Джаферли
| Джаферли | |
| — село — | |
 | |
  Джаферли  Джаферли  Джаферли | |
| Страна |  Гърция |
|---|---|
| Област | Централна Македония |
| Дем | Синтика |
| Географска област | Беласица |
| Надм. височина | 120 m |
| Население | изселено души (?) |
Джаферли е бивше село в Република Гърция, разположено на територията дем Синтика, област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е било разположено в полите на Беласица (Белес или Керкини), източно от Горни Порой.
История[редактиране | редактиране на кода]
В края на XIX век Джаферли е село, спадащо към Демирхисарската каза на Серски санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Джаферли чифлик (Djaferli-tchiflik) е посочена като село с 24 домакинства и 70 жители българи.[1]
В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:
| „ | Джаферли, при полите на Беласица, на И от Порой. То е чифлик на х. Лазо от Солун. Освен земледелието, селянете се занимават и с дърварство. 60 къщи само българе.[2] | “ |
Според статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Джаферли брои 100 жители българи и 50 цигани.[3]
По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Джеферли (Djeferli) има 120 българи патриаршисти гъркомани.[4]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 136-137.
- ↑ Z. Два санджака отъ Источна Македония // Периодическо списание на Българското книжовно дружество въ Средѣцъ Година Седма (XXXVI). Средѣцъ, Държавна печатница, 1891. с. 859.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
| ||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
