Димитър Божиков
| Димитър Божиков | |
| български учител и революционер | |
| Роден |
15 септември 1866 г.
|
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
| Семейство | |
| Деца | Божидар Божиков |
Димитър Божиков Димитров Билюкбашиев, наричан Голчев,[1][2] е български просветен деец, революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[3]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Божиков е роден във валовищкото село Савяк, тогава в Османската империя, днес Вамвакофито, Гърция. В 1889 година завършва с първия випуск педагогическите курсове на Солунската българска мъжка гимназия[4][5] и става български учител в драмските села Плевня (1889 – 1892) и Просечен (1892 – 1896).[6] В Плевня, където преподава от 1889 до 1892 година, Божиков събира фолклорни материали, които предава на Андрей Гяуров, който ги публикува в „Сборника за народни умотворения, наука и книжнина“.[7][8]
От 1896 до 1899 година е български учитгел в Бунархисар.[8][6] Там е член на образувания от Лазар Маджаров околийски революционен комитет на ВМОРО.[6] По-късно преподава в градовете Фере (1899 – 1901), Одрин (1901 – 1906), Димотика (1906 – 1907), Дедеагач (1907 – 1908),[8] където е главен учител,[9] Малко Търново (1908 – 1910), Валовища (1910 – 1913).[8] Във Валовища е директор на българската прогимназия. Един от инициаторите за построяването на нова училищна сграда в града, финансирана от българите от селата в околията.[10] В 1912 година след освобождението на Валовища от Българската армия, Божиков е назначен за помощник-кмет на града.[11][8]
По време на Междусъюзническата война бяга в София. Преподава в Карлуково (1913 – 1914) и Пазарджик (1914 – 1928). В 1921 година министерството на народното просвещение го удостоява с орден „За гражданска заслуга“ V степен.[8]
Оставя спомени.[7] Умира на 19 януари 1954 година.[12]
Негов син е общественикът Божидар Божиков.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 28.
- ↑ Узунови, Ангел и Христо. Псевдонимите на ВМРО. Скопје, ДАРМ, 2015. с. 64.
- ↑ Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 150.
- ↑ Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 109.
- ↑ Тренчев, Георги. „Педагогическото отделение на Солунската гимназия (1887 – 1896 г.).“ Списание „Исторически преглед“, кн.1 – 2, София, 2004, стр. 58.
- 1 2 3 Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 20.
- 1 2 Коледаров, Петър. Народописни и фолклорни материали от с. Плевня (Драмско) // Сборник за народни умотворения и народопис L. 1963. с. 87.
- 1 2 3 4 5 6 Обзор на архивните фондове, колекции и единични постъпления съхранявани в Български исторически архив. Т. IX (от Ф. № 801 до Ф. № 881; нови постъпления към Ф. 10, 13, 22, 26, 35, 207, 229, 284, 263, 442). София, Народна библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Български исторически архив, 2006. ISBN 954-523-085-1. с. 151.
- ↑ Божинов, Воин. Българската просвета в Македония и Одринска Тракия 1878 – 1913. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 264.
- ↑ Божиков, Димитър-баща и Божидар (Тодор) Д. Божиков, Село Савек (Демир-Хисарско), Български юг, Сяр, 17 януари 1942 г.
- ↑ Генов, Георги. Беломорска Македония : 1908 – 1916. Toronto, New York, Благотворително издание на бежанците от Вардарска и Егейска Македония, емигранти в САЩ и Канада, Veritas et Pneuma Publishers Ltd., Multi-lingual Publishing House, 2007. ISBN 978-954-679-146-4. с. 118, 125.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 54.
- Български революционери от Македония
- Дейци на ВМОРО
- Хора от дем Синтика
- Български просветни дейци от Македония
- Първи випуск на педагогическите курсове при Солунската българска мъжка гимназия
- Български учители
- Починали в София
- Български имигранти от Македония в София
- Носители на орден „За гражданска заслуга“