Димитър Арнаудов (Либяхово)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Димитър Арнаудов.

Димитър Арнаудов
български политик
Роден
1874 г.
Починал
1937 г. (63 г.)
Народен представител в:
XVII ОНС   

Димитър Сотиров Арнаудов с псевдоним Отело[1] е български революционер и политик, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и ВМРО (обединена).

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арнаудов е роден в 1874 година в неврокопското село Либяхово, което тогава е в Османската империя. Родът му по произход е от Янина. Занимава се с търговия. Влиза във ВМОРО още след основаването на организацията в 1895 година, като е сред основателите на революционния комитет в Либяхово. Изпълнява куриерски задачи и е пунктов ръководител. По време на Илинденско-Преображенското въстание участва в саботажи в Серския революционен окръг. След въстанието в 1905 е делегат на Първия, а в 1907 година на Втория конгрес на Серския окръг. В 1907 става член на Неврокопския околийски комитет на ВМОРО. Действа като подвойвода на неврокопския районен войвода Петър Милев[2].

След Младотурската революция в 1908 година е сред основателите на Народната федеративна партия (българска секция). Участва в отряда на Яне Сандански при Похода му към Цариград в подкрепа на младотурците.

По време на Балканската война е начело на чета, подпомагаща действията на българските войски. Участва в освобождението на Неврокоп заедно с четите на Христо Чернопеев, Пейо Яворов, Михаил Чаков, Лазар Топалов, Костадин Бояджиев, Йонко Вапцаров, Александър Буйнов и Т. Петров. На 21 октомври 1912 година заедно с четите на Яне Сандански, Стойо Хаджиев и Георги Казепов овладяват Рупелското дефиле[3]. След Междусъюзническата война става народен представител от Неврокопска околия в 17 Народно събрание от Демократическата партия до края на мандата му в 1919 година.

След Деветоюнския преврат е преследван от новите власти и на 24 септември 1924 година заедно с Тего Куюмджиев емигрира в Гърция,[4] където е арестуван и през април 1925 година екстрадиран в Югославия. През октомври същата година е участник на Учредителната конференция на ВМРО (обединена) във Виена, като е избран за член на Централния ѝ комитет като представител на Серската група, но без негово съгласие и желание.[5] Арнаудов заема мястото си в ЦК едва през октомври 1927 година, от август 1927 година е и в Секретариата на организацията,[6] но практически не участва в дейността ѝ.[7] Владимир Поптомов го определя като авторитетен, но не и енергичен и инициативен.[8]

Живее и работи в Берлин и Париж, а от 1930 до 1934 година - в Турция, където поддържа канал за прехвърляне на комунисти в СССР. Участва на помирителната Цариградска конференция на ВМРО (обединена) от 1930 година като представител на комунистическото крило.[9]

През декември 1934 година се заселва в Одеса, а от 1935 година в Ростов на Дон. В 1937 година е арестуван от съветските власти и убит. Реабилитиран е в 1956 година.

Арнаудов е автор на спомени за революционното движение в Серски окръг.[10][11]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.74
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  3. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 - 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр.15-16
  4. Тего Куюмджиев за среща с М. Герджиков в Цариград и за дейността на ВМРО (обединена), в: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 126.
  5. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 46, 61.
  6. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 56.
  7. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 55.
  8. Добринов, Дечо. ВМРО (обединена), Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 61.
  9. Пандев, Константин. Предговор към: Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 14.
  10. Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 30 - 31.
  11. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония