Владимир Кабаиванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Владимир Кабаиванов
български химик
Роден
Починал
27 май 2008 г. (91 г.)
Научна дейност
Област Органична химия
Образование Софийски университет
Работил в Държавна политехника
Българска академия на науките

Проф. Владимир Стефанов Кабаиванов е български химик-органик, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1974 г.[1]

Между 1937 и 1939 г. Кабаиванов следва индустриална химия в Бърно, Чехия, а 2 години по-късно завършва химия в Софийския университет. В периода 1945 – 1953 г. е асистент по индустриална химия в Държавната политехника, София. Научните му интереси са в областта на химия на полимерите и технология на пластмасите. През 1953 г. и 1960 г. става съответно доцент и професор.

През 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН.[2]

Кабаиванов има принос за организирането на химикотехнологичното образование в България и създаването на Химикотехнологичния и металургичен университет, София.

Заедно с проф. Петър Новаков и доц. Христо Константинов е откривател на секундното лепило „Каноконлит“, за което през 1982 г. му е присъдена държавна награда.[2]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 г. – награден е с орден „Народна република България“ I степен „по случай 60-годишнината от рождението му и за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за неговата научна дейност“.[3]
  • Заслужил деятел на науката – май 1979
  • Лауреат на Димитровска награда – 1982
  • Носител на орден „Георги Димитров“ – май 1987[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „КАБАИВАНОВ, Владимир Стефанов (1917 – 2008)“, znam.bg.
  2. а б „In memoriam 2008“, Съюз на химиците в България.
  3. Указ № 242 от 2 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 20 от 14 март 1978 г.
  4. 100 години от рождението на Владимир Кабаиванов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, издание на БАН, София, 1982, том 3, стр. 257