Габровци (дем Мъглен)
Тази статия е за селото в ном Пела, Гърция. За селото в България вижте Габровци (област Велико Търново).
|
Габровци Δωροθέα |
|
|---|---|
| — село — | |
  Габровци  Габровци |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 112 m |
| Население | 633 души (2001) |
Габровци или Габрища (на гръцки: Δωροθέα, Доротеа, до 1922 година Γάβριστα, Гавриста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в котловината Мъглен (Моглена) на около 2 километра северно от демовия център Съботско (Аридеа).
История[редактиране | редактиране на кода]
Веднага северозападно от селото е открито неолитно и халколитно селище. В 2012 година заедно със съседното Пребъдищко неолитно селище то е обявено за защитен археологически паметник.[2]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Габровци е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 302 души и 80 домакинства.[3] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гавридже (Gavridjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[4] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Габровци (Gabrovtzi) е посочено като село във Воденска каза със 110 къщи и 190 жители българи и 315 помаци.[5]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Габровци е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 96 българи-християни и 570 българи-мохамедани.[6]
Цялото християнско население на Габровци е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габровци (Gabrovtzi) има 128 българи патриаршисти гъркомани.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. В 1922 година е преименувано на Доротеа. Мюсюлманското му население се изселва и в селото са настанени гърци бежанци. В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 106 семейства и 434 жители бежанци.[8]
Край селото е разположен параклисът „Света Параскева“.[9]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Γάβριστα -- Δωροθέα
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1 /Φ43/56014/2795/25-5-2012 - ΦΕΚ 223/ΑΑΠ/15-6-2012. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 април 2018.
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique, Constantinople, 1878, р. 52.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156 – 157.
- ↑ Кънчов, Васил. Енидже-Вардарска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 147.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 102 – 103.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Габровци на сайта на дем Мъглен
Портал „
