Шарлия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за планината в Егейска Македония. За върха в Пирин вижте Шаралия.

Шарлия
Βρόντος
Шарлия, поглед от Беласица (вдясно на заден план). На преден план долу - Ченгел планина. Вляво - Боздаг
Шарлия, поглед от Беласица (вдясно на заден план). На преден план долу - Ченгел планина. Вляво - Боздаг
Balkans 4087 cut sersko.png
41.258° с. ш. 23.602° и. д.
Местоположение на картата на Сярско
Общи данни
Местоположение  Гърция
Най-висок връх Али Баба
Надм. височина 1849 m
Подробна карта
Bulgaria geographic map Slavyanka Stargatch Bozdag bg.svg
Шарлия в Общомедия

Шарлия, Шарлии, Шаралия или Бродската планина (на гръцки: Βρόντος, Врондос или Ορη Βροντούς, Ори Врондос; на турски: Vrondi balkan, Вронди балкан или Лейля, Ляля) е планина в северната част на Гърция.[1]

Имена[редактиране | редактиране на кода]

Етимологията на името на планината се извежда от думата шарли, (на турски: şarli) – шуртящ, вероятно във връзка с изобилието на вода.[2] Гръцката форма на името е Σαρλίγια, Сарлия.[1] Българското име Бродска планина, гръцкото Врондос и турското Вронди балкан, тоест Бродска планина идват от селата Горно и Долно Броди в планината, а Лейля (Λαϊλιά, Λιαλιά) е от името на старо селище под върха, днес курорт.[1]

География[редактиране | редактиране на кода]

Планината е разположена в Сярско, Егейска Македония. Простира се по посока североизток-югозапад. Дълга е около 30 km и широка 15-20 km. Най-високият ѝ връх е Али Баба (на гръцки: Προφήτης Ηλίας, Профитис Илиас) - 1849 m. След 1941 година върхът попада в границите на България и през 1942 е преименуван с държавен указ на Коевец. Преди това върхът се е наричал Али Баба или Алибаба (на гръцки: Αλή Μπαμπάς). С това име е отбелязан и в българските топографски карти. На север проходът Света Параскева при заставата Пресек и дълбоката долина на Валовищка Белица (Крушевска река, на гръцки Крусовитис) я отделят от Славянка (Орвилос) и Сенгелската планина (Ангистро), на североизток Шарлия се свързва с планината Черна гора (Мавро Вуно) чрез Цървиловската седловина, а на изток Бродската или Дяволската река (Дяволо рема) и Карвунорема я отделят от планината Сминица (Меникио).[3] Според Йордан Н. Иванов границата между Шарлия (Черна гора) и Сминица е на седловината Узунджата (Узунджето) на юг от Бабина гора, откъдето на североизток тръгва Узундере, на югозапад притокът на Бродската река Углеш.[4] На запад и юг планината граничи с плодородното Сярско поле.[3][1] Понякога Черна гора се смята за част от Шарлия.[1]

Шарлия е изградена предимно от гранити и гнайс.[1] В ниските части се срещат кристалинни шисти, мрамори и песъчливи терциерни наслаги.[3]

Изглед към върха Пророк Илия (Али Баба) от района на село Горно Фращани (Ано Орини)

На 1600 m в северните склонове на Шарлия е разположен ски центърът Лайля (на гръцки: Λαϊλιά). Тук е изградена ски писта с дължина 1000 m, седалков лифт с дължина 850 метра и капацитет 700 души на час, както и няколко ски влека. Центърът разполага и със ски писта за начинаещи. В края на пистата е разположена съвременна хижа с ресторант, кафе-чайна и спални помещения. Ски центърът е домакин на редица състезания по ски спускане и ски бягане.

В подножието на планината са разположени Валовища (Сидирокастро) и Савяк (Вамвакофито) от западна страна, Сяр от южна, Горно Броди (Ано Вронду) от източна и Крушево (Ахладохори) от север. От Шарлия извира река Серовица, която тече на юг успоредно на Бродската река.

Изкачването до върха може да стане от ски курорта за около 1 час или от хижата за около 2,30 или 3,30 часа. Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от моста на Струма, където се пресича с E4, и от Валовища, пресича планината Шарлия, минавайки през селищата Елешница (Феа Петра, 280 m) и Цървища (Капнофито, 440 m) и по северните склонове на планината се изкачва до хижата, слиза до селищата Горно Броди (Ано Вронду, 1060 m) и Долно Броди (Като Вронду, 660 m), за да продължи към Зърнево (Като Неврокопи) и Боздаг (Фалакро).[5]

Торфеният мъх (сфагнум), заемащ площ от 390 декара в района на Балта чаири има палеоботаническо значение. През 1986 година той е обявен за защитен природен паметник. Северната част на планината в 1997 година е характеризирана, като място с особена природна красота. Със своите широколистни и иглолистни гори планината е част от мрежата от защитени територии Натура 2000 (1260007).[1] Част от Натура 2000 (1260009) е и долината на Бродската река, в която е разположен Серският манастир.[5]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Али Баба Προφήτης Ηλίας, Αλή Μπαμπά, Λιαλιάς, Αλή Μπαμπάς 1848 m[5]
Ласкова Αγία Παρασκευή, Λάσκοβα 1425 m[5]
Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 1380 m[5]
Свети Константин Άγιος Κωνσταντίνος 1184 m[5]
Голец Άσπρη Πέτρα, Ντογκάνι, Ντογκάν, Γκολέτσι 1425 m[5]
Вискова нива Βυσινιές, Κουρί, Βίσκοβα Νίβα 1360 m - 1200 m[5]
Картал Γεράκι, Καρτά Λόφος 1380 m[5]
Голяма, Кудерасьови скали Γυμνό, Γκουλιάμα, Κουντεράσιουβι Σκαλέ 1177 m[5]
Демир Капия, Шарлия Δεμένη, Σαρλίγκα, Σαρλίγια, Ντεμίρ Καπού 1405 m[5]
Первилова, Кутел бор Επίμηκες, Περβίλοβα, Κούτελι Μπορ 1275 m[5]
Ляскова Ηλιόλουστο, Λιάσκοβα 1432 m[5]
Κακόβατο 1005 m[5]
Карадаг Καρά Όρος, Καρά Νταγ 1507 m[5]
Олак Κατσικάκι, Όλακος 1120 m - 900 m[5]
Кутел Κορυφές, Κούτελι 1430 m[5]
Κουναβόρραχη 1120 m[5]
Кутел Κουτσουρεμένη, Κούτελι 1414 m[5]
Чуклата, Кама Κτύπημα, Μπεμπίκα, Κάμα, Τσούκλατα 1324 m[5]
Бутун Λαγότοπος, Μπουτούνι 1080 m[5]
Кур, Шарлия Λυκοφωλιά, Σαρλίγκα, Κουρ Λόφος 1668 m[5]
Черна гора Μαύρο Βουνό, Καρά Ντάγ, Καρά Όρος, Μαυροβούνι 1653 m[5]
Голямио камен[6] Μεγάλο Καμίνι 1123 m[5]
Маймун[7] Каракая Μεγάλο Μαϊμούνι, Καρακαγιά, Μαϊμούνι 1567 m[5]
Малка Мурица[8] Μικρή Μούριτσα 1065 m[5]
Кърчиле Μπαστούνι, Καρτσιλέ 1040 m[5]
Сиврика Μυτερό, Σιβρίκα 1300 m[5]
Ορμητήριο 1400 m[5]
Стара Мурица Παλιά Μούριτσα, Μουρίτσα, Στάρα Μούριτσα 1232 m[5]
Цървил Πολύκορφο, Τσερβίλι 1642 m[5]
Дренец Σέλωμα, Ντρένετς 1139 m[5]
Бакър Кепи Σιδεροβούνι, Μπακίρ Κεπί 1476 m[5]
Куртепе, Демир Капия Σιδερόπετρα, Κούρτεπε, Δεμίρ Κάπ 1490 m[5]
Баница Σκέπασμα, Μπάνιτσα 1033 m[5]
Краста мандра Στραβά Δένδρα, Κράστα Μάντρα 1200 m - 1080 m[5]
Мокра Υγρό, Μόκρα, Λάγορα Αρτζούπαν 1288 m[5]
Φλάμπουρο 1378 m[5]
Дрене, Кремене Φωτεινή Κορυφή, Ντρένες, Κρέμενε 1260 m[5]
Άγιος Κωνσταντίνος 966 m[5]
Αετοφωλιά 835 m[5]
Чешмели Βρύσες, Τσεσμελή 893 m[5]
Кукулбаир[9] Γυμνόλοφος, Κουκούλι Μπαΐρ 777 m[5]
Θέρμη 840 m - 700 m[5]
Μακρυά Ράχη 635 m[5]
Малянка Μαλιάγκα, Λιαλιάγκα 906 m[5]
Μεσέδες 963 m[5]
Μικρό Στρογγυλό 521 m[5]
Бачова мандра, Бачи мандра[10] Μπάτσου Μάντρα, Μπάτσου Μάνδρα 960 m[5]
Куртепе Ξηρόλοφος, Κουρί, Κουρί Τεπέ 904 m[5]
Баба Зора[11] Παπαζώρα, Μπαμπά Ζόρα 892 m[5]
Мрамор Πύργος, Μράμορ 722 m[5]
Скала[12] Σκάλα 960 m[5]
Велишка скала[13] Σκάλα, Βελίσκα Σκάλα 546 m[5]
Σκαπάνη 946 m[5]
Кръста[14] Σταυρός 853 m[5]
Στρόγγυλο, Στρόγγυλα 677 m[5]
Σύλλα, Σύλα, Συλ 880 m[5]
Σφαγείο 785 m[5]
Дутли, Могила Τραπεζοειδές, Ντοτλή, Μουγκίλας 604 m[5]
Пичови чуки Τσούκες Πίτσου 740 m[5]
Ύψωμα Χατζή 786 m[5]
Кърташ[15] Φαιά Πέτρα, Οχυρό Κονδύλη, Κιρτάς 554 m[5]
Φιδοκορφή 980 m[5]
Градища Φρούριο, Γκραντίτσα 817 m[5]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 394. (на гръцки)
  2. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 221.
  3. а б в Георгиев, Георги К. Железодобивната индустрия в Мървашко (планината Алиботуш и съседните и планини). София, 1953. с. 12-13.
  4. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 200.
  5. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан ао ап ар ас ат ау аф ах ац ач аш ащ аю ая ба бб бв бг бд бе бж бз би бк бл Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 395. (на гръцки)
  6. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 133.
  7. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 155.
  8. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 162.
  9. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 146.
  10. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 75.
  11. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 72.
  12. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 194.
  13. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 89.
  14. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 145.
  15. Иванов, Йордан Н. Местните имена между долна Струма и долна Места : принос към проучването на българската топонимия в Беломорието. София, Издателство на Българската академия на науките, 1982. с. 149.
     Портал „Гърция“         Портал „Гърция          Портал „Македония“         Портал „Македония