Медицински университет (София)

Медицински университет
Основаване	1917 г.
Вид	държавен
Ректор	Лъчезар Трайков
Преподаватели	1969 души
Студенти	> 9000 души
Местоположение	София, България
Сайт	www.mu-sofia.bg
	Разположение в София
	Медицински университет в Общомедия

Вижте пояснителната страница за други значения на Медицински университет.

Медицинският университет в София е най-старото училище за висше медицинско образование в България. Има филиал във Враца.

Университетът е акредитиран от НАОА за 6-годишен срок на 27 юли 2006 г. с оценка „много добър“ и е с най-добра традиция в грантовото финансиране на научни изследвания^[1]. В него се обучават над 9000 студенти, от които 3100 чужденци, 121 докторанти, 2237 специализанти и 23 клинични ординатори.

История[редактиране | редактиране на кода]

МУ в София води историята си от основаването на Медицинския факултет в състава на Софийския университет (СУ) през 1917 г.

Хронология

1917 г. – НС приема закон за създаване на Медицинския факултет в СУ.
1918 г. – професор Г. Шишков прочита първата лекция в МФ на СУ.
1950 г. – МФ на СУ с указ № 246 на Президиума на НС се отделя от СУ и на негова основа се създава самостоятелно висше училище с името Медицинска академия (МА).
1954 г. – МА в София се преименува на Висш медицински институт (ВМИ).
1972 г. – ВМИ в София е включен в състава на новата обединена Медицинска академия със седалище в София, обхващала всички висши медицински институти в страната.
1990 г. – МА в България се закрива, а висшите медицински институти отново стават самостоятелни.
1995 г. – ВМИ в София се преименува на Медицински университет.

Ректори^[2]

проф. Марко Марков (1950 – 1953)
проф. Петър Попхристов (1953 – 1955)
проф. Стефан Димитров (1955 – 1956)
проф. Алекси Пухлев (1956 – 1958)
проф. Христо Христозов (1958 – 1962)
проф. Радан Раданов (1962 – 1965)
чл.-кор. Георги Гълъбов (1965 – 1970)
проф. Николай Попов (1970 – 1972)
проф. Атанас Малеев (1972 – 1988)
проф. Асен Жабленски (1988 – 1990)
проф. Васил Василев (1990 – 1991)
проф. Димитър Джеров (1991 – 1999)
проф. Владимир Овчаров (1999 – 2008)
проф. Ваньо Митев (2008 – 2015)
проф. Вихра Миланова (2016 – 2016)
проф. Виктор Златков (2016 – 2020)
акад. проф. Лъчезар Трайков (2020 – 2024)

Ректорат[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство с мандат 2016 – 2020 г.[редактиране | редактиране на кода]

Ректор: проф. д-р Виктор Златков, дм
Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Тихомира Златанова, дм
Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
Заместник-ректор по следдипломно обучение, международна интеграция и проектно финансиране: проф. д.мед.н. Радомир Угринов

Председател на Академичния съвет е ректорът. Главен секретар е гл.ас. д-р Веселин Петров.

Ръководство с мандат 2020 – 2024 г.[редактиране | редактиране на кода]

Ректор: акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн
Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Каролина Любомирова, дм
Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
Заместник-ректор по СДО и УБК: доц. д-р Елица Деливерска-Александрова, дм

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Медицинският университет е комплексна структура, включваща 4 факултета, департамент, колеж, 14 университетски болници и други звена в София и филиал във Враца. Учебно-лечебната му структура се състои от 2 основни части – Предклинична база и Клинична база. В тях работят 1969 преподаватели и научни сътрудници.

Фармацевтичният факултет на ул. Московска

Учебни звена[редактиране | редактиране на кода]

Факултети

Други

Департамент по езиково обучение и студентски спорт
Медицински колеж „Йорданка Филаретова“, София
Филиал „Проф. д-р Иван Митев“, Враца

Други звена[редактиране | редактиране на кода]

Университетски болници^[3]

Университетски библиотеки

Централна медицинска библиотека
Библиотека на Факултета по дентална медицина
Библиотека на Факултета по фармация

Университетски електронен, информационен и образователен център

Специалности[редактиране | редактиране на кода]

=== Медицински факултет ===

Медицина

Факултет по дентална медицина

Дентална медицина

Факултет по фармация

Фармация

Факултет по обществено здраве

Акушерка
Медицинска сестра
Лекарски асистент
Кинезитерапия
Управление на здравните грижи
Обществено здраве и здравен мениджмънт
Управление на клинични изпитвания
Стратегически мениджмънт на фармацевтичната дейност
Трудова медицина и работоспособност

Медицински колеж

Зъботехника
Инспектор по обществено здраве
Масажист
Медицински козметик
Медицински лаборант
Помощник-фармацевт
Рентгенов лаборант
Рехабилитатор

Филиал, Враца

Акушерка
Медицинска сестра
Трудотерапевт

Прием[редактиране | редактиране на кода]

Изпити[редактиране | редактиране на кода]

Кандидатстуденсткият изпит се състои от изпит по биология и изпит по химия.

Изпитът по биология представлява развиване на 4 теми, изтеглени лотарийно. Темите са общо 97 – 32 от учебника за 8 клас, 41 от учебника за 9 клас и 24 от учебника за 10 клас, обявени в конспекта. На изпита се падат 1 тема от 8 клас, 2 теми от 9 клас и 1 тема от 10 клас. Всяка тема се оценява от 2 проверители – асистент по медицинска биология и гимназиален учител, като оценката от изпита е средна аритметична на оценките от 4-те теми. При разлика на оценките на двамата проверители по-голяма от 0,5 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна. Арбитърът е хабилитирано лице по медицинска биология с докторска степен.

Изпитът по химия се състои от 4 логически задачи, включени в сборника със задачи по химия за кандидат-студенти, издаден от МУ. Задачите се изтеглят лотарийно, като има комбинации, пречещи да се паднат задачи от един и същи тип. Падат се 2 задачи от органична химия и 2 от неорганична. Аналогично на изпита по биология всяка задача се оценява поотделно от двама проверители, като оценката от изпита е средна аритметична на оценките от 4-те задачи. Ако разликата е по-голяма от 0,50 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна.

Продължителността на всеки изпит е 4 астрономически часа.

Класиране[редактиране | редактиране на кода]

Балът за класиране се получава по формулата: оценки по биология (диплома) + химия (диплома) + 2 х биология (изпит) + 2 х химия (изпит) = макс. бал 36. Класирането се извършва по низходящ ред на бала според реда на желанията. Броят места е 1:1 мъже:жени (за 2018: 180 за медицина, 120 за дентална медицина, 120 за фармация).