Направо към съдържанието

Петър Милев (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Петър Милев
Роден
1879 г.
Починал
8 юли 1908 г. (29 г.)
Петър Милев в Общомедия
Сборните чети през февруари 1903 година при пещерата Капе край село Крушево, Сярско. Милев е на петия ред, четвърти от ляво надясно.

Петър Иванов Милев е български революционер, деец на Македонския комитет, неврокопски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Петър Милев е роден през 1879 година в радомирското село Косача. Учи в родното си село, Радомир и Дупница, завършва и гимназия в Кюстендил, но през 1897 година участва в Четническата акция на Македонския комитет, като четник при Кръстьо Захариев.[1] През 1899 година се присъединява към ВМОРО, а от 1900 година е четник при Яне Сандански, като само година по-късно е вече негов секретар.

Петър Милев по време на Илинденско-Преображенското въстание действа в Разложко и Неврокопско, а след потушаването на въстанието реорганизира района. На 29 юли 1905 година в местността Белемето в Пирин участва като делегат от Неврокопско на конгреса на Серския революционен окръг. Избран е за неврокопски районен войвода и за делегат от Сярската група на предстоящия Рилски конгрес. Обикаля района си с 10 четници, а негови подвойводи са Димитър Икономов и Димитър Арнаудов.[2]

Петър Говедарчето (1), Георги Николов (2), Лазар Топалов (3), Петър Милев (4) и двама неизвестни.

Яне Сандански кара Петър Милев да отстрани Борис Сарафов и Иван Гарванов. Той предупреждава Михаил Герджиков за плановете на Сандански и в резултат отношенията между тях се влошават. Петър Милев действа активно като войвода, през есента на 1907 година в неговата чета пребивава американския журналист Артър Смит, който описва спомените си в редица статии и в книгата „Спомени от Македония“. Артър Смит описва четата на Петър Милев така:

Млади, смели и умни, те са цветът на българския род... Животът им е посветен на Родината. Те не знаят какво значи страх. Боят е мястото, където се показват в най-добрата си светлина. Между тях изглежда съществува неписаното правило никой да не мисли за собствения си живот, когато е застрашен живота на другаря му.[3]

В края на ноември 1907 година четата на Петър Милев преминава границата и се завръща в България. През пролетта на 1908 година се завръща в Неврокопско, но убит на 8 юли 1908 година в Ковачевица от бившия си четник Костадин Дробенов, когото Милев наказва и изгонва през 1906 година от четата заради неспазване на дисциплината.[4][5][6]

  1. Баждаров, Георги, „Моите спомени“ [1]
  2. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  3. Смит, Артър, „Спомени от Македония“
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 103.
  5. Биография от сайта на ВМРО-БНД[неработеща препратка]
  6. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 292.