Страища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Страища
Ίδα
— село —
Излед от Страища
Излед от Страища
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 191 m
Население 639 души (2011 г.)

Страища (на гръцки: Ίδα, Ида, до 1925 година Στράιστα, Страиста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 5 километра североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквите в Страища, отдясно старата „Свети Никола

Според преданията селото се е намирало на един километър северно от сегашното си местоположение и се е наричало Грамада.[2] Църквата в селото „Свети Николай“ е построена около 1880 година и е изписана отвътре.[2][3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Страиджа (Straïdja), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Страища живеят 150 българи-християни и 130 българи-мохамедани.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Страища (Straïchta) има 320 българи патриаршисти гъркомани.[6] Населението на селото дава доста участници в гръцката пропаганда – Манолис Николау, Милтиадис Младенис, Димитриос Младенис, Андреас Ицо, Апостолос Бенцис. Особено деен е поп Димитриос Папахристос, който е четник при Павлос Мелас, а по-късно ятак на капитан Никандър Папайоану.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

Обесването на Юда от църквата „Свети Николай“.

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Страище (Страjиште) има 64 къщи славяни християни и 32 къщи славяни мохамедани.[7] Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Турция. В 1925 година е преименувано на Ида по псевдонима на Йон Драгумис капитан Идас. Драгумис остава в манастира „Свети Мина“ в Новоселци четири месеца по време на така наречената Македонска борба.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 30 бежански семейства и 112 души.[8]

Днес населението е предимно местно.[2] В 1991 година има 671 жители. Селото е известно със своята ракия. Има начално училище, нова църква и детска градина.[2]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 735 639

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Страища
  • Flag of Greece.svg Младен Божинов (Μλαδένης Μποζίνος, Младенис Божинос), агент от втори клас[9]
  • Flag of Greece.svg Христос Димитриу (Χρήστος Δημητρίου), гръцки андартски деец от трети ред, ръководител на гръцката пропаганда в селото, куриер и водач на чети, ръкоположен за свещеник, за да неутрализира екзархийското движение[9]
  • Flag of Greece.svg Трифон Димитриу (Τρύφων Δημητρίου), гръцки андартски деец от трети клас 1906 – 1908 година[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж Ida. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 16 юни 2014.
  3. Άγιος Νικόλαος Στην Ίδα. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Посетен на 21 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-28 в Wayback Machine.
  4. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 127. (на гръцки)
  10. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)


     Портал „Македония“         Портал „Македония