Битка при Баница

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Битка при Баница
Македонски въпрос
Kambanaria Banica.jpg
Камбанарията на църквата в Баница, единствената оцеляла сграда в селото
Информация
Период 4 май 1903
Място Баница, Османска империя
Резултат

Победа за османската част

• Загиват Гоце Делчев и няколко четници на ВМОРО
Воюващи страни
IMARO-flag.pngВМОРО Ottoman flag.svgОсманска империя
Командири
Гоце Делчев Хюсеин Тефиков
Сили
? ?
Жертви и загуби
5 убити,
1 ранен
?

Битката при Баница е еднодневен въоръжен сблъсък между чета на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, водена от Гоце Делчев и турски аскер, воден от майор Хюсеин Тефиков в село Баница, Серско, на 4 май 1903 година, при който лидерът на ВМОРО Делчев загива.

На път за село Баница[редактиране | редактиране на кода]

През март 1903 година четата на Гоце Делчев взривява моста на река Ангиста, намиращ се на железопътната линия Солун – Одрин. Разрушени са железопътен мост на река Ангиста и тунел, прекъснати са телеграфните връзки по линията Цариград – Солун. Тази акция е първият опит да се внесе нов анархотерористичен елемент в тактиката на ВМОРО, като целта е да се засегнат инвестициите на западните държави в Османската империя, а чрез тях да предизвика интереса им към разрешаване на македонския въпрос.

След много дискусии, ВМОРО решава да започне въоръжено въстание. Гоце Делчев е против прибързани въоръжени действия, защото познава обстановката и смята, че без българска подкрепа може да се стигне до поражение, но след идването си в Македония се среща със завърналия се от заточение Даме Груев. Двамата решават, че след като решението е взето (без да е било консултирано с Делчев и Груев) и разпратено по окръзите, връщане назад не може да има и Делчев се подчинява на общото решение.

Битката[редактиране | редактиране на кода]

На 3 май същата година, на път за среща с водачите на революционния окръг в Сяр четата и Делчев решават да пренощуват в село Баница, Серско. На следващата сутрин те са изненадващо обкръжени от потеря, командвана от майор Хюсеин Тефиков, който през нощта на 3 срещу 4 май блокира селото по сигнал, че там нощуват комити. Според очевидци на събитията, преди това той неколкократно сигнализира четата за приближаването на потерята със стрелба, но това предупреждение не е разбрано.[1]

По негов знак четата прави опит да се оттегли незабелязано към спасителните склонове на планината. Целта изглежда достижима, докато не попадат в засада.

Делчев е улучен от куршум, изстрелян при залповата стрелба на турските войници.[2] След 15-часово сражение, от четата на Делчев загиват Димитър Гущанов, Евстати Арнаутчето, Стефчо Търлишянчето от Търлис[3] и Консулата от Волак, а Георги Савеклията от Савек е тежко ранен и заловен от турците. Останалите от четата на Делчев успяват да избягат от селото.

Последици[редактиране | редактиране на кода]

За кратко, ВМОРО се съвзема от смъртта на Делчев, когато неин лидер става Даме Груев, който организира конгрес на ВМОРО в Рилския манастир през 1905 година, за да се изясни бъдещето на ВМОРО. Но след като Груев също е убит от турска потеря през 1906 година, се стига до окончателно разцепление в ВМОРО и настъпват години на разкол и междуособни борби, в които братоубийствата между левите и десните крила на ВМОРО бележат цялата по-нататъшна история на движението за освобождение на Македония и по-късната поява на ВМРО (наследник на ВМОРО) през 1919 година под лидерството на Тодор Александров, но ВМРО влиза в задочни конфликти с български правителства и участват косвено в Деветоюнския преврат, а също и в потушаването на Септемврийското въстание[4], а след обявяването на прокомунистическия Майски манифест ВМРО губи част от доверието към себе си в България и Западна Европа[5], и търпи разцепление в собствените си редици[6], вследствие на което ръководителят ѝ Тодор Александров е убит през 1924 година,[7] а самото ВМРО е забранено през 1934 година, след като е постоянно разкъсвана от междуособици и вътрешни борби, също като нейния предшественик ВМОРО след убийствата на Гоце Делчев и Даме Груев.[8]

Тленни останки на Гоце Делчев[редактиране | редактиране на кода]

След като Тефиков забранява на хората си да се гаврят с труповете на Делчев и неговите четници, останките им за кратко са изпратени в Сяр и разпознати от местната власт, след което те са погребани в общ гроб в лобното им място село Баница. Костите на Гоце Делчев са пренесени по време на Първата световна война в България от Михаил Чаков и до 1946 година се пазят в урна в Илинденската организация. След Деветосептемврийския преврат от 1944 година България сменя политиката си по македонския въпрос и под натиск от СФР Югославия и директен натиск от страна на СССР, БКП предава костите на Гоце Делчев на Скопие по време на започналата културна автономия на Пиринска Македония. След 1948 година България постепенно започва да се връща към старата си теза, че македонците са българи[9], но вече е прекалено късно, тъй като в Югославия историографията вече приема Гоце Делчев за македонски национален герой,[10] като същевременно и днес в Скопие (днешна Република Македония) се внушава, че Гоце Делчев е македонец и че е убит не без политическата намеса на България, а самите кости на войводата са в град, който той никога не е посещавал (Скопие) и служат за кауза, която Делчев никога не е изповядвал.[11]

Баница след Междусъюзническата война[редактиране | редактиране на кода]

През Междусъюзническата война от 1913 година родния град на Гоце Делчев Кукуш и лобното му място – село Баница, са опожарени от гръцката армия, населението им е избито или прогонено в България, а самото село Баница е присъединено към Гърция и е прекръстено на „Карие“[12] през 1922 година. Днес селото е изоставено и е в развалини. Единствената запазена сграда е камбанария, издигната над селото през 1883 година, на която ясно личи надпис на български език с името на строителя ѝ – „Мастора Георги Диму[в] Жилюв“.

Портрет на Гоце Делчев в долната част на стената на камбанарията в село Баница.

Запазена е също източната стена на църквата, на която се различават ясно останки от стенописите. До олтара на църквата е бил разположен първият гроб на Гоце Делчев, от 1906 до 1917 година. По българска инициатива и с разрешението на гръцките власти през юли 2013 година е поставена паметна плоча на лобното място на Гоце Делчев.[13][14]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Станчев, Васил, „Четвъртата версия за убийството на Гоце Делчев“, Стара Загора, 2003 г., стр.4.
  2. Турски документи за убийството на Гоце Делчев
  3. Младеновъ, Пандо. Въ и извънъ Македония. с. 2. Посетен на 18 юли 2014 г.
  4. Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история, Убийството на Тодор Александров“
  5. Билярски, Цочо, „Чуждият печат за убийството на Тодор Александров“, Сп. „Нюз Ист“ от 25.IX пише следното:В сегашния случай ние имаме обширни доказателства, че македонската организация се е озовала на кръстопът. В продължение на ред години тя възлагаше своите надежди върху намесата на западните сили, но те отказаха каквато и да било помощ или да обърнат каквото и да било внимание на Македония. Тогава възникна едно течение, което реши, че едничката надежда за помощ е Русия...[1]
  6. Banac, Ivo, „The National Question in Yugoslavia. Origins, History, Politics“, Cornell University Press, 1984, p.307 – 328
  7. Newman, Bernard, „Balkan beckground“, READ BOOKS, 2007, p.64
  8. Сред първите убийства на дейци на старата ВМОРО е това на Гьорче Петров (28 юни 1921), а сред последните – на Наум Томалевски (2 декември 1930)
  9. The Macedonian Conflict: Ethnic Nationalism in a Transnational World, Loring M. Danforth, Princeton University Press, 1997, ISBN 0691043566, p. 68.
  10. The Macedonian Question: Britain and the Southern Balkans 1939 – 1949, Oxford Historical Monographs, Dimitris Livanios, Oxford University Press US, 2008, ISBN 0199237689 p. 202.
  11. Who are the Macedonians? Hugh Poulton, C. Hurst & Co. Publishers, 2000, ISBN 1850655340, p. 117.
  12. Λιθοξόου, Δημήτρης. Μετονομασίες των οικισμών της Μακεδονίας 1919 – 1971
  13. Към Бяло море по стъпките на Гоце
  14. Потомци на Баница (блог, посветен на село Баница)
     Портал „Македония“         Портал „Македония