Цекомир Воденичаров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Цекомир Воденичаров
български лекар
Роден
18 март 1949 г. (75 г.)

Учил вМедицински университет – София
НаградиСв. св. равноапостоли Кирил и Методий
Семейство
ДецаАлександрина

Цекомир Влайков Воденичаров, д.м.н., е български професор в областта на общественото здраве.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 18 март 1949 г. в София, България. Семеен, с една дъщеря. Завършва с отличие медицина в Медицинския университет (МУ) – София през 1973 г. През 1979 г. придобва специалност по социална медицина[1]

Кариера[редактиране | редактиране на кода]

Започва академичното си развитие като асистент в Катедра „Социална медицина“ на Медицинския факултет към МУ–София. През 1990 г. е избран за доцент, а през 1995 г. – за професор. Той е основател и първи декан на Факултета по обществено здраве на МУ–София[2], който през 2020 г. с решение на Академичния съвет е преименуван на Факултет по обществено здраве „Проф. д-р Цекомир Воденичаров, дмн“.[3]

Дисертации[редактиране | редактиране на кода]

Има два защитени дисертационни труда[4]:

  • За образователна и научна степен „доктор“ (тогава кандидат на науките) – 1981 г. на тема „Социални аспекти при избора на лекарска професия“
  • За доктор на науките – 1989 г. на тема „Съвременни проблеми на професионализацията на лекарските кадри“

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител на редица награди, някои от по-важните от тях са следните:[5][6]

Източници[редактиране | редактиране на кода]