Пожарско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Пожарско
Λουτράκι
Къщи в Пожарско
Къщи в Пожарско
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 212 m
Население 1146 души (2011 г.)
Пожарско в Общомедия

Пожа̀рско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Ποζάρ, Позар[1][2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пожарско е разположено в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже. Селото се състои от две махали – Горно и Долно Пожарско (Ано и Като Позар или Ано и Като Лутраки), като Горно Пожарско е изоставена.

Над селото е разположен Мъгленският пещерен парк – серия пещери със следи от ранно човешко обитаване.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Българи от Пожарско, убити от гръцка чета, илюстрация от „Монд Илюстре“, 25 юли 1908 г.[4]

В XIX век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. Църквата „Свети Йоан Предтеча“ в Горно Пожарско е от средата на XIX век.[5] Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[6] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[7]

В 1881 година селото е обрано от разбойника Бекир пехливан.[8]

В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[9]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[10]

Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[11]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Горно Пожарско има 170 къщи славяни християни, а Долно Пожарско има 20 къщи славяни християни.[12] В 1922 година е преименувано на Лутракион. В 1981 година селото има 1066 жители. Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[13]

Преброявания
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011
Население 1066 1163 1146

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Иван Христов Мишов от Пожарско, емигрант в Кълъмбъс, Охайо в Българо-американския алманах, 1920 г.
Родени в Пожарско
  • Flag of Bulgaria.svg Алексо Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Анджиев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[16]
  • Flag of Bulgaria.svg Златан Дулев, български революционер, деец на ВМОРО[17]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Христов Смреков, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Flag of Macedonia.svg Иван Чаповски (р. 1936), северномакедонски писател
  • Flag of Bulgaria.svg Йован Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Константин Кокоданов, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Костадин Нушков, български революционер, деец на ВМОРО[19]
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Валчев, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Никола Трайков Кирков, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Flag of Macedonia.svg Петре Бицевски (р. 1939), северномакедонски писател
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Бурназов, български революционер, деец на ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Петре Катаров, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Flag of Macedonia.svg Ристо Таков (р. 1936), северномакедонски борец
  • Flag of Bulgaria.svg Трайко Иванов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[14]
  • Flag of Macedonia.svg Траян Пашоев (Τραϊανός Πασόης), македонистки активист в Гърция
  • Flag of Macedonia.svg Тръпко Бицевски (р. 1938), северномакедонски композитор и мелограф
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Дурдубаков (1892 - 1914), български революционер, деец на ВМОРО
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[18]
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Нусев (1884 – ?), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[16]
Починали в Пожарско

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Бицевски, Т. Прилог кон проучувањето на обредните песни во селото Горно Пожарско, Мегленско (Егејска Македонија), Македонски фоклор II /5-6, 1970, 81-104.
  • Бицевска, К. Деминутивни образувања кај именките во говорот на селото Горно Пожарско. – Литературен збор, 1984, № 5, 43—48.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου. // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Посетен на 24 април 2018. Архив на оригинала от 2018-04-27 в Wayback Machine.
  4. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα. // Посетен на 2 март 2013 г.. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  5. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999. // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Посетен на 20 октомври 2014.
  6. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  7. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156-157.
  8. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877-1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  9. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  10. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  11. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
  12. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија. // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  13. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  14. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  16. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  17. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  18. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  19. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония