Христо Георгиев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Христо Георгиев.

Христо Георгиев
български предприемач

Роден
1824 г.
Карлово, днес България
Починал
6 март 1872 г. (48 г.)
Паметници пред Софийския университет на щедрите дарители братя Евлоги и Христо Георгиеви
Гробницата на братя Христо и Евлоги Георгиеви в гробището Белу, Букурещ

Христо Георгиев Недев е Български предприемач, банкер, изключително щедър дарител, по-малък брат на Евлоги Георгиев.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Георгиев е роден през 1824 г. в Карлово в семейството на Георги Недев и Евдокия Пулиева от близкото днешно село Васил Левски.

Само двамата братя Евлоги и Христо остават живи от общо 5-те деца в семейството.

В началото на 1830 г. баща им умира, като оставя добро състояние. Майка им пък е дъщеря на Тодор Пулиев, първия българин, който прави фирма в Румъния и търгува с ориз, гайтани и обработени кожи.

Бизнес дела[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1839 г. братята на майка им — Христо и Никола Пулиеви, които наглеждат фирмения бизнес отвъд Дунав, привличат за съдружник Евлоги. На 1 март тримата подписват общ протокол за търговска дейност. Христо Пулиев влиза в съдружието със 68 000 гроша, Никола — 50 000, а Евлоги — 27 000. Скоро в Галац пристига и брат му Христо.

В първите години братята Георгиеви продават ориз, зърно и самоковско желязо. В началото на 50-те години на XIX век влизат в делови отношения с гръцката фирма „Теолого“ в Манчестър и от Англия внасят прежди, платове, желязо, захар, подправки, кафе и ром.

През 1852 г. дяловете на съдружниците възлизат на следните суми: Христо Пулиев — 445 386 гроша, Никола Пулиев — 222 482, Евлоги и Христо Георгиеви — 613 671, Стефан Василев — 42 390, Иван Пулиев — 30 785.

Братя Георгиеви насочват своите интереси към банкерството — следят лихви, сконто и курсови разлики. През 1872 г. 90% от получените приходи са от банкерски операции. Ако се направи сравнение на капиталите на фирмата през 1839 г. (145 000) и 1878 г. (11 631 000), по-голямата част от които са на братя Георгиеви, то увеличението е над 95 пъти.

Към момента на смъртта на Евлоги Георгиев състоянието му възлиза на 23 милиона. За мнозина той е най-вече известен с дарението, което прави за строителството на Софийския университет. Христо е починал четвърт век преди него. И двамата не са създали семейства и нямат наследници. Евлоги Георгиев посочва Иван Гешов като универсален изпълнител на завещанието му. След дълги години оспорване и завеждане на дела от страна на роднините на двамата братя Георгиеви относно това кои са наследнците и какъв дял се пада на всеки един от тях, дарението за строежа на сградата на Софийският университет бива изпълнено.

Любопитно[редактиране | редактиране на кода]

През 1856 г. Руски войски навлизат в Румъния и обявяват война на Турция. Започва Кримската война. Русия включва „петата колона“ — на българите в Румъния. По идея на главнокомандващия княз Горчаков и ген. Будберг богатите българи в Румъния съставят комитет, наречен „Благотворително дружество“, който записва доброволци.

От Русия са преведени 100 000 златни рубли. В управата на комитета влизат Константин Чокан — председател, Христо Георгиев — касиер, д-р Васил Берон, деловодител, а Иван Бакалооглу, Димитър Ценов и Христо Мустаков, както е записано в устава, са „съдействующи членове в материално отношение“.

Не се включват д-р Протич и българският владика в Букурещ Панарет Рашев, които се гърчеели.

Дружеството сбира 2500 доброволци. Константин Чокан дарява 7000 австрийски жълтици, последват го и други членове на комитета. Формирана е чета, която тръгва към Калафат, но турски аскер ги очаква на българския бряг и до въстание не се стига.

След поражението е направена равносметка и са предположили, че 100 000-те златни рубли са останали непокътнати и че ги е прибрал Христо Георгиев, който ги вложил в своята фирма.

Цели 12 години 100 000-те рубли не дават мира на вехтите войводи. Филип Тотю и Панайот Хитов, Стефан Караджа и Хаджи Димитър минават с чети в България. Отчаяно се молят за пари на членовете на Добродетелната дружина, бивше „Благотворително дружество“, но не им дават. Като капак Христо и Евлоги Георгиеви протестират с официална нота пред руския консул в Букурещ Офенберг.

В архива на Филип Тотю в БИА на Народната библиотека са запазени интригуващи подробности. През 1864 г. в Букурещ Раковски издава в. „Будущност“ с паричната помощ на Христо Георгиев. Той безжалостно бичувал турското правителство, то го погнало чрез влашкото, а руският консул в Букурещ се обявил срещу вестника. Христо Георгиев спрял паричната помощ.

През 1867 г. Филип Тотю предложил на Г. С. Раковски да разберат кога Христо Георгиев ще ходи на вилата си, да го отвлекат, да го прекарат през Дунав с четата му и да участва в бой с турците. Раковски приел идеята и отделил трима души, но те не успели да го отвлекат.

В битката за парите се включил и Васил Левски, свидетелства Захари Стоянов. През 1868 г. той отишъл в с. Кампусин, събрал млади и луди глави, завел ги в Букурещ, наел къща и започнал подготовка за убийството на Христо Георгиев.

Любен Каравелов едвам го склонил да се откаже. В хъшовските си години Стефан Стамболов получавал пари от Евлоги Георгиев само когато отидел при него с пистолет.

Истината е, че хъшовете не са вдъхвали доверие на братята Евлоги и Христо Георгиеви и те са си представяли освобождението на България с руска помощ. Както и става. Често за тях се е говорело като за руски агенти. Христо Георгиев през 1860 г. пише на брат си: „Турските работи не отиват на добре. И както французите влязоха в Сирия, то и русите трябва скоро да влязат в България.“

През 1866 г. той води оживена кореспонденция и прави редица срещи с руски дипломати. В неговата кантора освен стопански се събират и сведения за намеренията на Турция и балканските държави, които се предават на руснаците. Руският консул в Букурещ Офенберг му дава идеята да действа за създаване на една обща държава между България и Сърбия.

Христо Георгиев уведомява сръбския външен министър Гарашанин, той пък — княз Милош, в чиято глава се върти подобна идея. Но сърбите се съмняват дали Добродетелната дружина изразява мнението на българския народ. И сключването на договора се отлага.

Христо Георгиев умира внезапно на 6 март 1872 г. в Букурещ. Поради враждата му със старите поборници след Освобождението той е забравен.

През 1898 г. в списание „Поборник — опълченец“ Филип Симидов пита по повод на 100 000-те рубли: „Похарчени ли са събраните по 7-8000-минца от всеки богаташъ българинъ и по-малко от по-средната ръка българи заедно със стотяхъ хиляди рубли за народни работи, не знаем. Имаме Народно събрание, нека да избере една специална комисия, която да се яви, където трябва, и да разузнай какъ стоятъ тези суми оттогазъ.“ Гласът му остава в пустиня.

Дарителства на богатите българи от Румъния[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, т.2
  • Николов Григор, „Христо - полузабравеният брат на Евлоги Георгиев“, в-к „Сега“/09.12.2005