Лазар Топалов
Лазар Топалов | |
---|---|
български революционер | |
![]() | |
Роден |
1883 г.
|
Починал | 8 октомври 1912 г.
|
Лазар Топалов в Общомедия |
Лазар (Лазката) Георгиев (Григоров) Топалов е български революционер, мехомийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Лазар Топалов е роден през 1883 година в мехомийското село Белица, тогава в Османската империя. Завършва второ училищно отделение и се занимава с овчарство, а след това работи в Румъния. Присъединява се към ВМОК и през 1902 година е десетар в четата на мичман Тодор Саев. През Илинденско-Преображенското въстание е войвода на селската чета от Белица. През 1907 година е четник при Георги Скрижовски.
След започването на Балканската война през есента на 1912 година Лазар Топалов заедно с Йонко Вапцаров, Георги Занков, Лазар Колчагов, Таско Кочерински, Михаил Чаков, Андон Кьосето, Стефан Чавдаров, Пейо Яворов, Георги Николов и други събират сборна чета, която се ръководи от Христо Чернопеев[1]. Заедно с 12-а рота от 27-и чепински полк четата атакува Мехомия. Лазар Топалов загива при нападението на 8 октомври 1912 година в местността Саровица.[2][3][4]
Синът му Гоце Топалов е комунистически деец.[5]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония - история и политическа съдба, Том II, ИК Знание, София, 1998, стр.14.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 168.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 470-471.
- ↑ Томовъ, Владимиръ В. п. Лазаръ (Лазката) Г. Топаловъ. // Илюстрация Илиндень 4 (124). Илинденска организация, Априлъ 1941. с. 11 - 12.
- ↑ Пътеводител по мемоарните документи за БКП, съхранявани в Централния държавен архив. Архивни справочници, том 6. София, Главно управление на архивите при Министерския съвет. Централен държавен архив, 2003. ISBN 954-9800-36-9. с. 420. Посетен на 5 септември 2015.