Драгоманци

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за мъгленското село в Гърция. За кумановското в Република Македония вижте Драгоманце.

Драгоманци
Άψαλος
Драгоманци през Първата световна война, съглашенска пощенска картичка
Драгоманци през Първата световна война,
съглашенска пощенска картичка
Гърция
40.8925° с. ш. 22.0572° и. д.
Драгоманци
Централна Македония
40.8925° с. ш. 22.0572° и. д.
Драгоманци
Воденско
40.8925° с. ш. 22.0572° и. д.
Драгоманци
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 121 m
Население 1121 души (2011 г.)

Драгоманци (на гръцки: Άψαλος, Апсалос, до 1926 година Δραγουμάνιτσα или Δραγομανίτσα, Драгуманица/Драгоманица[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в котловината Мъглен (Моглена) на около 15 километра северно от град Воден (Едеса) и на 11 километра южно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Праистория и античност[редактиране | редактиране на кода]

В околностите на Драгоманци е локализирано античниото селище Апсалос,[2] един от трите града в Алмопия заедно с Орма и Европос, споменати от Клавдий Птолемей във II век. Праисторически и антични селища са разкрити в местностите Комвос, Грами, Тумба и Върбен. Смята се, че в античността селищата около Драгоманци са сателити на крепостта над Почеп (Маргарита).[3]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Атанасий“ е от XIX век.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Драгоманци (Dragomantzi) е посочено като село във Воденска каза с 340 къщи и 915 жители мюсюлмани и 280 българи.[5]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Драгоманци е българо-мохамеданско селище с мъжко население 424 души и 120 домакинства.[6] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Драгоманци живеят 220 българи християни и 1000 българи мохамедани.[7]

Християнското население на Драгоманци е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Драгоманци (Dragomantzi) има 120 българи екзархисти.[8]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Драгоманце има 260 къщи турци и 10 къщи цигани мохамедани.[9] В 1926 година е преименувано на Апсалос. В селото са настанени гърци бежанци от Понт - Хаджи Осман, Никомидийско, Акдаг Маден, Анкарско, и Булгар Маден, в Южна Турция, Тракия - от Ексамили на Галиполския полуостров, и Мала Азия - от Смирненско.[2] В 1928 година селото е бежанско с 299 семейства и 1210 жители бежанци.[10] В 1945 година са заселени и власи от Епир.[2]

В 1981 година селото има 1277 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-влашко като и понтийският език и влашкият в него са запазени на средно ниво.[11]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1277 1178 1121

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г Τοπική Κοινότητα Αψάλου. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-17.
  3. Αρχαίος οικισμός Αψάλου. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 30 април 2018. Архив на оригинала от 2018-06-24 в Wayback Machine.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/49633/1175/7-1-1987 - ΦΕΚ 271/Β/2-6-1987. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 18 октомври 2014.
  5. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  6. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  9. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  10. „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 30 юни 2012 
  11. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
     Портал „Македония“         Портал „Македония