Голема махала

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Голема махала
Μεγαλοχώρι
— село —
Гърция
41.2469° с. ш. 23.2249° и. д.
Голема махала
Централна Македония
41.2469° с. ш. 23.2249° и. д.
Голема махала
Сярско
41.2469° с. ш. 23.2249° и. д.
Голема махала
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Сярско поле
Надм. височина 27 m
Население 809 души (2001)

Голема махала или Голяма махала или Буюк махле (на гръцки: Μεγαλοχώρι, Мегалохори, катаревуса: Μεγαλοχώριον, Мегалохорион, до 1927 Μπουγιούκ Μαχαλέ, Буюк Махале[1]) е село в Гърция, дем Синтика на област Централна Македония с 809 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на десния бряг на Струма и на северния бряг на Бутковското езеро.

История[редактиране | редактиране на кода]

През XIX век Голема махала е чифлик в Сярска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Буук (Buuk) е посочено като селище в Сярска каза със 70 домакинства, като жителите му са 246 българи мохамедани.[2]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Голяма махала, чифлик на Акиф бея на СЗ от Джумая 2 часа. Почва изредна, която дава най-добро качество кукуруз. Църква „Св. Богородица“, чете се гръцки; училище също тъй гръцко с 15 ученика. 60 къщи българо мохамедани и 10 цигански... Равнището, в което са разположени горните четири села[3] се казва Прокопанско поле и е едно от най-плодородните. Струма изобилно го пои и често си менява дори матката. На Ю е орманът, гъст с вековни върби и тинести блата, тъй че климатът е нездрав и поддържа всякакви миазми. В ормана има много диви свини, язовец, чакали; развъждат още по краищата и питомни свине.[4]

Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия.[5] Според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в селото живеят 420 българи мохамедани и 60 цигани.[6]

По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Голема махала (Golema-Mahala) живеят 640 българи-екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 30 ученика.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година един жител на Голема махала е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Голема махала
  • Flag of Bulgaria.svg Янко Александров, македоно-одрински опълченец, 37 (38-годишен), колар, Инженерно-техническа част на МОО, Трета рота на Четвърта битолска дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 120-121.
  3. Пурлида, Мръсна, Голема махала и Бахтияр.
  4. Z. Два санджака отъ Источна Македония. // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 849.
  5. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 177.
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 198-199. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16 и 837.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 16.
     Портал „Македония“         Портал „Македония