Направо към съдържанието

Шаралия

Тази статия е за върха в Пирин. За планината в Егейска Македония вижте Шарлия.

Шаралия
Шаралия, гледка от склона на връх Конски кладенец
Шаралия, гледка от склона на връх Конски кладенец
Карта
Местоположение
Общи данни
МестоположениеВ югозападната част на Синанишкото било
Част отПирин
Надм. височина2172 m

Шаралия или Шарлия (2172 м) е връх в Пирин планина. Изграден е от мрамори. Разположен е в северните части на тесния скалист рид Курткая - крайно югозападно разклонение на обширното Синанишко странично било. Къс, обрасъл с клек и бяла мура рид свързва Шаралия с разположения на изток връх Конски кладенец. На северозапад от Шаралия се отделя стръмния Грънчарски рид – вододел между реките Шаралийска и Разколска.

Югозападните и югоизточните склонове на върха са много стръмни и обрасли с трева, а северните – гористи. На югозапад от Шаралия ридът Курткая преминава в изключително тесен карстов ръб с отвесни северозападни и югозападни склонове в продължение на повече от 200 метра. Той оформя характерния изглед на Шаралия от местността Върбите или от съседния Конски кладенец.[1][2]

Шаралия е най-високата кота на община Струмяни.[3]

Вероятно името на върха произхожда от думата шарли, (тур. şarli) – шуртящ. Под Шаралия, от Шаралийската пещера извира река, чийто шуртене се чува от върха. Друго обяснение свързва името му с характерния прошарен от клек мраморен склон на върха, откъм местността Върбите.[4]

Туристически маршрути

[редактиране | редактиране на кода]

Върхът е в границите на национален парк Пирин, но до него не водят официални туристически маршрути с цветна маркировка. Единствената пътека догоре иде от долината на Разколска река. Шаралия е достъпен и откъм съседния Конски кладенец без пътека през клека, както и от югозапад по рида Курткая при голям риск от падане.

  1. Енциклопедия „Пирински край“, том II. Благоевград, Редакция „Енциклопедия“, 1999. ISBN 954-90006-2-1. с. 440.
  2. Пирин речник и пътеводител, Николай Даутов, София 2008
  3. Сайт на община Струмяни
  4. Синаница, Николай Колев, 1970