Обая

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Обая
Αγριόλευκα
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Надм. височина 26 m
Население изселено души (1960)

Обая или членувано Обаята (на гръцки: Αγριόλευκα, Агриолевка, до 1927 година Ουμπαγιά, Убая[1]) е бивше село в Република Гърция, разположено на територията на дем Синтика, област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Обая е било разположено в Сярското поле, на 4 километра южно от Ветрен (Нео Петрици). Състои се от две махали – Горна и Долна Обая.

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Според Йордан Н. Иванов името е от турското oba, катун, временно местожителство на бежанци.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Обая е българско село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Долна обасъ (Dolna-obassi) е посочено като селище в Сярска каза с 25 домакинства, като жителите му са 80 българи,[3] а Горна Обая (Gorna-obaya) – като селище в Демирхисарска каза с 80 семейства и 270 жители българи.[4]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Овая живеят 210 турци, а в Долна Ова - 180 българи. И двете села са посочени в Сярска каза.[5]

Всички жители на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Обая (Obaïa) има 280 българи екзархисти и в селото работи българско училище с 1 учител и 15 ученика.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 селото е освободено от Седма пехотна рилска дивизия на българската армия, но след Междусъюзническата война от 1913 година остава в пределите на Гърция. Част от българското население на Обая се изселва. В 1928 година Обая е местно-бежанско село с 45 бежански семейства и 201 души.[7] Селото е закрито в 1960 година.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Обая

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 165.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  4. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 178.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  7. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  8. Гаджев, Иван. Иван Михайлов (Отвъд легендите). Том първи: Иван Михайлов и ВМРО. София, Университетско издателство „Св. Климент Охридски“, 2007. ISBN 978-954-07-2586-4. с. 395.
     Портал „Македония“         Портал „Македония