Бахово
|
Бахово Πρόμαχοι |
|
|---|---|
 Църквата „Свети Архангел Михаил“ |
|
  Бахово  Бахово  Бахово |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 290 m |
| Население | 1740 души (2011 г.) |
| Демоним | баовчани |
| Официален сайт | www.promahi.gr |
| Бахово в Общомедия | |
Бахово или Баово (на гръцки: Πρόμαχοι, Промахи, до 1926 година Μπάχοβο, Бахово, катаревуса: Μπάχοβον, Баховон[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Бахово е разположено на 290 m надморска височина в северната част на котловината Мъглен (Моглена), на 9 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже (Ворас). Край Бахово е разположен манастирът „Свети Иларион Мъгленски“.[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Селото според легендите не е много старо. Основано е от жителите на село Грамади, разположено между Пребъдище и Бахово. Баовчани се преселвали многократно, за да избегнат тежките данъци, а името Бахово идвало от честата употреба на бах, в значение на стига.[2]
В края на XIX век Бахово е голямо чисто българско село във Воденска каза на Османската империя. Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бахово (Bahovo), Мъгленска епархия, живеят 600 гърци.[3] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 г., Бахово (Bahovo) е посочено като село във Воденска каза със 134 къщи и 725 жители българи.[4]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Баово живеят 560 българи християни.[5] В началото на XX век селото е изцяло гъркоманско и става една от най-стабилните опори на гръцката въоръжена пропаганда в Македония и става известно като Гръцкото село в областта.[6] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Баово (Baovo) има 1280 българи патриаршисти гъркомани и в селото има гръцко училище.[7]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 1008 жители.[2]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Бахово има 35 къщи славяни християни.[8] В 1926 година е преименувано на Промахи. Между 1943-1944 година в Бахово се водят сражения между партизани от ЕЛАС и немски войници, в които загиват 10 войници и много партизани.[9] Селото пострадва и от Гражданската война (1946 - 1949), като част от жителите му емигрират.[2]
Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на средно ниво.[10]
Селото произвежда пипер, картофи, тютюн, като е развито и скотовъдството и експлоатацията на горите - землището му е най-голямото в Мъглен.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 1082[2] | 978[2] | 1160[2] | 1598[2] | 1549[2] | 1872[2] | 1821[2] | 1754[2] | 1862[2] | 1825 | 1740 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Бахово
Георги Ступов (Γεώργιος Στούπης), гръцки андартски деец, четник при Христо Чочо и Карапанос, убит при престрелка с комитата Миланов край селото[11]- Иван Димитров (Йоанис Димитриу), гръцки андартски капитан
- Петре Калояновски (1925 – 1948), гръцки комунист[12]
- Петре Тануров (1915 – 1948), деец на ДАГ
- Кольо Гьоро Прошов (1921 – 1948), гръцки комунист[13]
- Христо Чочо (Τσώτσο Βέσκα, Βέσκο), гръцки андартски капитан
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 83. (на македонска литературна норма)
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Τοπική Κοινότητα Προμάχων. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-19.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 129. (на гръцки)
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
- ↑ Elizabeth Kolupacev Stewart, For Sacred National Freedom: Portraits Of Fallen Freedom Fighters, Politecon Publications, 2009
| ||||||||||||||||||||||||
Портал „
Портал „