Бериславци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Бориславци.

Бериславци
Περίκλεια
— село —
Стенопис на света Злата Мъгленска, 1862 г. от църквата „Света Петка“
Стенопис на света Злата Мъгленска, 1862 г. от църквата „Света Петка
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 570 m
Население 382 души (2001)

Бериславци или Берислав (срещат се и формите Бориславци и Борислав, на гръцки: Περίκλεια, Периклия, до 1925 Μπερίσλαφ, Берислав,[1] на мъгленорумънски: Birislav, Бирислав) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Влахомъглен

Селото е разположено в североизточната част на областта Мъглен малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 23 километра североизточно от Къпиняни. На 2 километра на север е село Лугунци (Лангадия), на 5 километра на запад е Нъте (Нотия), а на 4 на юг към Паяк е Ошин (Архангелос). На 8 километра на север е границата със Северна Македония.[2][3]

Около селото минават три рекички, притоци на Мъгленица – Драгни (Ντράγκνι), Зайкова (Ζάικουβα) и Усеа (Ουσέα). На юг от селото има пещера, в която жителите в миналото са се криели при нашествие.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

„...Бориславъ, отдалечено нѣщо единъ часъ и находяще се въ източния край на равнината... Селцето брои 45 кѫщи и е Нонски чифликъ. Азъ слѣзохъ при разпоредителя Дучу. Той ми расправи за теглилата имъ, какъ господаритѣ имъ отъ Нонте ги скубятъ, какъ ги скубитъ сѫщо правителството, поляцитѣ и проходящитѣ войници и какъ съвсѣмъ безсилни трѣбва да си свиватъ рѫцѣтѣ въ джебоветѣ. Въ селото владѣе най-голѣма бѣдность, кѫщитѣ сѫ само едноетажни и двѣ-три фамилии живѣятъ въ една почти тъмна стая. Храната имъ е царевиченъ хлѣбъ, кромидъ, чесанъ, сирене и млѣко. Мѣсо ядатъ само въ особенни случаи.“[4]

На хълма Свети Атанасий, където някога е било старото село, има следи от елинистическо селище с некропол.[5] През 1969 г. на същото място е построен сегашният параклис „Свети Атанасий“.[2]

В края на XIX век Бериславци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1850 година. Изписана е през 1862 година.[2] Сред фреските има и изображение на Света Злата Мъгленска с надпис на български „Света Злата Мегленская“.[6] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перислав (Périslav), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[7]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бориславъ (Бориславци) живеят 380 власи християни.[9] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Берислав има 360 власи и в селото има влашко училище.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бериславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1935 година е построена нова сграда на училището, след като старата на площада изгаря в 1916 година по време на Първата световна война.[2] На 7 април 1944 година край селото се разиграва голяма битка между германските окупационни части и силите на гръцката комунистическа съпротива ЕЛАС, в която загиват 30 германци.[3]

От 1919 година селото заедно със съседното Лугунци е самостоятелна община. В 1925 година селото е преименувано на Периклия. В 1997 година общината е присъединена към дем Ексаплатанос.[12]

Според изследване от 1993 година селото продължава да е чисто влашко (373 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[13] Жителите на селото се занимават с животновъдство и земеделие, в частност оглеждане на картофи.

В началото на 90-те години на ХХ век е реконструирана малката църква „Света Богородица“ на входа на селото. Четвъртата църква на селото е параклисът „Свети Йоан Предтеча“ на пътя за Лугунци.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бериславци
  • Flag of Bulgaria.svg Въчо Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[14]
  • Flag of Greece.svg Георги Попчев (Γεώργιος Πόπτσης), гръцки андартски деец от трети клас[15]
  • Flag of Greece.svg Георги Чагрев (Γεώργιος Τσάγρης), гръцки андартски деец от трети клас[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Георгиев (Пене, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славко Радоев[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Дешов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Кьопо, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташо Пенов Шопов, български революционер, деец на ВМОРО[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπερίσλαφ -- Περίκλεια
  2. а б в г д е Τοπική Κοινότητα Περίκλειας. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б Η Περίκλεια. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 32.
  5. Αρχαιότητες στην Περίκλεια. // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 1 май 2018.
  6. Η Περίκλεια. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  8. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  9. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 153.
  10. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194-195.
  11. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.165 и 831.
  12. Περίκλεια.
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  15. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  16. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.165.
  17. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
     Портал „Македония“         Портал „Македония