Джума махала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за валовищкото село. За бившето нигритско вижте Джума махала (Нигритско).

Джума махала
Λιβαδιά
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Серско поле
Надм. височина 37 m
Население 1094 души (2001)

Джума махала, Бутковска Джумая или Ливадово (на гръцки: Λιβαδιά, Ливадия, катаревуса: Λιβαδειά или Λειβάδια, до 1923 Τζουμά Μαχαλέ, Джума Махале[1]) е село в Гърция, Егейска Македония, в дем Синтика на област Централна Македония. Селото има 1094 жители според преброяването от 2001 година.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Серското поле на 45 километра северозападно от град Сяр (Серес), на железопътната линия Кулата - Валовища - Сяр - Драма, северно от Бутковското езеро (Керкини).

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Името идва от турското cuma, събор, петък.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Джума махала е посочено два пъти - веднъж като село в Серска каза Djoumaa-mahla с 82 домакинства и 130 жители мюсюлмани и 100 жители българи[3] и втори път като село в Демирхисарска каза (Djoumaali-mahlè) с 30 домакинства и 70 жители мюсюлмани[4]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Джума махала, чифлик на серския чорбаджия Андонаки Париш, между Бутково и Порой; равно място. 60 къщи турци и 40 българе.[5]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото (Джума Махала) брои 150 жители, всички българи християни.[6] Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на селото (Djoumata-Mahala) се състои от 560 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 21 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Джума махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8] През октомври 1912 селото е освободено от части на българската армия.

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

По време на Междусъюзническата война през 1913 година, Джума махала е опожарена от гръцката армия.[9]

След войната селото попада в пределите на Гърция. Населението му се изселва и в него са заселени гърци бежанци. Според преброяването от 1928 година Джумая махала е чисто бежанско село със 191 бежански семейства със 731 души.[10] В 1923 година селото е прекръстено на Ливадия. Новото име добива обългарената форма Ливадово сред местното население.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Джума махала
  • Flag of Bulgaria.svg Коста Димитров, български революционер, деец на ВМОРО, умрял след 1918 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Лечо Петров, македоно-одрински опълченец, четата на Тошо Стоянов[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Вампиро (1886 - ?), български разузнавач, горянин[13]
Свързани с Джума махала


Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Τζουμά Μαχαλέ -- Λειβάδια
  2. а б Иванов, Йордан. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр. 112.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 120-121.
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995. стр. 136-137.
  5. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 851.
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.198-199.
  8. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.561 и 842.
  9. Карнегиева фондация за международен мир. „Доклад на международната комисия за разследване причините и провеждането на Балканските войни“, София 1995, с. 299.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
  11. Македонците в културно-политическия живот на България. Анкета от Изпълнителния комитет на Македонските братства, Книгоиздателство Ал. Паскалев и с-ие, София, 1918, стр. 106.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.561.
  13. По следите на Вампира
     Портал „Македония“         Портал „Македония