Габровци (дем Мъглен)
Тази статия е за селото в ном Пела, Гърция. За селото в България вижте Габровци (област Велико Търново).
| Габровци Δωροθέα | |
|---|---|
| — село — | |
  Габровци  Габровци  Габровци | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 140 m |
| Население | 564 души (2011 г.) |
| Пощенски код | 584 00 |
Габровци или Габрища (на гръцки: Δωροθέα, Доротеа, до 1922 година Γάβριστα, Гавриста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 150 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 2 km северно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Веднага северозападно от селото е открито неолитно и халколитно селище. В 2012 година заедно със съседното Пребъдищко неолитно селище то е обявено за защитен археологически паметник.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
Според Стефан Веркович към края на XIX век Габровци е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 302 души и 80 домакинства.[4]
Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Гавридже (Gavridjé), Мъгленска епархия, живеят 480 гърци.[5] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Габровци (Gabrovtzi) е посочено като село във Воденска каза със 110 къщи и 190 жители българи и 315 помаци.[6]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Габровци е живеят 96 българи християни и 570 българи мохамедани.[7]
Цялото християнско население на Габровци е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Габровци (Gabrovtzi) има 128 българи патриаршисти гъркомани.[8]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 614 жители християни и 228 мюсюлмани.[2]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Габровци има 22 къщи славяни християни и 102 къщи славяни мохамедани.[9]
В 1922 година е преименувано на Доротеа.[2] В 1924 година мюсюлманското му население се изселва и в селото са настанени гърци бежанци от Мала Азия.[2] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско със 106 семейства и 434 жители бежанци.[10] Според други данни от 630 жители в 1928 година 444 са с местен произход и 186 бежанци.[2]
Селото пострадва от Гражданската война (1946 - 1949).[2]
Селото е доста богато, тъй като землището му е полско и се напоява добре. Произвеждат се жито, пипер, тютюн, като са развити и овощарството и лозарството.[2]
Край селото е разположен параклисът „Света Параскева“.[11]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 852[2] | 683[2] | 630[2] | 888[2] | 691[2] | 658[2] | 680[2] | 617[2] | 595[2] | 633 | 564 |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
- ↑ ΥΑ ΥΠΠΟΤ/ΓΔΑΠΚ/ΑΡΧ/Α1 /Φ43/56014/2795/25-5-2012 - ΦΕΚ 223/ΑΑΠ/15-6-2012 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 27 април 2018.[неработеща препратка]
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 113.
- ↑ Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102 – 103. (на френски)
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Габровци на сайта на дем Мъглен
| ||||||||||||||||||||||||
