Герман (дем Синтика)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Герман.

Герман
Σχιστόλιθος
— село —
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Синтика
Географска област Мървашко
Надм. височина 187 m
Население 18 души (2001)
Пощенски код 62300
Телефонен код +30 23230

Гѐрман (на гръцки: Σχιστόλιθος, Схистолитос, до 1927 година Γέρμανι, Германи[1]) е село в Гърция, в дем Синтика област Централна Македония. Селото има 18 жители (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Герман е най-западното село в историко-географската област Мървашко, разположено по долината на река Белица (на гръцки Крусовитис). Намира се на височина на 4 километра североизточно от демовия център град Валовища (Сидирокастро). Землището на селото е осеяно с пещери.

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Село Герман е селище с древна история. За първи път се споменава в османски източник от втората половина на 15 и началото на XVI век под днешното си име Герман със 70 регистрирани лица, глави на домакинства[2] Според българския езиковед Йордан Н. Иванов, името на селото има вероятно тракийски произход и е образувано от прилагателното *gwhermo - ′горещ′. На 2 километра западно от селото при някогашния чифлик Пулево има минерални извори, които до възникването на чифлигарското селище са били в землището на Герман.[3]

До средата на XIX век Герман е един от центровете на железодобивната индустрия в областта Мървашко. До същото време на река Белица, източно от селото е фунционирал един самоков. Местното име Мадането, свидетелства, че в землището на селото е имало и железообработване.[4]

През XIX век е чисто българско село, числящо се към Демирхисарска кааза на Серския санджак. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Герман (Guërman) е посочено като село с 85 домакинства и 300 жители българи.[5]

В 1891 година Георги Стрезов пише за селото:

Герман, село на разстояние 3/4 час към СИ от Валовища. Планинско място; няколко градини с овощия и нивя по Белица. В черквата и училището четат смесено; има до 40 ученика. 60 къщи българе.[6]

Съгласно статистическите изследвания на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година селото брои 590 жители, всичките българи-християни.[7]

По-голямата част от населението на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Герман се състои от 640 жители, от които 600 българи екзархисти и 40 българи патриаршисти гъркомани. В селото функционира едно българско начално училище с един учител и 16 ученика.[8]

Село Герман е освободено от османска власт през 1912 година по време на Балканската война. При избухването на войната дванадесет души от Герман са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Междусъюзническата война в 1913 година селото е разорено и опожарено от гръцката армия, а част от населението му е избито.[10]След войната то попада в пределете на Гърция. Към 1918 година селото брои 150 къщи с около 1000 жители.[11] През същата година местното население се изселва в България. Най-компактни групи гѐрманци се установяват в Петрич и района, Мелник и района, Сандански и други.[12]

На мястото на изселилите се българи са заселени гърци-бежанци от Мала Азия. Според преброяването от 1928 година Герман е изцяло бежанско село с 29 бежански семейства със 121 души.[13]

През 1927 година селото е прекръстено от гръцките власти на Схистолитос.[14]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Свидетелство за участие в Македоно-одринското опълчение на Павел Георгиев от Герман
Родени в Герман
  • Flag of Bulgaria.svg Андрея Сотиров (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Крум Пчелински, Трета рота на Петнадесета щипска дружина[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Апостолов, македоно-одрински опълченец, 30-годипен, земеделец, четата на Георги Занков, Първа рота на Четвърта битолска дружина[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Иванов (? – 1913), македоно-одрински опълченец, Първа рота на Пета одринска дружина, загинал в Междусъюзническата война на 14 юли 1913 година[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Костадинов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Кичо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Кочо Георгиев, македоно-одрински опълченец, четата на Пандо Шишков[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Павел Георгиев, македоно-одрински опълченец, Първа рота на Единадесета серска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Великов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Втора рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 22 юни 1913 година[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Иванов, македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков[23]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Костадинов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, Четвърта рота на Пета одринска дружина[24]
  • Flag of Bulgaria.svg Тома Ставрев (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Георги Занков, Четвърта рота на Четвърта битолска дружина[25]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Атанасов, македоно-одрински опълченец, 26-годишен, четата на Георги Занков, Трета рота на Четвърта битолска дружина, ранен в Междусъюзническата война на 9 юли 1913 година[26]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Πανδέκτης - Μετονομασίες
  2. .Гандев, Христо. "Българската народност през XV век. Демографско и етнографско изследване", Наука и Изкуство, II изд., София, 1989
  3. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.97.
  4. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.24.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.134-135.
  6. Стрезов, Г. Два санджака от Източна Македония. Периодично списание на Българското книжовно дружество в Средец, кн.XXXVI, 1891, стр. 852.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 185.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 188-189. (на френски)
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.837.
  10. Иванов, Йордан. "Населението в югоизточна Македония (Серско, Драмско и Кавалско)". София, 1917, стр.22.
  11. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.24.
  12. Йордан Иванов. „Местните имена между Долна Струма и Долна Места“. София, БАН, 1982, стр.25.
  13. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30 
  14. „Δημήτρης Λιθοξόου. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 - 1971“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054156/www.freewebs.com/onoma/met.htm, посетен 2012-06-30 
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 620.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 47.
  17. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 278.
  18. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 364.
  19. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 157. Вероятно идентичен с Кочо Георгиев
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 159.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 163.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 120.
  23. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 301.
  24. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 367.
  25. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 633.
  26. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 72.
     Портал „Македония“         Портал „Македония