Химикотехнологичен и металургичен университет

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Химикотехнологичен и металургичен университет
UCTM.JPG
Основаване 1953
Вид държавен
Ректор проф. д-р Митко Георгиев
Студенти 3 800
Местоположение София, България
Уебсайт http://www.uctm.edu/
Sofia location map.png
42.6569° с. ш. 23.3578° и. д.
Местоположение в България София

Химикотехнологичният и металургичен университет (съкратено ХТМУ) е висше училище в София.

ХТМУ е утвърден образователен и научноизследователски център, чиято мисия е да подготвя висококвалифицирани инженери, технолози и мениджъри по всички образователни степени в областта на химичните технологии, металургията, автоматизацията, биотехнологиите, екологията и управлението и да развива задълбочени фундаментални и приложни научни изследвания.

История[редактиране | редактиране на кода]

Началото на висшето химико-технологично образование в България е поставено през 1945 г. със създаването на Отдел по индустриална химия към Машинния факултет на Държавната политехника. С указ на Президиума на Народното събрание от 10 юни 1953 г. Държавната политехника се разделя на 4 самостоятелни висши технически института, сред които е Химикотехнологичният институт (ХТИ) с 2 факултета – Инженерно-химичен и Металургичен, с общо 11 специалности.

Бързата индустриализация в следвоенните години и по-специално интензивното развитие на химичната и металургична промишленост в края на 1950-те години дава нов тласък в развитието на химико-технологичното и металургично образование. През 1953 г. се въвежда задочна форма на обучение, а от 1959 г. рязко се увеличава приемът на студенти.

През 1960 г. се създава Научноизследователски сектор, чието предназначение е да решава технологични проблеми на промишлените предприятия. С това Химикотехнологичният институт се оформя като учебен и научноизследователски център в областта на химията и металургията.

С решение на Министерския съвет през 1963 г. ХТИ става Висш химикотехнологичен институт (ВХТИ), а през 1995 г. с решение на Народното Събрание е преименуван на Химикотехнологичен и металургичен университет (ХТМУ).

Академичен състав[редактиране | редактиране на кода]

За пръв ректор на новосъздадения Химикотехнологичен институт през 1953 г. е избран проф. д-р Борис Загорчев. Принос за организирането на химико-технологичното образование в България и създаването на ХТИ (днешния ХТМУ) имат: проф. д-р Никола Коларов, проф. Захари Караугланов, проф. д-р Борис Загорчев, чл.-кор. проф. Владимир Кабаиванов, проф. д-р Димитър Джоглев, проф. дтн Димчо Димитров и др.

От самото му създаване до днес в ХТМУ са работили и работят много преподаватели и научни сътрудници, които са дали своя принос за развитието на химико-технологичното и металургично образование и наука и за подпомагане на българската промишленост. Сред тях се открояват имената на учени като акад. Стефан Христов, чл.-кор. проф. Любомир Желязков, чл.-кор. Чавдар Иванов, проф. Петко Николински, проф. Михаил Герасимов и др., които имат съществен принос за издигане на авторитета на Университета и международното признание на българската химична и металургична наука.

Академичният съвет е орган за ръководство на учебната, научната, производствената и други дейности, извършвани в ХТМУ. Избира се от УОС и се състои от 75 % хабилитирани, 15 % нехабилитирани и 10 % студенти и докторанти. Ректорът е член на АС по право и негов председател.

Университетско общо събрание[редактиране | редактиране на кода]

Университетското общо събрание е висш колективен орган за управление на ХТМУ. В него участват всички хабилитирани членове на академичния състав, представители на нехабилитираните преподаватели, служителите, студентите и докторантите по определена квота.

Председател: проф. д-р Ангел Дишлиев

Контролен съвет[редактиране | редактиране на кода]

Контролният съвет се избира от Университетското общо събрание и осъществява вътрешния контрол върху дейността в ХТМУ.

Председател: доц. д-р Максим Маринов

Студентски съвет[редактиране | редактиране на кода]

Студентският съвет се състои от всички студенти и докторанти, членове на Университетското общо събрание. Това е орган, избиран от студентите за защита на техните общи интереси.

Председател: инж. Николай Яворов, от 2013 г.

Ректори[редактиране | редактиране на кода]

  • проф. д-р Борис Загорчев, 1953 – 1958 г.
  • чл.-кор. проф. Чавдар Иванов, 1958 – 1962 г.
  • проф. д-р Кирил Димов, 1962 – 1963 г.
  • проф. Крум Каишев, 1963 – 1964 г.
  • акад. Стефан Христов, 1964 – 1966 г.
  • проф. д-р Кирил Димов, 1966 – 1968 г.
  • проф. д-р Михаил Герасимов, 1968 – 1970 г.
  • проф. дтн Димчо Димитров, 1970 – 1976 г.
  • проф. дтн Милчо Натов, 1976 – 1981 г.
  • проф. дтн Александър Асенов, 1981 – 1986 г.
  • проф. дхн Светла Райчева, 1986 – 1989 г.
  • проф. дтн Иван Божов, 1989 – 1993 г.
  • проф. дтн Камен Велев, 1993 – 2003 г.
  • доц. д-р Кирил Станулов, 2003 – 2007 г.
  • доц. д-р Борис Стефанов, 2007 – 2011 г.
  • проф. д-р Митко Георгиев, от 2011 г.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Основните структурни звена на ХТМУ са:

  • Факултет по химични технологии
  • Факултет по химично и системно инженерство
  • Факултет по металургия и материалознание
  • Департамент по химични науки
  • Департамент по физико-математични и технически науки
  • Департамент по хуманитарни науки
  • Деканат за международна академична мобилност и чуждоезиково обучение
  • Деканат за следдипломно, дистанционно и паралелно обучение
  • Учебни центрове:
    • Център по екология;
    • Център по френскоезиково обучение;
    • Център по европейско качество;
    • Университетски компютърен център;
    • Централна научноизследователска лаборатория;
    • Център за немскоезиково обучение;
    • Център по материалознание (англоезично обучение);
    • Център по водородни технологии.

В структурата на ХТМУ е влизал и Технологичният колеж в София, закрит с решение на Министерския съвет от юни 2011 г.[1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]