Димитър Икономов (Ловча)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Икономов.
Димитър Икономов
български революционер
Стойо Хаджиев и Димитър Икономов.
Стойо Хаджиев и Димитър Икономов.
Роден
Починал
Етнос българи
Образование Серско българско педагогическо училище
Димитър Икономов в Общомедия

Димитър Иванов Икономов с псевдоними Осман[1] и Орфо е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация и на Българския земеделски народен съюз.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Димитър Икономов е роден в 1873 година в драмското село Ловча, което тогава е в Османската империя. Завършва прогимназия Неврокоп. Учи в Серското, а в 1899 година завършва българското педагогическо училище в Скопие, в което влиза във ВМОРО. В 1900 година е учител в село Сърбиново и участва в аферата „Мис Стоун“ в 1901 г.[2] В 1902 година е учител в Старчища. В 1903 година е затворен в Еди куле в Солун след Балдевската афера. След освобождаването му на следната година става член на Неврокопския околийски революционен комитет и е началник на околийската милиция. В 1906 година е делегат на Втория конгрес на Серския революционен окръг и става член на Серския окръжен революционен комитет. Действа с чета от 4 – 5 души като помощник войвода на неврокопския районен войвода Петър Милев[3].

След Младотурската революция в 1908 г. участва като член на Народна федеративна партия (българска секция) в похода на Яне Сандански към Цариград при потушаване на антиконституционния преврат през април 1909 година.

Участва в Балканската война в 1912 година като служи в четата на Тодор Паница[2] и в Нестроевата рота на 15 щипска дружина на Македоно-одринското опълчение.[4] След Междусъюзническата война се заселва в Неврокоп и е сред основателите на земеделската дружба в града. В Първата световна война участва като разузнавач. След демобилизацията се установява в Неврокоп.[2]

Става деец на Временното представителство на бившата ВМОРО.[5] Активен деец е на БЗНС. В 1920 година е избран за кмет на града. Той е сред основателите на тютюневата кооперация в града.[2] Убит е през август 1922 година от дейци на влязлата в конфликт с БЗНС Вътрешна македонска революционна организация.[6][7][8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893 – 1934, Звезди, 1999, стр.74
  2. ↑ а б в г Тасев, Славчо. Безсмъртните. Биографии на загинали в борбата против фашизма и капитализма от Благоевградски окръг. София, БКП, 1971. с. 64.
  3. ↑ Георгиев, Величко, Стайко Трифонов, История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475 – 481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  4. ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 306.
  5. ↑ Герджиков, Михаил. Спомени, документи, материали, Издателство „Наука и изкуство“, София, 1984, стр. 402.
  6. ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 64.
  7. ↑ Енциклопедия Пирински край, том 1, Благоевград, 1995, стр. 373.
  8. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 184-185.
М. Пендов → кмет на Неврокоп
(октомври 1922 – март 1922) 		→ Йосиф Атанасов
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Икономов_(Ловча)&oldid=10651341“.