Никола Гърков
| Никола Гърков | |
| български революционер | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
| Учил в | Солунска българска католическа гимназия |
| Никола Гърков в Общомедия | |
Никола Гърков е български революционер, гевгелийски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]

Гърков е роден в град Кукуш, тогава в Османската империя, днес Килкис, Гърция. В 1891 година завършва българската католическа семинария в Солун, а по-късно консерватория в Женева, Швейцария. Връща се в Македония и влиза във ВМОРО, привлечен от Даме Груев, който го отклонява от желанието му заедно с Аргир Манасиев да постъпи във Военното училище в София и Гърков става униатски учител в Кукуш.[1]
След това е учител в българската гимназия в Битоля през учебната 1905/1906 година, където става председател[2] на околийския революционен комитет. От края на 1907 година е самостоятелен гевгелийски войвода. Загива в сражение с турска войска на 18 март 1908 година край гевгелийското село Моин[3] заедно с четника Стоян Бойчош от Ошин.[4][5]
Вижте също
[редактиране | редактиране на кода]Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Известия на Института за българска литература. Т. 7, 1958, стр. 350.
- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел IV. София, Библиотека Струмски, 2025. с. 96.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 38.
- ↑ Николов, Борис. Борбите в Македония. Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров. София, Звезди, 2005. ISBN 954-9514-56-0. с. 137.
- ↑ като Никола Гълъбов и Никола Гърков; Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 110-111.