Медицински университет (София)
Вижте пояснителната страница за други значения на Медицински университет.
Медицински университет | |
---|---|
|
|
Основаване | 1917 г. |
Вид | държавен |
Ректор | Лъчезар Трайков |
Преподаватели | 1969 души |
Студенти | > 9000 души |
Местоположение | София, България |
Сайт | www.mu-sofia.bg |
![]() |
|
Медицински университет в Общомедия |
Медицинският университет в София е най-старото училище за висше медицинско образование в България. Има филиал във Враца.
Университетът е акредитиран от НАОА за 6-годишен срок на 27 юли 2006 г. с оценка „много добър“ и е с най-добра традиция в грантовото финансиране на научни изследвания[1]. В него се обучават над 9000 студенти, от които 3100 чужденци, 121 докторанти, 2237 специализанти и 23 клинични ординатори.
История[редактиране | редактиране на кода]
МУ в София води историята си от основаването на Медицинския факултет в състава на Софийския университет (СУ) през 1917 г.
- Хронология
- 1917 г. – НС приема закон за създаване на Медицинския факултет в СУ.
- 1918 г. – професор Г. Шишков прочита първата лекция в МФ на СУ.
- 1950 г. – МФ на СУ с указ № 246 на Президиума на НС се отделя от СУ и на негова основа се създава самостоятелно висше училище с името Медицинска академия (МА).
- 1954 г. – МА в София се преименува на Висш медицински институт (ВМИ).
- 1972 г. – ВМИ в София е включен в състава на новата обединена Медицинска академия със седалище в София, обхващала всички висши медицински институти в страната.
- 1990 г. – МА в България се закрива, а висшите медицински институти отново стават самостоятелни.
- 1995 г. – ВМИ в София се преименува на Медицински университет.
- Ректори[2]
- проф. Марко Марков (1950 – 1953)
- проф. Петър Попхристов (1953 – 1955)
- проф. Стефан Димитров (1955 – 1956)
- проф. Алекси Пухлев (1956 – 1958)
- проф. Христо Христозов (1958 – 1962)
- проф. Радан Раданов (1962 – 1965)
- чл.-кор. Георги Гълъбов (1965 – 1970)
- проф. Николай Попов (1970 – 1972)
- проф. Атанас Малеев (1972 – 1988)
- проф. Асен Жабленски (1988 – 1990)
- проф. Васил Василев (1990 – 1991)
- проф. Димитър Джеров (1991 – 1999)
- проф. Владимир Овчаров (1999 – 2008)
- проф. Ваньо Митев (2008 – 2015)
- проф. Вихра Миланова (2016 – 2016)
- проф. Виктор Златков (2016 – 2020)
- акад. проф. Лъчезар Трайков (2020 – 2024)
Ректорат[редактиране | редактиране на кода]
Ръководство с мандат 2016 – 2020 г.[редактиране | редактиране на кода]
- Ректор: проф. д-р Виктор Златков, дм
- Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Тихомира Златанова, дм
- Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
- Заместник-ректор по следдипломно обучение, международна интеграция и проектно финансиране: проф. д.мед.н. Радомир Угринов
Председател на Академичния съвет е ректорът. Главен секретар е гл.ас. д-р Веселин Петров.
Ръководство с мандат 2020 – 2024 г.[редактиране | редактиране на кода]
- Ректор: акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн
- Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Каролина Любомирова, дм
- Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
- Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
- Заместник-ректор по СДО и УБК: доц. д-р Елица Деливерска-Александрова, дм
Структура[редактиране | редактиране на кода]
Медицинският университет е комплексна структура, включваща 4 факултета, департамент, колеж, 14 университетски болници и други звена в София и филиал във Враца. Учебно-лечебната му структура се състои от 2 основни части – Предклинична база и Клинична база. В тях работят 1969 преподаватели и научни сътрудници.
Учебни звена[редактиране | редактиране на кода]
- Факултети
- Медицински факултет
- Факултет по дентална медицина
- Фармацевтичен факултет
- Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“
- Други
- Департамент по езиково обучение и студентски спорт
- Медицински колеж „Йорданка Филаретова“, София
- Филиал „Проф. д-р Иван Митев“, Враца
Други звена[редактиране | редактиране на кода]
- Университетски болници[3]
- УМБАЛ „Свети Иван Рилски“
- УМБАЛ „Света Анна“
- УМБАЛ „Царица Йоанна – ИСУЛ“
- СБАЛ по ортопедия „Проф. Бойчо Бойчев“ – Горна баня
- УБ по ендокринология „Акад. Иван Пенчев”
- УАГБ „Майчин дом“
- СБАЛ по педиатрия
- УМБАЛ „Света Екатерина“
- УМБАЛ „Александровска“
- УСБАЛНП „Свети Наум“
- МБАЛББ „Света София“
- СБАЛИПБ „Проф. Ив.Киров“
- УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“
- Университетски библиотеки
- Централна медицинска библиотека
- Библиотека на Факултета по дентална медицина
- Библиотека на Факултета по фармация
- Университетски електронен, информационен и образователен център
Специалности[редактиране | редактиране на кода]
Факултет по дентална медицина
Факултет по фармация
- Фармация
Факултет по обществено здраве
- Акушерка
- Медицинска сестра
- Лекарски асистент
- Кинезитерапия
- Управление на здравните грижи
- Обществено здраве и здравен мениджмънт
- Управление на клинични изпитвания
- Стратегически мениджмънт на фармацевтичната дейност
- Трудова медицина и работоспособност
Медицински колеж
- Зъботехника
- Инспектор по обществено здраве
- Масажист
- Медицински козметик
- Медицински лаборант
- Помощник-фармацевт
- Рентгенов лаборант
- Рехабилитатор
Филиал, Враца
- Акушерка
- Медицинска сестра
- Трудотерапевт
Прием[редактиране | редактиране на кода]
Изпити[редактиране | редактиране на кода]
Кандидатстуденсткият изпит се състои от изпит по биология и изпит по химия.
Изпитът по биология представлява развиване на 4 теми, изтеглени лотарийно. Темите са общо 97 – 32 от учебника за 8 клас, 41 от учебника за 9 клас и 24 от учебника за 10 клас, обявени в конспекта. На изпита се падат 1 тема от 8 клас, 2 теми от 9 клас и 1 тема от 10 клас. Всяка тема се оценява от 2 проверители – асистент по медицинска биология и гимназиален учител, като оценката от изпита е средна аритметична на оценките от 4-те теми. При разлика на оценките на двамата проверители по-голяма от 0,5 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна. Арбитърът е хабилитирано лице по медицинска биология с докторска степен.
Изпитът по химия се състои от 4 логически задачи, включени в сборника със задачи по химия за кандидат-студенти, издаден от МУ. Задачите се изтеглят лотарийно, като има комбинации, пречещи да се паднат задачи от един и същи тип. Падат се 2 задачи от органична химия и 2 от неорганична. Аналогично на изпита по биология всяка задача се оценява поотделно от двама проверители, като оценката от изпита е средна аритметична на оценките от 4-те задачи. Ако разликата е по-голяма от 0,50 работата се проверява от арбитър, чиято оценка е окончателна.
Продължителността на всеки изпит е 4 астрономически часа.
Класиране[редактиране | редактиране на кода]
Балът за класиране се получава по формулата: оценки по биология (диплома) + химия (диплома) + 2 х биология (изпит) + 2 х химия (изпит) = макс. бал 36. Класирането се извършва по низходящ ред на бала според реда на желанията. Броят места е 1:1 мъже:жени (за 2018: 180 за медицина, 120 за дентална медицина, 120 за фармация).
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ МОН Архив на оригинала от 2009-04-23 в Wayback Machine. – невалидна препратка
- ↑ За университета. История... Ректори... – в официалния сайт на МУ, София
- ↑ МУ-София. Университетски болници
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Медицински университет (официален сайт)
- Медицински факултет (официален сайт)
- Медицински факултет (неофициален сайт)
- Факултет по дентална медицина
- Фармацевтичен факултет
- Факултет по обществено здраве (официален сайт)
- Инфото на МУ София – сайт с препратки към файлови архиви с медицинска литература, лекции и др.