Владимир Кабаиванов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Владимир Кабаиванов
български химик
Роден
Починал
27 май 2008 г. (91 г.)

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Органична химия
Образование Софийски университет
Работил в Държавна политехника
Българска академия на науките

Проф. Владимир Стефанов Кабаиванов е български химик-органик, член-кореспондент на Българската академия на науките от 1974 г.[1]

Между 1937 и 1939 г. Кабаиванов следва индустриална химия в Бърно, Чехия, а 2 години по-късно завършва химия в Софийския университет. В периода 1945 – 1953 г. е асистент по индустриална химия в Държавната политехника, София. Научните му интереси са в областта на химия на полимерите и технология на пластмасите. През 1953 г. и 1960 г. става съответно доцент и професор.

През 1974 г. е избран за член-кореспондент на БАН.[2]

Кабаиванов има принос за организирането на химикотехнологичното образование в България и създаването на Химикотехнологичния и металургичен университет, София.

Заедно с проф. Петър Новаков и доц. Христо Константинов е откривател на секундното лепило „Каноконлит“, за което през 1982 г. му е присъдена държавна награда.[2]

Отличия[редактиране | редактиране на кода]

  • 1978 г. – награден е с орден „Народна република България“ I степен „по случай 60-годишнината от рождението му и за активно участие в борбата против фашизма и капитализма и за неговата научна дейност“.[3]
  • Заслужил деятел на науката – май 1979
  • Лауреат на Димитровска награда – 1982
  • Носител на орден „Георги Димитров“ – май 1987[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „КАБАИВАНОВ, Владимир Стефанов (1917 – 2008)“, znam.bg.
  2. а б „In memoriam 2008“, Съюз на химиците в България.
  3. Указ № 242 от 2 февруари 1978 г. Обн. ДВ. бр. 20 от 14 март 1978 г.
  4. 100 години от рождението на Владимир Кабаиванов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Енциклопедия България, издание на БАН, София, 1982, том 3, стр. 257