Направо към съдържанието

Пиново

Пиново
Πίνοβο
Изглед към планината от юг-югозапад
Изглед към планината от юг-югозапад
41.1033° с. ш. 22.1203° и. д.
Местоположение на най-високия връх в планината – Корфула
Общи данни
Местоположение Гърция
 Северна Македония
Най-висок връхПиново
Надм. височина2150 m

Пѝново (на гръцки: Πίνοβο) е планина в дем Мъглен (Алмопия), на границата на Гърция със Северна Македония.[1][2]

Пиново е голям планински комплекс в северната част на Мъглен. На запад се отделя от големия планински комплекс на Нидже (Ворас) с прохода Пуловец (1160 m), откъдето започват срещуположнотечащите реки Рожденска (към Северна Македония) и Порой (Козяк, Химарос, към Гърция), приток на Мъгленица. Пиново образува общ планински комплекс с разположената на изток-североизток Кожух (Дзена, Кожуф), от която Пиново е отделена с река Катарос - пирамида № 96 (1780 m) - Стара река. Нидже, Пиново и Кожух на географските карти често са обозначавани като една или две планини. Местните жители смятат Пиново и Кожух за отделни планини.[1]

В подножието на Пиново са селата Тушин (Аетохори) и Тръстеник (Тириопетра).[2]

В планината се водят сражения между български и гръцки войски по време на Първата световна война.[3]

Геология, флора и фауна

[редактиране | редактиране на кода]

Скалите на комплекса са вулканични и варовикови.[1]

В Пиново доминират буковите и боровите гори, които достигат до 1800 метра надморска височина, от където вече преобладава алпийска растителност. Фауната в планината е богата – среща се кафява мечка, вълк, елен, както и редки хищни птици като скален орел, орел змияр, лешояд и други.[3]

Планината е част от мрежата защитени зони от Натура 2000 (1240002) и е определена като орнитологично важно място (038). Девствена букова гора (33 декара) в горския комплекс Сборско (Певкото) - Долно Родиво (Като Корифи) е обявена за защитен природен паметник (F.E.K. 656D/1986).[4]

През 1999 година е открито голямо маршрут за катерене по стръмния склон, разположен на юг-югоизток от върха, докато върху разпръснатите скали, които се намират малко по-ниско към Тушин (Аетохори), има по-малки маршрути за катерене.[5]

Изкачването до върха може да стане от село Тушин (Аетохори, 660 m) за около 6 часа.[5]

Европейската пътека за дълги разстояния E6, идваща от селата Бахово (Промахи, 400 m) и Църнешево (Гарефи, 200 m) преминава през южните склонове на Пиново или през селата Тръстеник (Тириопетра, 280 m) и Фущани (Фустани, 300 m) и продължава към Ошин (Архангелос, 820 m) - Люмница (Скра, 570 m).[5]

Върхове
Име Име Височина Местоположение
Пиново, Дойдица, Дойдеща, Доздица Κορφούλα, Ντοΐντιτσα, Ντοΐντεστα, Πίνοβο, Ντόζντιτσα 2150 m[4] ЗСЗ над Тушин (Аетохори)[2]
Бела чука Ασπροκορφές, Μπαλατσούκα 1846 m[4] пирамида № 100[2]
Блатец Μπλάτατς 1565 m[4]
Блатец Καραούλι Μπλάτατς 1464 m[4] пирамида № 104[2]
Вена вода Ασπροκορφή, Βένα Βόδα 1432 m[4] С над Северяни (Ворино)[2]
Висок рид Βισόκ Ρίντ 2138 m[4] прамида № 97[2]
Витлогрико Αγριοπλαγιά, Βιτλόγρικο 1380 m[4] СЗ от Северяни (Ворино)[2]
Голубец Καραούλι Γκολούμπατς m[4] пирамида № 102[2]
Грото Πλαγιά, Γκρότο 1300 m[4] СЗ от Северяни (Ворино)[2]
Деспот Δεσπότης 1520 m[4] ССЗ от Северяни (Ворино)[2]
Динга, Лясела Σήκωμα, Ντίγκα, Λιασέλα 1565 m[4] СЗ от Северяни (Ворино)[2]
Дойдица Πλαγιά, Ντοϊντίτσα 1800 m[4] ЗСЗ от Нъте (Нотия) и Ю от пирамида № 100[2]
Дудица Ντούντιτσα 2050 m[4] пирамида № 98[2]
Калугер Γυμνοκορφή, Γκολογκερές, Καλόγερος 1837 m, колонка на 1798 m[4] С от Тушин (Аетохори)[2]
Каранасо Καρανάσος 1700 m[4] З от Нъте (Нотия) и Ю от пирамида № 100[2]
Касапица Σφαγείο, Χασαπίτσα 1520 m[4] С от Северяни (Ворино) и СЗ от пирамида № 100[2]
Катофилков камен[2] или Катофилски камен[6] Πέτρα Φιλίππου, Κατοφίλκο Κάμεν 1733 m[4] С от Северяни (Ворино) и С от Сборско (Певкото)[2]
Козяк Γιδότοπος, Κόζακ 1560 m[4] ЮЗ от Нъте (Нотия)[2]
Кондорица Κοντορίτσα 1502 m[4]
Коприва, Власов град Κόπριβα, Βλάσοβ Γκραντ 1636 m[4] пирамида № 103[2]
Куровица Κουφάλα, Κουροβίτσα 1673 m[4] С от Северяни (Ворино) и ЮЗ от пирамида № 100[2]
Ликовина Βότανα, Λυκοβίνα 1025 m[4] С от Северяни (Ворино) и на ЮЗ от Сборско (Певкото)[2]
Паша Πασάς 1998 m[4] пирамида № 99
Πετρωτή 1485 m[4] С от Северяни (Ворино)[2]
Πύργος 1500 m[4]
Плаца Πλάτωμα, Πλάτσα 1360 m[4] С от Северяни (Ворино) и ЮИ от пирамида № 104[2]
Прашник[7][8] Καραούλι Πανάγου 1604 m, колонка на 1595 m[4] пирамида № 105[2]
Пуловец Πούλοβετς 1240 m[4] СЗ от Северяни (Ворино)[2]
Ронго Βούρλο, Ρόγκος 1170 m[4] СЗ от Северяни (Ворино) и на З от Сборско (Певкото)[2]
Самар Σαμάρι 1526 m[4] ССЗ от Северяни (Ворино)[2]
Страганица Στραγκάνιτσα 1850 m[4]
Стронгили Στρογγύλη 1272 m[4] СЗ от Северяни (Ворино)[2]
Тръстеник Κεραυνοκορφή, Τρέστενικ 928 m[5] СЗ над Тръстеник (Тириопетра)[2]
Туфката Μύτη, Τούφκτα 2066 m[4] Ю от главния връх[2]
Ушите Αυτί, Ούσιτσε 1480 m, колонка на 1468 m[4] СЗ от Нъте (Нотия)[2]
Φιδόπετρα 1356 m[4] ССЗ от Северяни (Ворино)[2]
Цървени земи Κοκκινόχωμα, Τσερβένι Ζέμνι 1760 m[4] И от главния връх[2]
Цървени земи Κόκκινα Χώματα 1469 m[4] ССЗ от Северяни (Ворино)[2]
  1. а б в Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 446. (на гръцки)
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  3. а б Στο Πίνοβο με την υπέροχη κορυφογραμμή του // HikingExperience, 8 януари 2017. Посетен на 4 юли 2017.
  4. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 447. (на гръцки)
  5. а б в г Νέζης, Νίκος. Τα ελληνικά βουνά : γεωγραφική εγκυκλοπαίδεια. Τόμος 2. Ηπειρωτική Ελλάδα. Πελοπόννησος - Στερεά Ελλάδα - Θεσσαλία - Ήπειρος - Μακεδονία - Θράκη. Αθήνα, Ελληνική Ομοσπονδία Ορειβασίας Αναρρίχησης : Κληροδότημα Αθ. Λευκαδίτη, 2010. ISBN 978-960-86676-6-2. σ. 448. (на гръцки)
  6. Kavadarci GSGS (Series); 4439. 1st ed. Lambert conical orthomorphic spheroid Bessel proj. Prime meridians: Greenwich and Athens. "Reproduced from M.D.R. London, War Office, 1944.
  7. Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  8. Topografska Karta JNA 1:100.000.