Американски колеж в София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Американски колеж в София
Информация
Седалище София, София-град,
Flag of Bulgaria.svg България
Основаване 1860 г.
Директор Поул Джонсън
Ученици ок. 680
Навигация
Адрес Алея Флойд Бляк
Сайт http://www.acs.bg/

Американският колеж в София (на английски: American College of Sofia) е училище, разположено в квартал „Младост“ в София. Училището се ръководи от фондация Sofia American Schools, Inc.

Това е най-старото американско училище извън Съединените щати[1], създадено през 1860 г. Този факт се оспорва от Робърт колеж в Истанбул заради промените в името и конституцията на училището.

Американският колеж е закрит през 1942 г., а отново отваря врати през 1992 г. Основният език, на който се провежда обучението, е английският. При успешно завършване на пълния курс на обучение всички зрелостници, които са български граждани, получават 2 дипломи – българска и американска, а чуждестранните ученици получават американска диплома и IB диплома.

Официалният вход на главната сграда в София

Акредитация[редактиране | редактиране на кода]

Американският колеж има пълна акредитация от американската Асоциация на колежите и училищата от средните щати (MSA), покривайки изключително високи образователни стандарти. Това е блестящо постижение, осигуряващо международно признание за качеството на обучението в училището и задаващо отлична перспектива за бъдещото му дългосрочно развитие.

Американският колеж има пълна акредитация и от Международната бакалауреатска организация (IBO). Програмата IB е въведена за чуждестранните ученици от 11. и 12. клас. Това е световно призната с високото си академично ниво международна програма. Дипломата по IBO дава на чуждестранните ученици голямо предимство при кандидатстването им във висшите училища по цял свят.

Материална база[редактиране | редактиране на кода]

В момента училището разполага с 8 ремонтирани класически сгради, които се намират в парк, разположен на площ от 52 акра. Материалната база включва 62 класни стаи, 4 компютърни лаборатории, 3 научни лаборатории, театрална зала с 435 места, концертна зала със 180 места, общежитие за ученици с 28 легла, закрита многофункционална спортна зала с надуваема конструкция на площ от 1276 квадратни метра, вътрешни спортни съоръжения, сред които стена за катерене, студио за танци, фитнес център, както и открити баскетболни кортове и спортни игрища.

История[редактиране | редактиране на кода]

Американският колеж в София, който чества през учебната 2010 – 2011 г. 150 години от създаването си, е най-старата американска образователна институция извън границите на САЩ. Той води началото си от училището за момчета, основано от американски мисионери в Пловдив през учебната 1860 – 1861 година. Същите тези мисионери, под ръководството на д-р Джеймс Франклин Кларк - Старши, 3 години по-късно основават училището за момичета в Стара Загора; тези 2 училища прерастват в общо – Американския колеж в София.

През 1871 година двете училища се преместват в Самоков, където процъфтяват през следващия половин век. Учителите са главно американски мисионери. Д-р Кларк, който е погребан в софийските гробища през 1916 г., посвещава целия си живот на тези училища. „Американските бордове на мисии към Конгрешанската църква“ осигуряват нужните средства за тяхното функциониране. В двете училища учат стотици български ученици, много от които по-късно стават проповедници, а други – държавни служители и учители.

След Първата световна война, „Бордовете на мисии“ решават да прекратят дейността си в България и да затворят училищата в Самоков. Срещу взетото решение протестират както завършили ученици и приятели на училищата в България, включително високопоставени правителствени служители, така и много хора в САЩ, допринесли с даренията си за функционирането на двете училища. През 1926 г. се взема решение те да преминат под ръководството на нова организация – „Американски училища – София“. Нейната единствената цел е да осигури образование за българските младежи и затова се съгласява да слее двете училища и да построи ново на вече подбрано място в землището на село Симеоново.

Първата стъпка на новата организация е да наеме д-р Флойд Бляк, който пристига в България през лятото на 1926 г. със съпругата си Зарафинка Кирова и малкия им син Кирил. Започва незабавно изграждане на новото училище и до лятото на 1928 г. то е почти завършено, за да приеме 119 момичета от Самоков същата есен. Година по-късно, към тях се присъединяват 63 момчета, а през пролетта на 1930 г. – и останалите 130 момчета. Средствата за изграждането на новото училище се набират от продажбата на собствеността в Самоков, от дарения на американци и едно дарение на българския парламент на товар от дървен материал, продаден за 50 000 долара. Строежът на сградите продължава през 1930-те години. В края на десетилетието има достатъчно помещенията за настаняването на 500 ученици и по-голяма част от преподавателите на пансион. С труда си учениците допринасят за направата на мебели за колежа, за изграждането на плувен басейн и засаждането на стотици дървета. Паричното дарение на фондацията „Карнеги за световен мир" осигурява средствата за създаването на най-добрата англоезична библиотека на Балканите.

С избухването на Втората световна война броят на чуждестранните преподаватели намалява и когато през декември 1941 г. България обявява война на САЩ, на територията на колежа се намират само осем: Бляк и шепа американци. Българското правителство отправя молба към американците да не напускат страната, а да продължат да ръководят колежа. Те остават до следващата есен, когато нацистките власти в София изискват от тях да напуснат страната. Когато влакът, който ги откарва в Истанбул, спира на гарата в село близо до София, десетки бивши ученици ги очакват на перона и пеят на английски химна на колежа и други американски песни.

След войната на д-р Бляк е отказана входна виза за България и през 1947 г. целият район на колежа, материалите и библиотечният фонд са конфискувани от българското правителство. Материалите са дадени на Министерството на образованието, а книгите от библиотеката са разпръснати (някои са все още в Народната библиотека, а други бяха върнати на колежа от библиотеката на Рилския манастир). Районът на колежа става щаб на българската милиция, която се помещава в някои от сградите и построява нови.

През лятото на 1992 г., след продължително настояване на бивши възпитаници, на американския посланик в София и на водачи на първото българско правителство, фондацията „Американски училища – София“ изпраща д-р Роджър Уитакър в София, за да отвори отново колежа. Той пристига без учители, без да има училищни сгради, без учебници и други учебни материали и без ученици.

Когато д-р Уитакър обявява, че през есента колежът ще приеме 50 момичета и 50 момчета, които постигнат най-високите резултати на приемния изпит, близо 3 000 младежи се записват за изпита. Той наема няколко учители и административен персонал и през септември 1992 г. колежът отново отваря врати, 50 години след напускането на американските учители.

Д-р Уитакър получава достъп до една сграда в района едва шест седмици преди началото на учебната година. Новият колектив, заедно с бивши възпитаници и приятели на колежа, прекарва това време в чистене и възстановяване на тази сграда. Досега колежът е получил от правителството повечето, но не всичките си сгради. Полицейската академия обитава голяма част от собствеността му.

От 1992 г. насам фондацията „Американски училища – София“ е похарчила повече от 2 000 000 долара за ремонт, учители и оборудване, а USAID (Американската асоциация за международно развитие) е осигурила повече от 2 500 000 долара за възстановяване на района и закупуване на учебници и други материали.

Целите на възстановения колеж са същите като целите му през 30-те години – да осигури на българските младежи възможно най-доброто образование, включително отлично овладяване на английски език, и да ги възпита в дух на висок морал и честност.

От възстановяването му насам в колежа са учили повече от 2 000 ученици. Понастоящем тук учат общо 702 ученици, от които 20 чуждестранни. Петгодишното им обучение започва с едногодишно интензивно обучение по английски език, което включва всички учебни предмети. Почти всички завършили продължават образованието си в колежи и университети в България, САЩ и други страни. Колежът отново се радва на авторитета, който е имал през 30-те години – на едно от най-престижните средни училища на Балканите, а възпитаниците му са приемани с ентусиазъм не само в български университети, но и в много университети в чужбина.

Успехи[редактиране | редактиране на кода]

Възпитаниците на Американския колеж в София печелят през годините медали и награди в областта на информационните технологии, физиката, астрономията и математиката. Едни от учениците с най-значими постижения са следните.

  • Михаел Младенов – златен медал на 6-тата международна олимпиада по роботика в Дижон, Южна Корея (2004 г.)[2].
  • Александър Киров – златен медал на 6-тата международна олимпиада по роботика в Дижон, Южна Корея (2004 г.)[3].
  • Веселин Караджов – златен медал на международната олимпиада по физика в Талин и Тарту, Естония (2012 г.)[4].
  • Михаела Захариева – сребърен медал на международната олимпиада по астрономия в Южна Корея (2012 г.)[5].
  • Константин Карчев – сребърен медал на 18-ата международна астрономическа олимпиада във Вилнюс, Литва (2013 г.)[6].
  • Кубрат Данаилов – бронзов медал на 81-вата международна олимпиада по математика в Казахстан (2010 г.)[7].
  • Виктор Кузманов – бронзов медал на международната олимпиада по физика в Астана, Казахстан (2014 г.)[8].

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. История на американския колеж в София
  2. Дебютирахме със злато на олимпиадата по роботика
  3. Дебютирахме със злато на олимпиадата по роботика
  4. Олимпийският шампион по физика ще се занимава с нанотехнологии
  5. Пет медала за България на 17-та Международна олимпиада по астрономия в Република Корея
  6. Нови 6 медала за наши ученици на 18. Международна астрономическа олимпиада в Литва
  7. Кубрат Данаилов
  8. Български ученици със златни и сребърен медал по информатика в Тайван

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]