Крушево (дем Синтика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други населени места с името Крушево.

Знаме на ГърцияЗнаме на Гръцка МакедонияКрушево
Αχλαδοχώρι
Крушево и южните склонове на Славянка.
Крушево и южните склонове на Славянка.
Местоположение
Greece relief location map.jpg
ButtonRed.svg
Крушево
Крушево на картата на Гърция
Dimos Sindikis - Central Macedonia.svg
ButtonRed.svg
Крушево
Крушево на картата на дем Синтика и област Централна Македония
Координати: 41°19′00.11″ с. ш. 23°33′00″ и. д. / 41.3167, 23.5500
Данни
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Мървашко
Население 814 (2001)
Надм. височина 539 m
Пощ. код 623 00
Тел. код 23230-6

Крушево или Крушово (на гръцки: Αχλαδοχώρι, Ахладохори, катаревуса: Αχλαδοχώριον, Ахладохорион, в превод крушево село, до 1927, Κρούσοβο/ν, Крусово/н[1]) е село в Република Гърция, част от дем Синтика в област Централна Македония, с 814 жители (2001).

География[редактиране | edit source]

Крушево е село в историко-географската област Мървашко, разположено на 20 километра североизточно от град Валовища (Сидирокастро) в долината на Крушовската река или Белица (на гръцки Крусовитис) в центъра на малка котловина затворена между планините Славянка (Орвилос) от север Шарлия (Ори Врондус) от юг, Сенгелската планина от запад и Черна гора от изток.

История[редактиране | edit source]

Етимология[редактиране | edit source]

Според Йордан Н. Иванов името е от круша и е обикновено в българската топонимия. Жителското име е кру̀шовя̀нин, кру̀шовя̀нка, кру̀шовя̀не или кру̀шовалѝя, кру̀шовалѝйка, кру̀шовалѝи.[2]

Древност[редактиране | edit source]

Крушево още в древността е важно селище, за което свидетелстват многото развалини от различни епохи, разположени край него - праисторическо селище от късния неолит в местността Алцова кула,[3] средновековно селище на север от селото и разрушено селище в местността Селене. На 5 километра североизточно от селото в местността „Градище” има останки от укрепено селище. Според старо предание първоначално Крушево се е намирало на това място. В миналото тук са откривани много монети, сечива и други старини.[4] На север от „Градище” в пещерата Капе има скална църква „Свети Спас“, описана от Яворов в „Хайдушки копнения“.[5] Според предание, записано от българския учен Йордан Н. Иванов тя е построена по време на гоненията срещу християните от някой си Трайче, който се спасил тук от преследванията на иновеците. Местният управител заповядал да я изгорят, но тя останала непокътната в пещерата.[6]

Пещерата Капе в южните склонове на Алиботуш

В Османската империя[редактиране | edit source]

В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от вилаета Тимур Хисаръ̀ от 1616-1617 година селото е отбелязано под името Куршова с 439 джизие ханета (домакинства), рудари. Според документ от 1625 година Куршова има 222 ханета.[7].

В края на 19 век Крушево е голямо и почти чисто българско село в Демирхисарска каза. В селото има три черкви, най-забележителна от която е "Свети Илия". За нея през 1916 година Антон Попстоилов пише:

Българската църква „Св. пророк Илия”, строена в 1870 г., е монументално здание с мраморни стълбове и изцяло с дялани камъни. В Източна Македония тя е първата черква и никоя гръцка черква, градска или селска, не може да и съперничи.[8]

До западането на железодобивната индустрия в областта Мървашко, Крушево е едно от най-големите рударски селища в българските земи. Жителите промиват магнетитов пясък. Пехците са разположени по дола Долно усое и долното течение на река Рамянска, десен приток на Белица. Последната пехца на Белица спира да работи в 1902 година, а последните два самокова Галангушова и Караджова - в началото на века и в 1908 година.

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Крушово (Krouchiovo), Мелнишка епархия, живеят 1800 гърци.[9] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Крушево (Krouchévo) е посочено като село с 395 домакинства с 1 200 жители българи и 25 мюсюлмани.[10]

През 1891 година Георги Стрезов пише:

Крушово, по същата посока на СИ от Демир Хисар 4 часа. Разположено на полянка близу до Белица. Пътят удовлетворителен. Повечето са земледелци; почва доста плодородна. Изкарва най-много и най-добро качество мисир. Тютюн се сее, най-добрият по цяло Демир Хисарско; лозя, от които вино се разпродава по Неврокопско. 3 църкви; богослужението на български. В това голямо село за сега училище няма. 425 къщи, между които само 8 турски.[11]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Крушово живеят 2 450 българи, 30 турци и 30 власи.[12]

Възрожденски борби[редактиране | edit source]

Църквата "Свети Пророк Илия" в Крушево

Крушево има съществен принос в борбите за църковно-национална независимост на македонските българи през 19 век. По думите на Васил Кънчов:

Населението на планинските села около Крушево е много разбудено. В селата Крушево, Кърчово и други някои в черквите им се е чело по славянски от старо време. Когато се почна черковната борба, крушевчани най-първо са повдигнали глава в Демир-Хисарско...[13]

Селото първо от цялата каза започва открита борба срещу мелнишкия гръцки владика. От 1860 година в Крушево функционира новобългарско училище с първи учител Иван Гологанов. След учредяването на Българската екзархия през 1870 година селото е разделено в конфесионално отношение на екзархисти и патриаршисти. През 1875 година българите екзархисти прогонват от селото митрополитския наместник Неофитос Врачански и обръсват брадата му. Заради тази случка властите затварят българското училище, а българският учител и местните първенци са изпратени на заточение.[14] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Крушово има 2 408 българи екзархисти, 760 българи патриаршисти гъркомани и 54 власи. В селото функционират начално и прогимназиално българско училище с 2 учители и 90 ученика, както и начално гръцко училище с 2 учители и 15 ученика.[15]

При избухването на Балканската война в 1912 година 38 души от Крушево са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[16] По време на войната Крушево е освободено от Седма рилска дивизия през 1912 година. Тогава къщите в селото са около 600, от които 500 български екзархийски, 40 гъркомански, 30 турски и 30 влашки.[17] През 1913 година българският кмет на Крушево М. Орджанов е принуден да избяга поради набезите на гръцки чети[18].

В Гърция[редактиране | edit source]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Крушево е опожарено от гръцката армия.[19] След войната остава в пределите на Гърция. Голяма част от българите се изселват в България на три вълни - в 1913, в 1918 след края на Първата световна война и в 1925 по спогодбата за обмен на население между България и Гърция, като в селото остават само около 80 гъркомански семейства. На мястото на изселилите се са заселени гърци бежанци от Мала Азия. В 1928 година Крушево има смесено население от местни хора и бежанци - 204 бежански семейства с 679 души.[20]

В 1927 името на селото е преведено на гръцки на Ахладохорион (Крушево село).[21] До 1967 година кмет на селото е гъркоманинът Димитър Червенков.

Потомците на бежанците от Крушево в България живеят в Сандански, Гоце Делчев, Петрич и Пловдив.[22]

До 2011 година Крушево е център на самостоятелна община в ном Сяр.

Личности[редактиране | edit source]

Димитър Гущанов
Ангел Тасев в средата
Родени в Крушево
  • България Ангел Атанасов (1879 - 1952), български революционер
  • България Ангел Тасев, деец на ВМОРО, учител в Крушево и член на Серския окръжен революционен комитет (1904)[23]
  • България Ангел Янкулов, български революционер
  • България Георги Иванов Башлиев - Башлията, четник от ВМРО[24]
  • България Димитър Андреев, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, бичкиджия, 2 отделна партизанска рота, 3 рота четвърта битолска дружина, кръст „За храброст“ ІV степен[25]
  • България Димитър Гологанов (1901 - 1987), български книжар и издател
  • България Димитър Гущанов (1876 - 1903), български революционер
  • България Иван Гологанов (1870 - 1908), български революционер
  • България Иван Миленков, български революционер, избран за член на Демирхисарския революционен комитет на ВМОРО в 1900 година (със седалище в Крушево)[26]
  • България Иван Самарджиев, български революционер от ВМОРО, председател на Демирхисарския окръжен революционен комитет със седалище Крушево през 1900 година[27]
  • България Илия Гологанов (1865 - 1910), български журналист и революционер
  • България Илия Бижев (1882 - 1966), български революционер и общественик
  • България Константин Кюров, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 г.[28]
  • България Константин Стоянов Станоев, български учител в Солун между 1874 - 1877 година[29]
  • България Кръстьо Халянов (? - 1908), български революционер
  • България Мито Антов, македоно-одрински опълченец, 21-годишен, обущар, ІV отделение, Кукушка чета[30]
  • България Никола Бижев (? - 1905), български революционер
  • България Стоян Стоянов, български революционер от ВМОРО, завършил трети прогимназиален клас и преподавал в родното си село, той е член на Демирхисарския окръжен революционен комитет между 1906-1907 година[31]
  • Гърция Хаджи Георги (1909 - 1948), гръцки комунист[32]
  • България Христо Попиванов, български революционер
  • Арумъни България Янаки Георгиев, войвода на ВМОК
Починали в Крушево

Външни препратки[редактиране | edit source]

Бележки[редактиране | edit source]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 145.
  3. Προϊστορικός οικισμός την περιοχή που φέρει το όνομα Altsoua Κούλα , Αχλαδοχωρίου Σερρών
  4. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 313.
  5. Яворов, Пейо. „Хайдушки копнения“.
  6. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.25-26.
  7. Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 228, 300.
  8. Научна експедиция в Македония и Поморавието 1916, Военноиздателски комплекс „Св. Георги Победоносец“, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, София, 1993, стр. 312.
  9. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 48.
  10. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 134-135.
  11. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 853.
  12. Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“, София, 1900, стр.184.
  13. Кънчов, Васил. Избрани произведения, Том I, София, 1970, стр. 106.
  14. Кънчов, Васил. „Избрани произведения“, Том I, София 1970, стр.106.
  15. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, стр.188-189.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 855.
  17. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.25.
  18. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.163
  19. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
  20. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  21. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
  22. Иванов, Йордан Н. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.26.
  23. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 163.
  24. Николов, Борис. ВМОРО - псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.26
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 41.
  26. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 104.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 147.
  28. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 99.
  29. Българската възрожденска интелигенция (енциклопедия), ДИ „Д-р Петър Берон“, София, 1988, стр.612.
  30. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
  31. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 160.
  32. Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009


Портал
Портал „Македония“ съдържа още много статии, свързани с историко-географската област.
Можете да се включите към Уикипроект „Македония“.