
    Народен представител в:
    XVII ОНС   

    Димитър Сотиров Арнаудов с псевдоним Отело[1] е български революционер и политик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и ВМРО (обединена).

    Биография[редактиране | редактиране на кода]

    Арнаудов е роден в 1874 година в неврокопското село Либяхово, което тогава е в Османската империя. Родът му по произход е от Янина. Занимава се с търговия. Влиза във ВМОРО още след основаването на организацията в 1895 година, посветен от Георги Гърнев,[2] като е сред основателите на революционния комитет в Либяхово. Като праматарин обикаля селата и посве­щава отделни хора в революционната органи­зация.[2] Изпълнява куриерски задачи и е пунктов ръководител. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в саботажи в Серския революционен окръг. След въстанието в 1905 е делегат на Първия, а в 1907 година на Третия конгрес на Серския окръг. В 1907 става член на Неврокопския околийски комитет на ВМОРО. Действа като подвойвода на неврокопския районен войвода Петър Милев.[3]

    След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Участва в отряда на Яне Сандански при Похода му към Цариград в подкрепа на младотурците.[4]

    По време на Балканската война е начело на чета, подпомагаща действията на българските войски. Участва в освобождението на Неврокоп заедно с четите на Христо Чернопеев, Пейо Яворов, Михаил Чаков, Лазар Топалов, Костадин Бояджиев, Йонко Вапцаров, Александър Буйнов и Т. Петров. На 21 октомври 1912 година заедно с четите на Яне Сандански, Стойо Хаджиев и Георги Казепов овладяват Рупелското дефиле[5]. След Междусъюзническата война става народен представител от Неврокопска околия в XVII народно събрание[6] от Демократическата партия до края на мандата му в 1919 година.

    След Деветоюнския преврат е преследван от новите власти и на 24 септември 1924 година заедно с Тего Куюмджиев емигрира в Гърция,[7] където е арестуван и през април 1925 година екстрадиран в Югославия. През октомври същата година е участник на Учредителната конференция на ВМРО (обединена) във Виена, като е избран за член на Централния ѝ комитет като представител на Сярската група, но без негово съгласие и желание.[8] Арнаудов заема мястото си в ЦК едва през октомври 1927 година, от август 1927 година е и в Секретариата на организацията,[9] но практически не участва в дейността ѝ.[10] Владимир Поптомов го определя като авторитетен, но не и енергичен и инициативен.[11]

    Живее и работи в Берлин и Париж, а от 1930 до 1934 година – в Турция, където поддържа канал за прехвърляне на комунисти в СССР. Участва на помирителната Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1930 година като представител на комунистическото крило.[12]

    През декември 1934 година се заселва в Одеса, СССР, а от 1935 година в Ростов на Дон.

    В 1937 година е арестуван от съветските власти и убит в 1938 година. Реабилитиран е в 1956 година.[13]

    Арнаудов е автор на спомени за революционното движение в Серския окръг.[14][15]

    Бележки[редактиране | редактиране на кода]

    1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
    2. ↑ а б Георги М. Гърнев – виден възрожденски родолюбец и фолклорен деец. // ТопПреса. Посетен на 26 януари 2019.
    3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
    4. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 25.
    5. ↑ „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.15-16
    6. ↑ Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 54.
    7. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 126.
    8. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 46, 61.
    9. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 56.
    10. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 55.
    11. ↑ Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 61.
    12. ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 14.
    13. ↑ Българи жертви на сталинисткия терор. // Сите българи заедно. Посетен на 23 юни 2022 г.
    14. ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 30 – 31.
    15. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 11.
         Портал „Македония“         Портал „Македония“    
    Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Арнаудов_(Либяхово)&oldid=11673951“.