Ангел Балев
| Ангел Балев | |
| български просветен деец | |
 | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | 31 октомври 1965 г.
|
| Ангел Балев в Общомедия | |
Ангел Колев Балев е български просветен деец и революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1][2]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Балев е роден на 24 юни 1882 година в село Банско, което тогава е в Османската империя. Учи в родното си село и в Горна Джумая, след което завършва Американския колеж в Самоков. Докато учи работи в печатницата на Стоян Баръмов. Посещава музикални курсове при Добри Христов. Започва работа като библиотекар при основаното през 1894 година читалище „Селска почивка“.[1]
Присъединява се към ВМОРО и участва в Илинденско-Преображенското въстание през 1903 година.[1]
След Младотурската революция, от 1909 година в продължение на 50 години е учител в Банско, където се занимава с различни обществени, културно-просветни и книжовни дела.[1] В 1908 година е сред възстановителите на читалище „Развитие“ в Банско.[3] Балев е основател на въздържателното и туристическото дружество в Банско.[1] В 1913 година създава училищен хор за хорово пеене.[4] Ръководи китаро-мандолинен състав и театрална трупа. Режисьор е на пиесите „Руска“, „Иванко“, „Големанов“, „Многострадална Геновева“. Публикува различни по жанр литературни материали. Инициатор е за гимнастически чествания на празника на равноапостолите Св. св. Кирил и Методий. Наследниците му даряват богатата му библиотека на Музея в Банско.[1][5]
В 1960 година Ангел Балев е награден с орден „Кирил и Методий“. Умира в 1965 година.[1]
-
Балев с жена си и детето си -
Балев като четник
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д е ж Ангел Балев // Visit Bansko. Посетен на 17 февруари 2017.
- ↑ Ангел Балев // Discover Bansko. Посетен на 17 февруари 2017.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 66.
- ↑ Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 389.
- ↑ Златна книга на дарителите в Народна Република България, том 1. София, Държавно издателство „Д-р Петър Берон“, 1989. с. 130.
