Къпиняни

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Къпиняни
Εξαπλάτανος
— село —
Пощенска картичка с изглед от Къпиняни, преди 1918 година
Пощенска картичка с изглед от Къпиняни, преди 1918 година
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 125 m
Население 1768 души (2001)
Пощенски код 580 04
Телефонен код 23840-4

Къпиняни (на гръцки: Εξαπλάτανος, Ексаплатанос, до 1925 година Καπίνιανη, Къпиняни[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, част от дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония. Селото има население от 1768 души (2001).

География[редактиране | редактиране на кода]

Къпиняни е разположено в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 25 километра северно от град Воден (Едеса).[2][3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В средата на XVIII век селото води съдебен спор с жителите на съседното село Слатина, които го обвиняват в насилственото отнемане на техните пасища.[4]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Къпинени (Kapineni) е посочено като село във Воденска каза със 112 къщи и 105 жители българи и 310 помаци.[5] Според Стефан Веркович към края на XIX век Къпиняни (Капинени) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 734 души и 220 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Къпиняни (Капиняни) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 175 българи-християни и 1400 българи-мохамедани.[7]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Къпинени (Kapineni) има 200 българи патриаршисти гъркомани.[8] В 1909 година в Къпиняни е открито българско училище.[9]

Селото е чифлик като последният собственик на земята е Мустафа Семит бей.[3]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място от 1922 до 1924 година са настанени гърци, бежанци от Източна Тракия, Понт, Кония и Бурса. Така селото става най-голямото в Мъглен след Съботско.[3] В 1925 година е преименувано на Ексаплатанос, в превод шестплатаново, на шестте огромни дървета, растящи в селото на мястото на днешния стадион.[3] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 412 бежански семейства и 1554 души.[10]

Преброявания[редактиране | редактиране на кода]

  • 1920 – 1920 жители
  • 1928 – 1569 жители
  • 1940 – 2156 жители
  • 1951 – 1974 жители
  • 1961 – 2028 жители
  • 1971 – 2049 жители
  • 1981 – 2109 жители
  • 1991 – 2069 жители[3]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Паметник на Менелаос Лудемис в Къпиняни
Свързани с Къпиняни

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Καπίνιανη -- Εξαπλάτανος
  2. Τοπική Κοινότητα Εξαπλατάνου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
  3. а б в г д е Ο Εξαπλάτανος. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  4. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, стр. 441.
  5. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 158-159.
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  8. Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 102-103.
  9. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  10. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония