Карладово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Карладово
Μηλιά
— село —
Нидже от Карладово
Нидже от Карладово
Гърция
40.9925° с. ш. 22.1414° и. д.
Карладово
Централна Македония
40.9925° с. ш. 22.1414° и. д.
Карладово
Воденско
40.9925° с. ш. 22.1414° и. д.
Карладово
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 2001 m
Население 558 души (2011 г.)
Пощенски код 125

Карладово (на гръцки: Μηλιά, Милия, катаревуса: Μηλέα, Милеа, до 1926 година Καρλάτ, Карлат[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 2 километра североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), до реката Карадере.[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Край Карладово е открит античен мраморен погребален релеф, на който двама млади хора стоят пред седяща женска фигура. Открити са и погребални мраморни плочи с надписи на гръцки и латински.[2]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Карладово е българо-мохамеданско селище с мъжко население 358 души и 90 домакинства.[3] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Кърладово, Ениджевардарска каза, живеят 105 българи християни и 675 българи мохамедани.[4] Същевременно селото е показано и като Кърладово във Воденска каза с 200 жители българи мохамедани.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Карладово е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и след Междусъюзническата война остава в Гърция. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Карладово има 260 къщи славяни мохамедани.[7] Мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени туркогласни гърци бежанци, които донасят камбаната и иконите на църквата си, както и елиногласни гърци от Курсули в околностите на Панормос (Бандърма). В 1926 година името е преведено на гръцки като Милеа или Милияс (Μηλιάς), ябълка.[2] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 169 бежански семейства и 508 души.[8] Джамията е превърната в църква „Свети Георги“. Днешната църква е посветена на Рождество Богородично, като бежанците донасят смятана за чудотворна икона от Мала Азия.[2]

В 1981 година селото има 787 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ и в него „македонският“ и турският език са запазени на средно ниво.[9]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 787 542 558

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Карладово
  • Flag of Bulgaria.svg Тодор Темелков (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Яне Сандански[10]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г Η Μηλιά. // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  3. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 114.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700 и 851.
  7. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  8. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  9. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  10. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 700.
     Портал „Македония“         Портал „Македония