Бериславци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Бориславци.

Бериславци
Περίκλεια
— село —
Стенопис от „Света Петка“
Стенопис от „Света Петка
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 570 m
Население 382 души (2001)
Карта на Влахомъглен

Бериславци или Берислав (срещат се и формите Бориславци и Борислав, на гръцки: Περίκλεια, Периклия, до 1925 Μπερίσλαφ, Берислав,[1] на мъгленорумънски: Birislav, Бирислав) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в североизточната част на областта Мъглен малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 23 километра североизточно от Къпиняни. На 2 километра на север е село Лугунци (Лангадия), на 5 километра на запад е Нъте (Нотия), а на 4 на юг към Паяк е Ошин (Архангелос). На 8 километра на север е границата със Северна Македония.[2][3]

Около селото минават три рекички, притоци на Мъгленица – Драгни (Ντράγκνι), Зайкова (Ζάικουβα) и Усеа (Ουσέα). На юг от селото има пещера, в която жителите в миналото са се криели при нашествие.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

На хълма Свети Атанасий, където някога е било старото село, има следи от елинистическо селище с некропол.[4] През 1969 г. на същото място е построен сегашният параклис „Свети Атанасий“.[2]

В края на XIX век Бериславци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1850 година. Изписана е през 1862 година.[2] Сред фреските има и изображение на Света Злата Мъгленска с надпис на български „Света Злата Мегленская“.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перислав (Périslav), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[6]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[7]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бориславъ (Бориславци) живеят 380 власи християни.[8] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Берислав има 360 власи и в селото има влашко училище.[9]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бериславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[10]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В 1935 година е построена нова сграда на училището, след като старата на площада изгаря в 1916 година по време на Първата световна война.[2] На 7 април 1944 година край селото се разиграва голяма битка между германските окупационни части и силите на гръцката комунистическа съпротива ЕЛАС, в която загиват 30 германци.[3]

От 1919 година селото заедно със съседното Лугунци е самостоятелна община. В 1925 година селото е преименувано на Периклия. В 1997 година общината е присъединена към дем Ексаплатанос.[11]

Според изследване от 1993 година селото продължава да е чисто влашко (373 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[12] Жителите на селото се занимават с животновъдство и земеделие, в частност оглеждане на картофи.

В началото на 90-те години на ХХ век е реконструирана малката църква „Света Богородица“ на входа на селото. Четвъртата църква на селото е параклисът „Свети Йоан Предтеча“ на пътя за Лугунци.[2]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бериславци
  • Flag of Greece.svg Георги Попчев (Γεώργιος Πόπτσης), гръцки андартски деец от трети клас[13]
  • Flag of Greece.svg Георги Чагрев (Γεώργιος Τσάγρης), гръцки андартски деец от трети клас[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Георгиев (Пене, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славко Радоев[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Кьопо, български революционер, деец на ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташо Пенов Шопов, български революционер, деец на ВМОРО[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπερίσλαφ -- Περίκλεια
  2. а б в г д е Τοπική Κοινότητα Περίκλειας. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б Η Περίκλεια. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  4. Αρχαιότητες στην Περίκλεια. // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 1 май 2018.
  5. Η Περίκλεια. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
  7. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 9549514560
  8. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 153.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 194-195.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.165 и 831.
  11. Περίκλεια.
  12. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  13. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр.165.
     Портал „Македония“         Портал „Македония