Медицински университет – София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от МУС)
Вижте пояснителната страница за други значения на Медицински университет.

Медицински университет
Universitas Medicinae Serdicensis
Основан22 ноември 1917 г.
Виддържавен университет
Финансиране61 млн. лева
Ректорпроф. Бойчо Ланджов
Преподаватели1969
Студенти6155 (2010 г.)
МестоположениеСофияБългария
Цветове  Лилав
АдресСофия, бул. Ив. Гешов 15
Сайтwww.mu-sofia.bg
Карта
Медицински университет в Общомедия

Медицинският университет – София е най-старото училище за висше медицинско образование в България. Има филиал във Враца.

Университетът е акредитиран от НАОА за 6-годишен срок на 27 юли 2006 г. с оценка „много добър“ и е с най-добра традиция в грантовото финансиране на научни изследвания.[1] В него се обучават над 9000 студенти, от които 3100 чужденци, 121 докторанти, 2237 специализанти и 23 клинични ординатори.

История[редактиране | редактиране на кода]

МУ в София води историята си от основаването на Медицинския факултет в състава на Софийския университет (СУ) през 1917 г.

Хронология
  • 1917 г. – НС приема закон за създаване на Медицинския факултет в СУ.
  • 1918 г. – професор Г. Шишков прочита първата лекция в МФ на СУ.
  • 1950 г. – МФ на СУ с указ № 246 на Президиума на НС се отделя от СУ и на негова основа се създава самостоятелно висше училище с името Медицинска академия (МА).
  • 1954 г. – МА в София се преименува на Висш медицински институт (ВМИ).
  • 1972 г. – ВМИ в София е включен в състава на новата обединена Медицинска академия със седалище в София, обхващала всички висши медицински институти в страната.
  • 1990 г. – МА в България се закрива, а висшите медицински институти отново стават самостоятелни.
  • 1995 г. – ВМИ в София се преименува на Медицински университет.
Ректори[2]
  • проф. Марко Марков (1950 – 1953)
  • проф. Петър Попхристов (1953 – 1955)
  • проф. Стефан Димитров (1955 – 1956)
  • проф. Алекси Пухлев (1956 – 1958)
  • проф. Христо Христозов (1958 – 1962)
  • проф. Радан Раданов (1962 – 1965)
  • чл.-кор. Георги Гълъбов (1965 – 1970)
  • проф. Николай Попов (1970 – 1972)
  • проф. Атанас Малеев (1972 – 1988)
  • проф. Асен Жабленски (1988 – 1990)
  • проф. Васил Василев (1990 – 1991)
  • проф. Димитър Джеров (1991 – 1999)
  • проф. Владимир Овчаров (1999 – 2008)
  • проф. Ваньо Митев (2008 – 2015)
  • проф. Вихра Миланова (2016 – 2016)
  • проф. Виктор Златков (2016 – 2020)
  • акад. проф. Лъчезар Трайков (2020 – 2024)

Ректорат[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство с мандат 2024 -

  • Ректор: проф. Бойчо Ланджов, дм
  • Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Каролина Любомирова, дм
  • Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
  • Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
  • Заместник-ректор по СДО и УБК: доц. д-р Елица Деливерска-Александрова, дм

Ръководство с мандат 2020 – 2024 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректор: акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн
  • Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Каролина Любомирова, дм
  • Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
  • Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
  • Заместник-ректор по СДО и УБК: доц. д-р Елица Деливерска-Александрова, дм

Ръководство с мандат 2016 – 2020 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректор: проф. д-р Виктор Златков, дм
  • Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Тихомира Златанова, дм
  • Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
  • Заместник-ректор по следдипломно обучение, международна интеграция и проектно финансиране: проф. д.мед.н. Радомир Угринов

Председател на Академичния съвет е ректорът. Главен секретар е гл.ас. д-р Веселин Петров.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Медицинският университет е комплексна структура, включваща 4 факултета, департамент, колеж, 14 университетски болници и други звена в София и филиал във Враца. Учебно-лечебната му структура се състои от 2 основни части – Предклинична база и Клинична база. В тях работят 1969 преподаватели и научни сътрудници.

Фармацевтичният факултет на ул. Московска

Учебни звена[редактиране | редактиране на кода]

Факултети
Други

Други звена[редактиране | редактиране на кода]

Университетски болници[3]
Университетски библиотеки
Университетски електронен, информационен и образователен център

Специалности[редактиране | редактиране на кода]

Медицински факултет[редактиране | редактиране на кода]

Факултет по дентална медицина[редактиране | редактиране на кода]

Факултет по фармация[редактиране | редактиране на кода]

  • Фармация

Факултет по обществено здраве[редактиране | редактиране на кода]

Медицински колеж[редактиране | редактиране на кода]

  • Зъботехника
  • Инспектор по обществено здраве
  • Масажист
  • Медицински козметик
  • Медицински лаборант
  • Помощник-фармацевт
  • Рентгенов лаборант
  • Рехабилитатор

Филиал, Враца[редактиране | редактиране на кода]

  • Акушерка
  • Медицинска сестра
  • Трудотерапевт

Прием[4][5][редактиране | редактиране на кода]

Важни подробности за кандидат-студентската кампания ТУК

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]