Медицински университет – София

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Медицински университет.

Медицински университет
Основан1917 г.
Виддържавен
РекторЛъчезар Трайков
Преподаватели1969 души
Студенти> 9000 души
МестоположениеСофия, България
Сайтwww.mu-sofia.bg
Sofia Medical University Logo.jpg
Sofia location map.png
42.6833° с. ш. 23.3072° и. д.
Разположение в София
Медицински университет в Общомедия

Медицинският университет – София е най-старото училище за висше медицинско образование в България. Има филиал във Враца.

Университетът е акредитиран от НАОА за 6-годишен срок на 27 юли 2006 г. с оценка „много добър“ и е с най-добра традиция в грантовото финансиране на научни изследвания.[1] В него се обучават над 9000 студенти, от които 3100 чужденци, 121 докторанти, 2237 специализанти и 23 клинични ординатори.

История[редактиране | редактиране на кода]

МУ в София води историята си от основаването на Медицинския факултет в състава на Софийския университет (СУ) през 1917 г.

Хронология
  • 1917 г. – НС приема закон за създаване на Медицинския факултет в СУ.
  • 1918 г. – професор Г. Шишков прочита първата лекция в МФ на СУ.
  • 1950 г. – МФ на СУ с указ № 246 на Президиума на НС се отделя от СУ и на негова основа се създава самостоятелно висше училище с името Медицинска академия (МА).
  • 1954 г. – МА в София се преименува на Висш медицински институт (ВМИ).
  • 1972 г. – ВМИ в София е включен в състава на новата обединена Медицинска академия със седалище в София, обхващала всички висши медицински институти в страната.
  • 1990 г. – МА в България се закрива, а висшите медицински институти отново стават самостоятелни.
  • 1995 г. – ВМИ в София се преименува на Медицински университет.
Ректори[2]
  • проф. Марко Марков (1950 – 1953)
  • проф. Петър Попхристов (1953 – 1955)
  • проф. Стефан Димитров (1955 – 1956)
  • проф. Алекси Пухлев (1956 – 1958)
  • проф. Христо Христозов (1958 – 1962)
  • проф. Радан Раданов (1962 – 1965)
  • чл.-кор. Георги Гълъбов (1965 – 1970)
  • проф. Николай Попов (1970 – 1972)
  • проф. Атанас Малеев (1972 – 1988)
  • проф. Асен Жабленски (1988 – 1990)
  • проф. Васил Василев (1990 – 1991)
  • проф. Димитър Джеров (1991 – 1999)
  • проф. Владимир Овчаров (1999 – 2008)
  • проф. Ваньо Митев (2008 – 2015)
  • проф. Вихра Миланова (2016 – 2016)
  • проф. Виктор Златков (2016 – 2020)
  • акад. проф. Лъчезар Трайков (2020 – 2024)

Ректорат[редактиране | редактиране на кода]

Ръководство с мандат 2020 – 2024 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректор: акад. проф. д-р Лъчезар Трайков, дмн
  • Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Каролина Любомирова, дм
  • Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
  • Заместник-ректор по международна интеграция и проектно финансиране: проф. д-р Цветалина Танкова, дмн
  • Заместник-ректор по СДО и УБК: доц. д-р Елица Деливерска-Александрова, дм

Ръководство с мандат 2016 – 2020 г.[редактиране | редактиране на кода]

  • Ректор: проф. д-р Виктор Златков, дм
  • Заместник-ректор по учебна дейност: проф. д-р Тихомира Златанова, дм
  • Заместник-ректор по наука и акредитация: проф. д.фарм.н. Валентина Петкова
  • Заместник-ректор по следдипломно обучение, международна интеграция и проектно финансиране: проф. д.мед.н. Радомир Угринов

Председател на Академичния съвет е ректорът. Главен секретар е гл.ас. д-р Веселин Петров.

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Медицинският университет е комплексна структура, включваща 4 факултета, департамент, колеж, 14 университетски болници и други звена в София и филиал във Враца. Учебно-лечебната му структура се състои от 2 основни части – Предклинична база и Клинична база. В тях работят 1969 преподаватели и научни сътрудници.

Фармацевтичният факултет на ул. Московска

Учебни звена[редактиране | редактиране на кода]

Факултети
Други

Други звена[редактиране | редактиране на кода]

Университетски болници[3]
Университетски библиотеки
Университетски електронен, информационен и образователен център

Специалности[редактиране | редактиране на кода]

Медицински факултет[редактиране | редактиране на кода]

Факултет по дентална медицина[редактиране | редактиране на кода]

Факултет по фармация[редактиране | редактиране на кода]

  • Фармация

Факултет по обществено здраве[редактиране | редактиране на кода]

Медицински колеж[редактиране | редактиране на кода]

  • Зъботехника
  • Инспектор по обществено здраве
  • Масажист
  • Медицински козметик
  • Медицински лаборант
  • Помощник-фармацевт
  • Рентгенов лаборант
  • Рехабилитатор

Филиал, Враца[редактиране | редактиране на кода]

  • Акушерка
  • Медицинска сестра
  • Трудотерапевт

Прием[4][5][редактиране | редактиране на кода]

Кандидатстващите за придобиване на образователно-квалификационна степен „магистър“ по специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ в Медицински университет – София полагат писмени изпити по биология и химия (на предварителна или на редовна кандидатстудентска изпитна сесия).

В резултат на новия закон за предучилищното и училищното образование в сила 01.08.2016 г. през 2022 завършва първият випуск по новата учебна програма, което води и до промяна на изпитния формат от 2022 г.

В изпитната програма се включва материал от VIII, IX, X клас и от учебниците за профилираната подготовка за XI и XII клас.

Времетраенето на изпитите по биология и химия за прием по специалностите „Медицина“, „Дентална медицина“ и „Фармация“ е 2 астрономически часа.

Кандидатстудентският изпит по биология е писмен, а изпитните задачи са три типа:

  1. Тестови въпроси с множествен избор с един верен отговор.
  2. Въпроси, които изискват кратък отворен отговор; те ще бъдат прецизно дефинирани така, че отговорът да е максимално кратък и еднозначен (една дума, няколко думи или едно изречение).
  3. Въпроси, които изискват разширен отговор; ако отговорът изисква схематично представяне на биологични структури и процеси, трябва да се използват общоприети символи и да се въведат необходимите означения.

В деня на изпита се изтеглят на случаен принцип една комбинация, съдържаща:

  • 15 тестови въпроса;
  • 15 въпроса с кратък отворен отговор;
  • три въпроса, които изискват разширен отговор.

Въпросите биват подбрани така, че пълни отговори на всички изпитни задачи да могат да се дадат в рамките на два астрономически часа.

Кандидатстудентският изпит по химия е писмен и обхваща материал, изучаван в гимназиите и отразен в Програмата за кандидат-студентите. Той се състои от три елемента:

  • тест, включващ 20 въпроса с избираем отговор и 4 въпроса с отворен отговор;
  • една логическа задача, включваща материал от обща и неорганична химия и
  • една логическа задача, включваща материал от органична химия.

В деня на изпита се изтегля на случаен принцип изпитен вариант. Тестовите въпроси от отворен тип изискват кратък и точен отговор, подкрепен със съответните химически формули и реакции. Решенията на логическите задачи се представят с изравнени химични уравнения, химични наименования, специфично оцветяване, вид на процеса, електронни баланси, а условията на реакциите се отбелязват над стрелка.

От КСК 2022 година в балообразуването се включва оценката от Държавния зрелостен изпит по Български език и литераутра. Новият бал за класиране се получава по формулата: оценка от ДЗИ БЕЛ + 3 х биология (изпит) + 3 х химия (изпит) = макс. бал 42. Класирането се извършва по низходящ ред на бала според реда на желанията.

Кандидатстващите за специалностите във Филиал „Проф.д-р Ив. Митев“ – Враца

Предварителни кандидатстудентски изпити:

Конкурсни изпити, тест по етика – за специалностите Медицинска сестра и Акушерка и по биология – за специалност „Лекарски асистент“

Редовни кандидатстудентски изпити:

Конкурсни изпити, тест по етика – за специалностите „Медицинска сестра“ и „Акушерка“ и по биология – за специалност „Лекарски асистент“

Кандидатстващите за придобиване на образователно-квалификационна степен професионален бакалавър по специалностите в Медицински колеж „Й.Филаретова“ – София полагат писмен изпит върху мотивация за осъществяване на здравни грижи на нуждаещите се, състоящ се от три компонента (елемента):

  • обща култура за системата на здравеопазване;
  • желание и умение за работа с хора;
  • психо-социална компетентност.

За специалност „Масажист“ лица с увредено зрение полагат устен изпит – събеседване на същата тема.

За специалност „Зъботехник“ полагат и изпит по моделиране.

Изпитът се провежда само в Медицински колеж „Й. Филаретова“ – София.

По време на изпита по моделиране не се разрешава кандидат-студентите да ползват схеми за зъби, пергели, транспортири, линии и други помощни средства освен моделажен нож. След приключване на изпита кандидат-студентът предава на Техническата комисия конкурсния модел на зъб и малкото пликче с личните си данни, което запечатва пред комисията.

Кандидат-студенти, положили успешно предварителните конкурсни изпити, но не подали документи в регламентирания срок, не участват в класирането.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]