Димитър Божиков

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Божиков
български учител и революционер
Роден
Починал
19 януари 1954 г. (87 г.)
Учил вСолунска българска мъжка гимназия

Димитър Божиков Димитров Билюкбашиев, наричан Голчев,[1] е български просветен деец, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Божиков е роден във валовищкото село Савяк, тогава в Османската империя, днес Вамвакофито, Гърция. В 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[3][4] и става български учител в драмските села Плевня (1889 – 1892) и Просечен (1892 – 1896).[5] В Плевня, където преподава от 1889 до 1892 година, Божиков събира фолклорни материали, които предава на Андрей Гяуров, който ги публикува в „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“.[6][7]

От 1896 до 1899 година е български учитгел в Бунархисар.[7][5] Там е член на образувания от Лазар Маджаров околийски революционен комитет на ВМОРО.[5] По-късно преподава в градовете Фере (1899 – 1901), Одрин (1901 – 1906), Димотика (1906 – 1907), Дедеагач (1907 – 1908),[7] където е главен учител,[8] Малко Търново (1908 – 1910), Валовища (1910 – 1913).[7] Във Валовища е директор на българската прогимназия. Един от инициаторите за построяването на нова училищна сграда в града, финансирана от българите от селата в околията.[9] В 1912 година след освобождението на Валовища от Българската армия, Божиков е назначен за помощник-кмет на града.[10][7]

По време на Междусъюзническата война бяга в София. Преподава в Карлуково (1913 – 1914) и Пазарджик (1914 – 1928). В 1921 година министерството на народното просвещение го удостоява с орден „За гражданска заслуга“ V степен.[7]

Оставя спомени.[6] Умира на 19 януари 1954 година.[11]

Негов син е общественикът Божидар Божиков.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
  2. ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 150.
  3. ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
  4. ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 58.
  5. ↑ а б в Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
  6. ↑ а б Коледаров, Петър. Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско) // Сборник за народни умотворения и народопис L. 1963. с. 87.
  7. ↑ а б в г д е Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 151.
  8. ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 264.
  9. ↑ Божиков, Димитър-баща и Божидар (Тодор) Д. Божиков, Село Савек (Демир-Хисарско), Български юг, Сяр, 17 януари 1942 г.
  10. ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 - 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 118, 125.
  11. ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 54.
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Димитър_Божиков&oldid=12075041“.