Савяк
| Савяк Βαμβακόφυτο |
|
|---|---|
 Савяк
Савяк
|
|
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Серско поле |
| Надм. височина | 231 m |
| Население (2001) | 1168 души |
| Пощенски код | 62300 |
| Телефонен код | +30 23230 |
Са̀вяк или Са̀век (на гръцки: Βαμβακόφυτο, Вамвакофито, катаревуса: Βαμβακόφυτον, Вамвакофитон, до 1928 Σαβιάκον/, Савяко/н[1]) е село в Гърция, в дем Синтика (Сидирокастро) на област Централна Македония. Селото има 1168 жители (2001).
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Серското поле в западното подножие на планината Шарлия, на 5 километра южно от демовия център град Валовища (Сидирокастро) и на 18,5 километра североизточно от Сяр.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името може би е от сава̀к, дървена преграда за спиране и разпределяне на вода в канал.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
През 19 век Савяк е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Според изследванията на Йордан Н. Иванов допреди 200-250 години, селото се е намирало източно от днешното в местността Стария Савек, разположена в западните склонове на Шарлия.[3] В "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Савяк (Saviak) е посочена като село с 260 домакинства и 850 жители българи.[4] В 1889 година Стефан Веркович пише, че селото има 285 български къщи.[5]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Савек, голямо село при подножието на Ляля до Серското поле; то се намира на 1½ час на Ю от Валовища и е граница между Серско и Демир Хисарско. Земледелци и кираджии. Църква „Св. Никола“, четат гръцки, и в училището учат по гръцки. 290 къщи българе.[6] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Савек брои 1600 жители, всичките българи-християни.[7]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Савяк е 2 080 жители, от които 1 120 българи патриаршисти гъркомани и 960 българи екзархисти. В селото функционират българско начално училище с 1 учител и 40 ученици, както и гръцко начално училище с 2 учители и 38 ученици.[8]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Савяк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Савяк е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от български войскови части. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година.
През есента на 1918 година българите-екзархисти се преселват в България, а през 1944 година, избягват още 15-20 семейства. Най-много наследници на бежанци от Савяк днес живеят в Петрич, Кулата, Сандански.[3]
През 1928 година селото е преименувано от гръцките власти на Вамвакофитон.[10]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Савяк
Георги Савеклията, четник на ВМОРО, тежко ранен и заловен от османците в сражението при Баница на 4 май 1903 г., в което загива Гоце Делчев- Димитър Божиков (1866 - 1954), български просветен деец и революционер
- Иван Козарев, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[11]
- Никола Митов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[12]
- Стоян Божилов (Божиков, 1885 или 1889 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 серска дружина[13]
- Стоян Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, носител на орден „За храброст“ IV степен[14]
- Стоян Христов (1869 или 1878 - ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 14 воденска дружина[15]
- Тодор Иванов (1872 - ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолка дружина[16]
- Тодор Янев (1889 - ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[17]
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 185 - 186.
- ↑ а б Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.27.
- ↑ "Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г." Македонски научен институт, София, 1995, стр.136-137.
- ↑ Веркович, Стефан. „Топографическо-этнографический очерк Македонии“. СПб, 1889, стр.109.
- ↑ Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 858.
- ↑ Кънчов, Васил. „Македония. Етнография и статистика“. София, 1900, стр.184.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 188-189.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 876.
- ↑ Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. Спомени на Кирил Пърличев. София, Веда МЖ, 1999. с. 598.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 451.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 93.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 514.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 779-780.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 301.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 820.
