Димитър Икономов (Ловча)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Икономов.

Димитър Икономов
български революционер
Стойо Хаджиев и Димитър Икономов.
Стойо Хаджиев и Димитър Икономов.

Роден
Починал
5 август 1922 г. (49 г.)

Етнос българи
Учил в Сярско българско педагогическо училище
Димитър Икономов в Общомедия

Димитър Иванов Икономов с псевдоними Осман[1] и Орфо е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Икономов е роден в 1873 година в драмското село Ловча, което тогава е в Османската империя. Завършва прогимназия Неврокоп. Учи в Сярското, а в 1899 година завършва българското педагогическо училище в Скопие, в което влиза във ВМОРО. В 1900 година е учител в село Сърбиново и участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 г.[2] В 1902 година е учител в Старчища. В 1903 година е затворен в Еди куле в Солун след Балдевската афера. След освобождаването му на следната година става член на Неврокопския околийски революционен комитет и е началник на околийската милиция. В 1906 година е делегат на Втория конгрес на Серския революционен окръг и става член на Серския окръжен революционен комитет. Действа с чета от 4 – 5 души като помощник войвода на неврокопския районен войвода Петър Милев.[3]

След Младотурската революция в 1908 г. участва като член на Народна федеративна партия (българска секция) в похода на Яне Сандански към Цариград при потушаване на антиконституционния преврат през април 1909 година.

Участва в Балканската война в 1912 година като служи в четата на Тодор Паница[2] и в Нестроевата рота на 15 щипска дружина на Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война се заселва в Неврокоп и е сред основателите на земеделската дружба в града. В Първата световна война участва като разузнавач. След демобилизацията се установява в Неврокоп.[2]

Става деец на Временното представителство на бившата ВМОРО.[5] Активен деец е на БЗНС. В 1920 година е избран за кмет на града. Той е сред основателите на тютюневата кооперация в града.[2] Убит е през август 1922 година от дейци на влязлата в конфликт с БЗНС Вътрешна македонска революционна организация.[6][7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 74.
  2. а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 64.
  3. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878-1944 в документи. Т. I. 1878 - 1912. Част II. София, Просвета, 1994. ISBN 954-01-0558-7. с. 475-481.
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 306.
  5. Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 402.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 64.
  7. Енциклопедия „Пирински край“, том I. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1995. ISBN 954-90006-1-3. с. 373.
  8. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 184-185.
М. Пендов кмет на Неврокоп
(октомври 1922 – март 1922)
Йосиф Атанасов
     Портал „Македония“         Портал „Македония