Савяк
|
Савяк Βαμβακόφυτο |
|
|---|---|
| — село — | |
 Стенопис от църквата „Свети Георги“ |
|
  Савяк  Савяк  Савяк |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Сярско поле |
| Надм. височина | 231 m |
| Население | 1168 души (2001) |
| Демоним | савеклии[1] |
| Пощенски код | 62300 |
| Телефонен код | +30 23230 |
Са̀вяк или Са̀век (на гръцки: Βαμβακόφυτο, Вамвакофито, катаревуса: Βαμβακόφυτον, Вамвакофитон, до 1928 Σαβιάκον/, Савяко/н[2]) е село в Гърция, в дем Синтика (Сидирокастро) на област Централна Македония.[3] Селото има 1168 жители (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в Сярското поле в западното подножие на планината Шарлия, на 5 километра южно от демовия център град Валовища (Сидирокастро) и на 18,5 километра североизточно от Сяр.
История[редактиране | редактиране на кода]
Етимология[редактиране | редактиране на кода]
Според Йордан Н. Иванов името може би е от сава̀к, дървена преграда за спиране и разпределяне на вода в канал.[4] Според други етимологии е от думата завет, тоест място на завет или от турската дума savaşçı, борец.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според изследванията на Йордан Н. Иванов допреди 200-250 години, селото се е намирало източно от днешното в местността Стария Савек, разположена в западните склонове на Шарлия.[5] Там днес има параклис „Свети Илия“, построен върху основите на по-стар храм. По-късно селото слиза в местността Свети Никола, а още по-късно на днешното си място.[3]
Селото се споменава като Савяк в османски преброителен дефтер от 1454 – 1455 година, като в него живеят 55 християнски семейства, от които шест са начело с вдовица, и едно ислямизирано семейство.[3] Селото е споменато в „Сярска хроника“ на отец Синодин от XVII век: „В 1622 година почина отец Маврудис от село Савикон (Σάβικον), човек на 60 години, иконом, поддържащ винаги сградите на църквата“. По-надолу селото е споменато като Савякон (Σαβίακον).[3]
През XIX век Савяк е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. Църквата „Свети Георги“ е възрожденска. В 1852 година пътешественика Василиос Николаидис казва, че Савяк има 150 семейства.[3] В 1876 година генералният консул в Сяр Йоанис Папакостопулос казва, че Савяк има 250 семейства и 1250 жители.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Савяк (Saviak) е посочено като село с 260 домакинства и 850 жители българи.[6] В 1886 година военният Николаос Схинас показва Савяк като селище със 100 християнски семейства.[3] В 1889 година Стефан Веркович пише, че селото има 285 български къщи.[7] В същата 1889 година Спиридон Гопчевич споменава Савяк като селище с 460 къщи сърби християни.[3][8]
През 1891 година Георги Стрезов пише:
| „ | Савек, голямо село при подножието на Ляля до Сярското поле; то се намира на 1½ час на Ю от Валовища и е граница между Сярско и Демир Хисарско. Земледелци и кираджии. Църква „Св. Никола“, четат гръцки, и в училището учат по гръцки. 290 къщи българе.[9] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Савек брои 1600 жители, всичките българи-християни.[10]
По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година населението на Савяк е 2080 жители, от които 1120 българи патриаршисти гъркомани и 960 българи екзархисти. В селото функционират българско начално училище с 1 учител и 40 ученици, както и гръцко начално училище с 2 учители и 38 ученици.[11] В 1910 година Халкиопулос пише, че в селото има 1140 християни, от които 500 екзархисти и 640 православни, тоест патриаршисти.[8] На картата на Кондоянис от 1910 година селото е посочено като християнско.[8] Гръцка военна статистика от 1912 година показва селото със 1250 жители, от които 650 „гърци славофони“ и 600 „българи схизматици“.[8]
В началото на ХХ век борбата между местните българи-екзархисти и гъркоманите-патриаршисти довежда до сбивания и убийства. След като гъркоманите успяват да се наложат и в църквата се служи само на гръцки език, а екзархистите не се задоволяват с малката църква „Свети Никола“ над селото, последните построяват отделна църква в Савек. До нея, в 1911 година построяват сграда на българското училище, която замества Толевата къща, служила преди това за тези цели.[1]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Савяк са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] На 16 октомври 1912 година трима савеклии са сред българите, изгорени от турците в казармата на Демир-Хисар.[1]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
Савяк е освободено от османска власт през октомври 1912 година по време на Балканската война от български войскови части. Селото попада в пределите на Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото става община, към която принадлежи и съседното Камарето.[3]
До 1915 година в селото са заселени 7 семейства с 50 души бежанци, а 80 души се изселват в България.[8]
В края на 1916 година, по време на Първата световна война, селото е окупирано от българската армия. След загубата на войната от България, през есента на 1918 година българите-екзархисти се преселват в България заедно с изтеглящата се българска войска.[5] По Ньойския договор са ликвидирани 37 имота.[8] През 1944 година, избягват още 15-20 семейства. Най-много наследници на бежанци от Савяк днес живеят в Петрич, Кулата, Сандански.[5]
В 1924 година Камарето се отделя от община Савяк в самостоятелна община.[3]
Общината иска да промени българското име на селото на Калитеа (тоест Хубава гледка на гръцки), но това име получава валовищката Баир махала[3] и през 1928 година Савяк е преименувано от гръцките власти на Вамвакофитон.[13] В селото са заселени трима мъже, бежанци след Малоазийската катастрофа.[8]
По време на Втората световна война, през март 1941 година гръцките власти заточават на остров Хиос трима савеклии, освободени през май същата година от германски войски. През 1942 година Димитър и Божидар Божикови пишат, че Савек има 166 къщи с около 1300 жители. Българският език е запазен „чист и старинен“, момите в селото пеят български народни песни. Гръцкото владичество е оказало своето влияние върху националното съзнание на част от жителите на Савек - гъркоманите.[1]
В 1997 година по закона „Каподистрияс“ общината се слива с дем Валовища (Сидирокастро). От 1 януари 2011 година по закона „Каликратис“ селото става част от новия дем Синтика.[3]
| Година | Мъже | Жени | Общо |
|---|---|---|---|
| 1913 | 593 | 586 | 1179 |
| 1920 | 290 | 305 | 595 |
| 1928 | 445 | 410 | 855 |
| 1940 | 581 | 572 | 1153 |
| 1951 | 618 | 667 | 1285 |
| 1961 | 1542 | ||
| 1971 | 1249 | ||
| 1981 | 1296 | ||
| 1991 | 1169 | ||
| 2001 | 1168 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Савяк
Георги Савеклията, четник на ВМОРО, тежко ранен и заловен от османците в сражението при Баница на 4 май 1903 г., в което загива Гоце Делчев, към април 1904 година все още в Серския затвор[15]- Димитър Божиков (1866 – 1954), български просветен деец и революционер
- Иван Козарев, деец на ВМРО, убит от михайловисткото крило[16]
- Никола Митов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина[17]
- Стоян Божилов (Божиков, 1885 или 1889 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, 1 рота на 11 сярска дружина[18]
- Стоян Николов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, носител на орден „За храброст“ IV степен[19]
- Стоян Христов (1869 или 1878 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Дончо Златков, 2 рота на 14 воденска дружина[20]
- Тодор Иванов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 4 битолка дружина[21]
- Тодор Янев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 сярска дружина[22]
- Други
- Даниела Савеклиева (р. 1974), българска политичка
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Митринов, Г. Из лексиката на говора на с. Савяк, Сярско. – В: Сб. Лексикографията в началото на XXI в. Доклади от Седмата международна конференция по лексикография и лексикология (София, 15-16 октомври 2015 г.). София, Издателство на БАН. 2016. ISBN 978-954-322-875-1., с. 760-771.
- Митринов, Г. Данни за говора на с. Савяк, Валовищко (дн. грц. Вамвакофито) в един диалектен речник (фонетични особености). – В: Сб. Актуални проблеми на съвременната лингвистика. Юбилеен сборник в чест на проф. д.ф.н. Стефана Димитрова, София, Издателство на БАН. 2016. ISBN 978-954-322-872-0., с. 456 – 465.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г Божиков, Димитър - баща и Божидар (Тодор) Д. Божиков, Село Савек (Демир-Хисарско), Български юг, Сяр, 17 януари 1942 г.
- ↑ Πανδέκτης - Μετονομασίες
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н Κέππας, Γιώργος Ηλ. Από το Savjak(1454 μ.Χ.) στο Βαμβακόφυτο. // Βαμβακόφυτο Σιντικής Σερρών. Посетен на 6 ноември 2016.
- ↑ Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 185 - 186.
- ↑ а б в Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 27.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 109. (на руски)
- ↑ а б в г д е ж з Βαμβακόφυτο (Σάβιακ). // lithoksou.net. Посетен на 6 ноември 2016.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 858.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 184.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 876.
- ↑ „Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 30 юни 2012
- ↑ Κέππας, Γιώργος Ηλ. ΜΕΤΑΒΟΛΕΣ-ΑΠΟΓΡΑΦΕΣ -ΠΛΗΘΥΣΜΟΣ. // Βαμβακόφυτο Σιντικής Σερρών. Посетен на 6 ноември 2016.
- ↑ Гоце Делчев: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1978. с. 393.
- ↑ Пърличев, Кирил. 36 години във ВМРО. София, Веда-МЖ, 1999. ISBN 954-8090-01-5. с. 598.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 451.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 93.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 514.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 779-780.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 301.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 820.
Портал „