Ошин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Ошаните.

Ошин
Αρχάγγελος
— село —
Центърът на селото
Центърът на селото
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 820 m
Население 686 души (2001)
Ошин в Общомедия
Карта на Влахомъглен.

Ошин или Ошен или Ошани (на гръцки: Αρχάγγελος, Архангелос, до 1925 Όσσιανη, Осяни,[1] на мъгленорумънски: Ossiani, на румънски: Oşani) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен, Гърция. Селото има население от 686 души (2001).

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено високо в северозападната част на планината Паяк, на 33 километра североизточно от Къпиняни. На северозапад от Ошин е планината Кожух (Дзена), а на юг е връх Козяк. На изток е разположено голямото влашко село Люмница (Скра).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Античност и Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Археологически разкопки в 1973 година разкриват некропол от късноримската епоха. Визнатийските автори говорят за село Хостяни или Хостянес (Χώστιανη, Χώστιανες).[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В края на XIX век Ошин е едно от големите влашки (мъгленорумънски) села във Влахомъглен. Според традицията е основано от жителите на седем села.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Осани (Ossani), Мъгленска епархия, живеят 1500 гърци.[4] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Ошин живеят 1500 власи християни.[5]

В Ошин пуска корени румънската пропаганда и власите в селото се откъсват от елинизма и започват да се румънеят. В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО[6] и селяните подпомагат четата на Иванчо Карасулията, заради което в 1905 година 20 души от селото са осъдени на различни срокове затвор.[7] В 1905 година гръцки андарти нападат Ошинския манастир и убиват игумена му.[8] Игумен на манастира става гръцкият офицер Михаил Анагностакос.[9]

Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ошани има 1260 власи и в селото има влашко училище.[10] До Балканската война в селото функционират две църкви – „Свети Николай“, в която се служи на гръцки и „Света Мария“, в която се служи на румънски език.[11]

По време на Балканската война 4 души от Ошин се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. От 1919 година е самостоятелна община, към която в 1928 година е присъединен и Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“. В 1925 година селото е преименувано на Архангелос на името на манастира.[2] В 1956 година към Ошин е присъединено и землището на заличеното съседно българско село Лесково. В 1997 година общината е присъединена към дем Къпиняни (Ексаплатанос).

В 1920 година жителите на селото са 826, в 1940 – 1126, а в 1991 – 666.[2]

Ошин е най-голямото мъгленовлашко село. Според изследване от 1993 година селото е чисто влашко (709 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[13] Жителите на селото днес се заимават предимно с животновъдство, земеделие и туризъм. Произвеждат се картофи и череши. Основни забележителности са Ошинският манастир „Свети Архангел Михаил“, на който е прекръстено и селото и селската църква „Свети Николай“, изписана през 1842 година от майсторите крушевчани Анастас и Наум. В селото фунционира Културно-образователната асоциация на власите в Архангелос. В Солун също има Асоциация на солунчаните от Архангелос.

Етимология на името[редактиране | редактиране на кода]

Според Теодор Капидан името на селото произлиза от турската дума хош (добре) и оттам Хошани и Ошани.[14] Според друга версия е от латинската дума hostia, приношение, жертва. Трета версия го свързва с българската дума осем, тоест осмото село, основано от жителите на седемте села.[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ошин
  • Flag of Bulgaria.svg Аврам Георгиев (Avram Dzega[15]), български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Тонко, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Христов (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 1 рота на 11 серска дружина[16]
  • Flag of Greece.svg Георгиос Самарджикис (Γεώργιος Σαμαρτζίδης), гръцки учител и андартски деец, агент от трети ред[17]
  • Flag of Greece.svg Гоно Пелтека (Γεώργιος, Γκόνος, Γκόνας Πελτέκης), гъркомански андартски деец[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър и Георги Иванови Левенови, български революционери, дейци на ВМОРО[6][19]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Щуров, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Стоянов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 2 рота на 3 солунска дружина[20]
  • Flag of Bulgaria.svg Манол Георгиев (Георгев, 1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Ичко Димитров, 3 рота на 14 воденска дружина[21]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Христо Златарев (? – 1904), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 26 юни 1904 година в Падалище край Църна река[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Попгеоргиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Пено Влайков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Петко Тюфекчиев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Чумпаляков, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Петър Стоянов (1892 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 3 солунска дружина[22]
  • Flag of Bulgaria.svg Ризо Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Байчошев (Бойчош, ? – 1908), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 18 март 1908 година в Моин заедно с Никола Гърков[6][19]
  • Flag of Greece.svg Трифон Мурдзос (Τρύφων Μούρτζος), гръцки андартски деец, агент от трети ред[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Златарев, български революционер, деец на ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Пампор (? – 1905), български революционер, деец на ВМОРО, убит на 21 март 1905 година при Лесково[6][19]
  • Flag of Greece.svg Христос Ойкономос (Χρήστος Οικονόμου), гръцки андартски деец, агент от втори ред, организира пропагандата в района на Ениджевардарското езеро, през 1904 година разбива четата на Андонов, ранен е и е лекуван в болница, по-късно се прехвърля в Солун, където участва в разбиването на българския гарнизон през 1913 година, през 1917 година унищожава разузнавателна българска група, което е високо оценено от френските части, през 1944 година е арестуван от немските части и интерниран в лагера „Павлос Мелас“, откъдето е спасен с помощта на митрополит Генадиос[17]
  • Flag of Greece.svg Христос Папайоану (Χρήστος Παπαϊωάννου), гръцки андартски деец, четник[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Маджаров, български революционер, деец на ВМОРО[6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Όσσιανη -- Αρχάγγελος
  2. а б в Αρχάγγελος. // Γενικό Λύκειο Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б в Τοπική Κοινότητα Αρχαγγέλου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 17 юни 2014.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 152.
  6. а б в г д е ж з и к л м н о „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 53, ISBN 9549514560
  7. Драгомиров, Васил. Спомени, в: Борбите в Македония, Звезди, София, 2005, стр. 176.
  8. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том II, стр.264.
  9. Силянов, Христо. Освободителните борби на Македония, том II, стр. 142.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194 – 195.
  11. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 20
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 868.
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 20
  15. Minov, Nikola. The Aromanians and IMRO, в: Macedonian historical review, vol.2, 2011, стр.185.
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 761.
  17. а б в г Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 121-122. (на гръцки)
  18. ΕΘΝΟΛΟΓΙΚΗ ΣΥΣΤΑΣΗ ΤΗΣ ΜΑΚΕΔΟΝΙΑΣ ΣΤΙΣ ΑΡΧΕΣ ΤΟΥ 20ού ΑΙΩΝΑ
  19. а б в г „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 137, ISBN 9549514560
  20. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 670 – 671.
  21. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 160.
  22. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 677.
     Портал „Македония“         Портал „Македония