Медицински университет – София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от МУС)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Медицински университет.
Медицински университет
Основан1917 г.
Виддържавен
РекторЛъчезар Трайков
Преподаватели1969 души
Студенти> 9000 души
МестоположениеСофия, България
Сайтwww.mu-sofia.bg
Sofia Medical University Logo.jpg
Sofia location map.png
42.6833° с. ш. 23.3072° и. д.
Разположение в София
Медицински университет в Общомедия

Медицинският университет – София е най-старото училище за висше медицинско образование в България. Има филиал във Враца.

Университетът е акредитиран от НАОА за 6-годишен срок на 27 юли 2006 г. с оценка „много добър“ и е с най-добра традиция в грантовото финансиране на научни изследвания.[1] В него се обучават над 9000 студенти, от които 3100 чужденци, 121 докторанти, 2237 специализанти и 23 клинични ординатори.

История[редактиране | редактиране на кода]

МУ в София води историята си от основаването на Медицинския факултет в състава на Софийския университет (СУ) през 1917 г.

Хронология
  • 1917 г. – НС приема закон за създаване на Медицинския факултет в СУ.
  • 1918 г. – професор Г. Шишков прочита първата лекция в МФ на СУ.
  • 1950 г. – МФ на СУ с указ № 246 на Президиума на НС се отделя от СУ и на негова основа се създава самостоятелно висше училище с името Медицинска академия (МА).
  • 1954 г. – МА в София се преименува на Висш медицински институт (ВМИ).
  • 1972 г. – ВМИ в София е включен в състава на новата обединена Медицинска академия със седалище в София, обхващала всички висши медицински институти в страната.
  • 1990 г. – МА в България се закрива, а висшите медицински институти отново стават самостоятелни.
  • 1995 г. – ВМИ в София се преименува на Медицински университет.
Ректори[2]
  • проф. Марко Марков (1950 – 1953)
  • проф. Петър Попхристов (1953 – 1955)
  • проф. Стефан Димитров (1955 – 1956)
  • проф. Алекси Пухлев (1956 – 1958)
  • проф. Христо Христозов (1958 – 1962)
  • проф. Радан Раданов (1962 – 1965)
  • чл.-кор. Георги Гълъбов (1965 – 1970)
  • проф. Николай Попов (1970 – 1972)
  • проф. Атанас Малеев (1972 – 1988)
  • проф. Асен Жабленски (1988 – 1990)
  • проф. Васил Василев (1990 – 1991)
  • проф. Димитър Джеров (1991 – 1999)
  • проф. Владимир Овчаров (1999 – 2008)
  • проф. Ваньо Митев (2008 – 2015)
  • проф. Вихра Миланова (2016 – 2016)
  • проф. Виктор Златков (2016 – 2020)
  • акад. проф. Лъчезар Трайков (2020 – 2024)

Ректорат[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство с мандат 2020 – 2024 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректор: акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн
  • Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Каролина Любомирова, дм
  • Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
  • Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
  • Заместник-ректор по СДО и УБК: доц. д-р Елица Деливерска-Александрова, дм

Ръководство с мандат 2016 – 2020 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректор: проф. д-р Виктор Златков, дм
  • Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Тихомира Златанова, дм
  • Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
  • Заместник-ректор по следдипломно обучение, международна интеграция и проектно финансиране: проф. д.мед.н. Радомир Угринов

Председател на Академичния съвет е ректорът. Главен секретар е гл.ас. д-р Веселин Петров.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Медицинският университет е комплексна структура, включваща 4 факултета, департамент, колеж, 14 университетски болници и други звена в София и филиал във Враца. Учебно-лечебната му структура се състои от 2 основни части – Предклинична база и Клинична база. В тях работят 1969 преподаватели и научни сътрудници.

Фармацевтичният факултет на ул. Московска

Учебни звена[редактиране | редактиране на кода]

Факултети
Други

Други звена[редактиране | редактиране на кода]

Университетски болници[3]
Университетски библиотеки
Университетски електронен, информационен и образователен център

Специалности[редактиране | редактиране на кода]

Медицински факултет[редактиране | редактиране на кода]

Факултет по дентална медицина[редактиране | редактиране на кода]

Факултет по фармация[редактиране | редактиране на кода]

  • Фармация

Факултет по обществено здраве[редактиране | редактиране на кода]

Медицински колеж[редактиране | редактиране на кода]

  • Зъботехника
  • Инспектор по обществено здраве
  • Масажист
  • Медицински козметик
  • Медицински лаборант
  • Помощник-фармацевт
  • Рентгенов лаборант
  • Рехабилитатор

Филиал, Враца[редактиране | редактиране на кода]

  • Акушерка
  • Медицинска сестра
  • Трудотерапевт

Прием[4][5][редактиране | редактиране на кода]

Кандидатстващите за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ в Медицински университет – София полагат писмени изпити по биология и химия (на предварителна или на редовна кандидатстудентска изпитна сесия).

В резултат на новия закон за предучилищното и училищното образование в сила 01.08.2016 г. през 2022 завършва първият випуск по новата учебна програма, което води и до промяна на изпитния формат от 2022 г.

В изпитната програма се включва материал от VIII, IX, X клас и от учебниците за профилираната подготовка за XI и XII клас.

Времетраенето на изпитите по биология и химия за прием по специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ е 2 астрономически часа.

Кандидатстудентският изпит по биология е писмен, а изпитните задачи са три типа:

  1. Тестови въпроси с множествен избор с един верен отговор.
  2. Въпроси, които изискват кратък отворен отговор; те ще бъдат прецизно дефинирани така, че отговорът да е максимално кратък и еднозначен (една дума, няколко думи или едно изречение).
  3. Въпроси, които изискват разширен отговор; ако отговорът изисква схематично представяне на биологични структури и процеси, трябва да се използват общоприети символи и да се въведат необходимите означения.

В деня на изпита се изтеглят на случаен принцип една комбинация, съдържаща:

  • 15 тестови въпроса;
  • 15 въпроса с кратък отворен отговор;
  • три въпроса, които изискват разширен отговор.

Въпросите биват подбрани така, че пълни отговори на всички изпитни задачи да могат да се дадат в рамките на два астрономически часа.

Кандидатстудентският изпит по химия е писмен и обхваща материал, изучаван в гимназиите и отразен в Програмата за кандидат-студентите. Той се състои от три елемента:

  • тест, включващ 20 въпроса с избираем отговор и 4 въпроса с отворен отговор;
  • една логическа задача, включваща материал от обща и неорганична химия и
  • една логическа задача, включваща материал от органична химия.

В деня на изпита се изтегля на случаен принцип изпитен вариант. Тестовите въпроси от отворен тип изискват кратък и точен отговор, подкрепен със съответните химически формули и реакции. Решенията на логическите задачи се представят с изравнени химични уравнения, химични наименования, специфично оцветяване, вид на процеса, електронни баланси, а условията на реакциите се отбелязват над стрелка.

От КСК 2022 година в балообразуването се включва оценката от Държавния зрелостен изпит по Български език и литераутра. Новият бал за класиране се получава по формулата: оценка от ДЗИ БЕЛ + 3 х биология (изпит) + 3 х химия (изпит) = макс. бал 42. Класирането се извършва по низходящ ред на бала според реда на желанията.

Кандидатстващите за специалностите във Филиал „Проф.д-р Ив. Митев“ – Враца

Предварителни кандидатстудентски изпити:

Конкурсни изпити, тест по етика – за специалностите Медицинска сестра и Акушерка и по биология – за специалност „Лекарски асистент“

Редовни кандидатстудентски изпити:

Конкурсни изпити, тест по етика – за специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ и по биология – за специалност „Лекарски асистент“

Кандидатстващите за придобиване на образователно-квалификационна степен професионален бакалавър по специалностите в Медицински колеж „Й.Филаретова“ – София полагат писмен изпит върху мотивация за осъществяване на здравни грижи на нуждаещите се, състоящ се от три компонента (елемента):

  • обща култура за системата на здравеопазване;
  • желание и умение за работа с хора;
  • психо-социална компетентност.

За специалност „Масажист“ лица с увредено зрение полагат устен изпит – събеседване на същата тема.

За специалност „Зъботехник“ полагат и изпит по моделиране.

Изпитът се провежда само в Медицински колеж „Й. Филаретова“ – София.

По време на изпита по моделиране не се разрешава кандидат-студентите да ползват схеми за зъби, пергели, транспортири, линии и други помощни средства освен моделажен нож. След приключване на изпита кандидат-студентът предава на Техническата комисия конкурсния модел на зъб и малкото пликче с личните си данни, което запечатва пред комисията.

Кандидат-студенти, положили успешно предварителните конкурсни изпити, но не подали документи в регламентирания срок, не участват в класирането.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]