Петър Милев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Петър Милев
български революционер

Роден
1879 г.
Починал
8 юли 1908 г. (29 г.)
Петър Милев в Общомедия
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Серско. Милев е на петия ред, четвърти от ляво надясно.

Петър Иванов Милев е български революционер, деец на Македонският комитет, неврокопски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Петър Милев е роден през 1879 година в радомирското село Косача. Учи в родното си село, Радомир и Дупница, завършва и гимназия в Кюстендил, но през 1897 година участва в Четническата акция на Македонския комитет, като четник при Кръстьо Захариев. [1] През 1899 година се присъединява към ВМОРО, а от 1900 година е четник при Яне Сандански, като само година по-късно е вече негов секретар.

Петър Милев по време на Илинденско-Преображенското въстание действа в Разложко и Неврокопско, а след потушаването на въстанието реорганизира района. На 29 юли 1905 година в местността Белемето в Пирин участва като делегат от Неврокопско на конгреса на Серския революционен окръг. Избран е за неврокопски районен войвода и за делегат от Серската група на предстоящия Рилски конгрес. Обикаля района си с 10 четници, а негови подвойводи са Димитър Икономов и Димитър Арнаудов.[2]

Петър Говедарчето (1), Георги Николов (2), Лазар Топалов (3), Петър Милев (4) и двама неизвестни.

Яне Сандански кара Петър Милев да отстрани Борис Сарафов и Иван Гарванов. Той предупреждава Михаил Герджиков за плановете на Сандански и в резултат отношенията между тях се влошават. Петър Милев действа активно като войвода, през есента на 1907 година в неговата чета прибивава американския журналист Артър Смит, който описва спомените си в редица статии и в книгата „Спомени от Македония“. Артър Смит описва четата на Петър Милев така:

Млади, смели и умни, те са цветът на българския род... Животът им е посветен на Родината. Те не знаят какво значи страх. Боят е мястото, където се показват в най-добрата си светлина. Между тях изглежда съществува неписаното правило никой да не мисли за собствения си живот, когато е застрашен живота на другаря му.[3]

В края на ноември 1907 година четата на Петър Милев преминава границата и се завръща в България. През пролетта на 1908 година се завръща в Неврокопско, но убит на 8 юли 1908 година в Ковачевица от бившия си четник Костадин Дробенов, когото Милев наказва и изгонва през 1906 от четата заради неспазване на дисциплината.[4][5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Баждаров, Георги, „Моите спомени“ [1]
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 - 1944 в документи, том 1 1878 - 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“.
  3. Смит, Артър, „Спомени от Македония“
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 103.
  5. Биография от сайта на ВМРО
     Портал „Македония“         Портал „Македония