Бериславци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Гърция. За селото в България вижте Бориславци.

Бериславци
Περίκλεια
— село —
Стенопис на света Злата Мъгленска, 1862 г. от църквата „Света Петка“
Стенопис на света Злата Мъгленска, 1862 г. от църквата „Света Петка
Гърция
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Централна Македония
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Воденско
41.1011° с. ш. 22.2625° и. д.
Бериславци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Влахомъглен
Надм. височина 570 m
Население 341 души (2011 г.)

Бериславци или Берислав (срещат се и формите Бориславци и Борислав, на гръцки: Περίκλεια, Периклия, до 1925 Μπερίσλαφ, Берислав,[1] на мъгленорумънски: Birislav, Birislăv, Бирислав) е село в Егейска Македония, в област Централна Македония, дем Мъглен (Алмопия), Гърция.

Георгафия[редактиране | редактиране на кода]

Карта на Влахомъглен

Селото е разположено в североизточната част на областта Мъглен малка котловина между планините Суха Рупа от изток, Паяк (Пайко) от югоизток и Нидже (Дзена) от северозапад, на около 23 километра североизточно от Къпиняни. На 2 километра на север е село Лугунци (Лангадия), на 5 километра на запад е Нъте (Нотия), а на 4 на юг към Паяк е Ошин (Архангелос). На 8 километра на север е границата със Северна Македония.[2][3]

Около селото минават три рекички, притоци на Мъгленица – Драгни (Ντράγκνι), Зайкова (Ζάικουβα) и Усеа (Ουσέα). На юг от селото има пещера, в която жителите в миналото са се криели при нашествие.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

„...Бориславъ, отдалечено нѣщо единъ часъ и находяще се въ източния край на равнината... Селцето брои 45 кѫщи и е Нонски чифликъ. Азъ слѣзохъ при разпоредителя Дучу. Той ми расправи за теглилата имъ, какъ господаритѣ имъ отъ Нонте ги скубятъ, какъ ги скубитъ сѫщо правителството, поляцитѣ и проходящитѣ войници и какъ съвсѣмъ безсилни трѣбва да си свиватъ рѫцѣтѣ въ джебоветѣ. Въ селото владѣе най-голѣма бѣдность, кѫщитѣ сѫ само едноетажни и двѣ-три фамилии живѣятъ въ една почти тъмна стая. Храната имъ е царевиченъ хлѣбъ, кромидъ, чесанъ, сирене и млѣко. Мѣсо ядатъ само въ особенни случаи.“[4]

На хълма Свети Атанасий, където някога е било старото село, има следи от елинистическо селище с некропол.[5] През 1969 г. на същото място е построен сегашният параклис „Свети Атанасий“.[2]

В края на XIX век Бериславци е влашко (мъгленорумънско) село във Влахомъглен. Църквата „Света Параскева“ („Света Петка“) е от 1850 година. Изписана е през 1862 година.[2] Сред фреските има и изображение на Света Злата Мъгленска с надпис на български „Света Злата Мегленская“.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Перислав (Périslav), Мъгленска епархия, живеят 300 гърци.[6]

В 90-те години на XIX век в селото се появява румънската пропаганда. В 1894 година в селото е отворено румънско училище от Рика Плана, който преподава в него три години. Училището работи периодично до 1912 година. До попадането на селото в Гърция в него няма румънска църква.[7]

В селото в 1895 – 1896 година е основан комитет на ВМОРО.[8]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Бориславъ (Бориславци) живеят 380 власи християни.[9] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Берислав има 360 власи и в селото има влашко училище.[10]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Бериславци е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бериславци (Бьриславци) има 50 къщи власи християни.[12] В 1935 година е построена нова сграда на училището, след като старата на площада изгаря в 1916 година по време на Първата световна война.[2] На 7 април 1944 година край селото се разиграва голяма битка между германските окупационни части и силите на гръцката комунистическа съпротива ЕЛАС, в която загиват 30 германци.[3]

От 1919 година селото заедно със съседното Лугунци е самостоятелна община. В 1925 година селото е преименувано на Периклия. В 1997 година общината е присъединена към дем Ексаплатанос.[13]

Според изследване от 1993 година селото продължава да е чисто влашко (373 жители в 1981 г.) и влашкият език в него е запазен отлично.[14] Жителите на селото се занимават с животновъдство и земеделие, в частност оглеждане на картофи.

В началото на 90-те години на ХХ век е реконструирана малката църква „Света Богородица“ на входа на селото. Четвъртата църква на селото е параклисът „Свети Йоан Предтеча“ на пътя за Лугунци.[2]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 373 382 341

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Бериславци
  • Flag of Bulgaria.svg Въчо Димов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[15]
  • Flag of Greece.svg Георги Попчев (Γεώργιος Πόπτσης), гръцки андартски деец от трети клас[16]
  • Flag of Greece.svg Георги Чагрев (Γεώργιος Τσάγρης), гръцки андартски деец от трети клас[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Георгиев (Пене, 1888 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Славко Радоев[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Дешов, български революционер от ВМОРО, четник на Андон Кьосето[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташко Кьопо, български революционер, деец на ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Ташо Пенов Шопов, български революционер, деец на ВМОРО[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е Τοπική Κοινότητα Περίκλειας. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 16 юни 2014.
  3. а б в Η Περίκλεια. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  4. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 32.
  5. Αρχαιότητες στην Περίκλεια. // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 1 май 2018. Архив на оригинала от 2018-05-02 в Wayback Machine.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. Minda, Theodor. Meglenoromânii: Studiu istoric. Bucureşti, Editura Societăţii Culturale Aromâne, 2017. ISBN 978-606-93092-2-3. с. 77. (на румънски)
  8. а б в „Борбите в Македония – Спомени на отец Герасим, Георги Райков, Дельо Марковски, Илия Докторов, Васил Драгомиров“, Борис Йорданов Николов, ИК „Звезди“, 2005 г., стр. 52, ISBN 954-9514-56-0
  9. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 153.
  10. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 194-195. (на френски)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165 и 831.
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  13. Περίκλεια.
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. а б „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.7
  16. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
  17. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 165.
     Портал „Македония“         Портал „Македония