Йонко Вапцаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Йонко Вапцаров
български революционер
Yonko Vaptsarov IMARO Bansko.JPG
Роден
1880 г.
Починал
17 януари 1939 г. (59 г.)
Йонко Вапцаров в Общомедия

Иван (Йонко) Николов Проданичин, известен като Вапцаров или Вапцара[1], както и с псевдонима Белоречки, е български революционер, разложки войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Йонко Вапцаров е роден през 1880 година[3] в Банско, тогава в Османската империя. Баща му Никола Проданичин е убит от турски конвой през 1905 година на път за Солун в местността Свети Георги край Банско заедно с Борис Тодев и Милан Колчагов. Йонко Вапцаров завършва 6 клас в Банско и се включва във ВМОРО през 1896 година. Става секретар на банския революционен комитет. През 1901 година участва в обезоръжаването на върховиста дядо поп Найден в село Сърбиново заедно с Яне Сандански. Участва в аферата „Мис Стоун“. През 1902 година става войвода на чета в родния си край. След Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година е арестуван и лежи в затвор в Солун. След Младотурската революция през 1908 година е освободен.

Ученици от Банско, членове на ВМОРО, участници в първата екскурция по обучаване в стрелба, 1893 г.
Първи ред от ляво надясно: Миле Бизев, Никола Колчагов, Иван Вапцаров, Симеон Молеров, Иван В. Молеров;
В средата: Лазар Колчагов, Ангел Балев;
Заден ред от ляво надясно: Тале Фурнаджиев, Йонко Вапцаров, Михаил Решовалиев, Лазар Томов, Никола Попиванов, Костадин Молеров, Димитър Младенов, Милош Колчагов
Никола и Йонко Вапцарови

По време на Балканската война е войвода на чета на Македоно-одринското опълчение. Сборната чета на Иван Вапцаров, Христо Чернопеев, Пейо Яворов и Лазар Колчагов освобождава Банско, Мехомия и Кавала.[4] По-късно Вапцаров служи в Несторевата рота на 13-а кукушка дружина.[5][6]

Веднага след освобождението на родния си край през 1912 година става околийски началник на Разложка околия. Йонко Вапцаров, вече областен ръководител на ВМОРО, завързва лично приятелство с цар Фердинанд I, като няколко пъти си гостуват един на друг. Йонко Вапцаров отива в Цариград през 1916 година, за да уреди имотни въпроси на Фердинанд[14]. На 13 октомври 1917 година в дома на Йонко Вапцаров, на път за Солунския фронт, пренощуват Кайзер Вилхелм II и Цар Фердинанд I[15]. Добри отношения Йонко Вапцаров поддържа и с Цар Борис III[16].

Стоян Филипов (първи), племенникът му, Йонко Вапцаров (трети), Иван Михайлов (четвърти) и Панчо Михайлов (пети).

След Първата световна война Иван Вапцаров участва във възстановяването на ВМРО. В 1921 година е избран за помощник-кмет на Банско. Към 1926 година е пълномощник на ЦК на ВМРО и получава заплата в размер 4500 лева[17]. При разцеплението на ВМРО е на страната на десницата, но след убийството на Александър Протогеров през 1928 година влиза в конфликт с Иван Михайлов и през пролетта на 1929 година михайловисти правят опит за убийството на Вапцаров, който след това се установява в Ню Йорк при роднини. Завръща се в България през 1930 г., а през 1933 година е отвлечен от михайловистка чета, но е освободен след Деветнадесетомайския преврат в 1934 година.

Йонко Вапцаров умира през 1939 година в София. Баща е на комунистическите активисти Никола Вапцаров, Райна Вапцарова и Борис Вапцаров.

Къщата, в която Йонко е живял със семейството си в Банско, днес функционира като музей, посветен на живота и делото на сина на Йонко – поета Никола Вапцаров.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр. 21
  2. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 132.
  3. Баждаров, Георги. „Моите спомени“.
  4. „Знамената на освободителното движение и въстанията в Македония и Тракия“
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 108, 894.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 24.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 27.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 28.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 53.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 433.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 76.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 42.
  14. Николов, Григор. Скандали, бунтове и смърт заради царските гори, в. Сега, 12 август 2003 г.
  15. Национален литературен музей Къща музей „Никола Вапцаров“ София, Живитопис на Никола Вапцаров
  16. Николов, Григор. Скандали, бунтове и смърт заради царските гори – 2, в. Сега, 13 август 2003 г.
  17. „Националноосвободителната борба в Македония, 1919 – 1941 г.“, Колектив, ИК „Знание“, София, 1998 г., стр. 167
     Портал „Македония“         Портал „Македония