Пожарско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пожарско
Λουτράκι
Къщи в Пожарско
Къщи в Пожарско
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина300 m
Население1146 души (2011 г.)
Демонимпожарени[1]
Пощенски код584 00
Телефонен код2384
Пожарско в Общомедия

Пожа̀рско или Долно Пожарско (на гръцки: Λουτράκι, Лутраки или Κάτω Λουτράκι, Като Лутраки, катаревуса: Λουτράκιον, Лутракион, до 1922 година Κάτω Πόζαρ, Като Позар[2]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия), административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Пожарско е разположено на 300 m надморска височина в северозападната част на котловината Мъглен (Моглена), на 13 km западно от демовия център Съботско (Аридеа), в южното подножие на планината Нидже.[1] Над селото са разположени Пожарските бани, Мъгленският пещерен парк – серия пещери със следи от ранно човешко обитаване,[3] както и изоставеното Горно Пожарско с църквата „Свети Йоан Предтеча“ от средата на XIX век.[4]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Българи от Пожарско, убити от гръцка чета, илюстрация от „Монд Илюстре“, 25 юли 1908 г.[5]

В XIX век Пожарско е българско село във Воденска каза на Османската империя. В 1877 година селото е ограбено от мюсюлманска банда.[6]

Александър Синве („Les Grecs de l’Empire Ottoman. Etude Statistique et Ethnographique“), който се основава на гръцки данни, в 1878 година пише, че в Бозарскени (Bozarskeny), Мъгленска епархия, живеят 1080 гърци.[7] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Пожарско (Pojarsko) е посочено като село във Воденска каза с 218 къщи и 1000 жители българи.[8]

В 1881 година Пожарско е обрано от разбойника Бекир пехливан.[9] В 1883 година в Пожарско е открито българско училище.[10]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Пожарско живеят 2004 българи християни.[11]

На 2 - 3 септември 1903 година по време на Илинденско-Преображенското въстание над селото се води голямо сражение между чети на ВМОРО и османски части.

Цялото население на Пожарско е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на Екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пожарско (Pojarsko) има 2240 българи екзархисти и в селото има българско училище.[12]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 2080 жители.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Селото се разраства силно след Първата световна война - по време на войната жителите на Горно Пожарско са евакуирани от българските военни власти в Южна Сърбия, а след войната се връщат, но вместо в Горно се заселват в Долно Пожарско.[1]

Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Долно Пожарско има 20 къщи славяни християни.[13] В 1922 година е преименувано на Лутракион.[1]

В 1924 година 15 български семейства от Горно и Долно Пожарско се изселват в България - осем във Варна, шест в София и едно в Стара Загора.[1]

Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949). Част от жителите му бягат в Югославия, а по-голямата част е изселена от властите в полските села и се връщат след нормализиране на обстановката.[1]

Селото е сравнително заможно. Произвеждат се големи количества, пипер, кромид, арпаджик, кестени, копринени буби, жито, като добре е развито и скотовъдството.[1]

Според изследване от 1993 година селото е чисто „славофонско“ и в него „македонският език“ е запазен на високо ниво.[14]

Прекръстени с официален указ местности в община Пожарско на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Креминак[15] Κρεμινάκ Донди Δόντι[16] връх в Паяк на СЗ от Пожарско, гранична пирамида № 116[15]
Килиндерка[15] Κιλιντέρκα Хали Χαλί[16] граничен връх в Паяк на СЗ от Пожарско (1709 m)[15]
Колва река[15] Κολβαρένα Пасалос Πάσσαλος[16] местност в Паяк на СЗ от Пожарско по река Колова[15]
Плочица[15] Πλοτσίτσα Плакес Πλάκες[16] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[15]
Борово[15] Μπόροβον Певка Πεΰκα[16] местност в Паяк на СЗ от Пожарско[15]
Колова[15] Κολοβα Николау Νικολάου[16] река в Паяк, на която са Пожарски бани[15]
Пожарски бани[15] Λουτρά Πόζαρ Терма Θερμά[16] селище на СЗ от Пожарско[15]
Топлица[17] Τοπλιτσα Просилион Προσήλιον[16] река на Ю от Пожарско[17]
Кресна[15] Γκρέστιν Петрино Πέτρινο[16] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[15]
Църнана[15] Τσαρνάνα Мирорема Μυρόρεμα[16] река в Паяк на С от Пожарско[15]
Голяк[15] Γκόλια Гимно Γυμνό[16] връх в Паяк на С от Пожарско (1246,1 m)[15]
Николов камен[15] Νικόλοφκανι Петра ту Никола Πέτρα τοϋ Νικόλα[16] местност в Паяк на СИ от Пожарско[15]
Гогово гумно[15] Γκόγκοβον Γκούμνα Алони ту Йоргу Άλώνι τοϋ Γιώργου[16] връх в Паяк на С от Пожарско (1302,7 m)[15]
Трите борики[15] Τρίτα Μουρίκα Лимнотопос Λιμνοτοπος[16] местност в Паяк на СЗ от Пожарско[15]
Кулата[17] Κούλτα Филакион Φυλάκιον[16] връх в Паяк на СЗ над Горно Пожарско[17]
Угрища Ούγκιστα Ститома Στηθωμα[16]
Полицис[15] Πολίτσις Платома Πλάτωμα[16] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[15]
Аматова[17] Άμάτοβο Аморема Άμμορεμα[16] река на И под връх Килидерка[17]
Аргач[15] Άργατς Лулудотопос Λουλουδότοτιος[16] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[15]
Медов рид[15] Μέντοφριτ Капетан Гарефис Καπετάν Γαρέφης[16] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[15]
Мариан тепе[15] Μαριάν Τεπέ Ипсома Пану Ὑψωμα Πάνου[16] връх в Паяк на СЗ от Пожарско[15]
Караули[15] Καραούλι Скопя Σκοπιά[16] връх в Паяк на СЗ от Пожарско (1830,3 m)[15]
Добро поле[15] Ντόμπρο Πόλιε Кали Педияда Καλή Πεδιάδα[16] местност и връх ЮЗ над нея в Паяк на СЗ от Пожарско (1876,3), гранична пирамида № 113.[15] Вижте Пробив при Добро поле
Бошкови нивя Μπόσκοβΐ Νίβια Хорафа Моску Χωράφια Μόσκου[16]
Шопар[15] Σόπαρ Дихало Δίχαλο[16] връх в Паяк на С от Пожарско[15]
Присеката[17] Πρισέκατα Диясело Διάσελο[16] местност в Паяк на СЗ от Пожарско[17]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1803[18][1][19] 1283[1] 1282[1] 1580[1] 725[1] 947[1] 1063[1] 1066[1] 1127[1] 1163 1146

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Реклама на Иван Христов Мишов от Пожарско, емигрант в Кълъмбъс, Охайо в Българо-американския алманах, 1920 г.
Родени в Пожарско
  • Алексо Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[20]
  • Георги Анджиев, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  • Димитър Притчоков, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[22]
  • Златан Дулев, български революционер, деец на ВМОРО[23]
  • Иван Христов Смреков, български революционер, деец на ВМОРО[20]
  • Иван Чаповски (р. 1936), северномакедонски писател
  • Йован Гешов Самандов, български революционер, деец на ВМОРО[20]
  • Константин Кокоданов, български революционер, деец на ВМОРО[24]
  • Костадин Нушков, български революционер, деец на ВМОРО[25]
  • Митре Валчев, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  • Никола Трайков Кирков, български революционер, деец на ВМОРО[24]
  • Петре Бурназов, български революционер, деец на ВМОРО[21]
  • Петре Катаров, български революционер, деец на ВМОРО[24]
  • Ристо Таков (р. 1936), северномакедонски борец
  • Трайко Иванов Трайков, български революционер, деец на ВМОРО[20]
  • Траян Пашоев (Τραϊανός Πασόης), македонистки активист в Гърция
  • Христо Дурдубаков (1892 – 1914), български революционер, деец на ВМОРО
  • Христо Ковачев, български революционер, деец на ВМОРО[24]
  • Христо Нусев (1884 – ?), български революционер
  • Христо Попиванов, български революционер, деец на ВМОРО, жив към 1918 година[22]
Починали в Пожарско

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и к л м н о п р с Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 87. (на македонска литературна норма)
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  3. Σπηλαιοβάραθρο Λουτρακίου // Βάση Δεδομένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας – Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-04-27. Посетен на 24 април 2018.
  4. ΥΑ ΥΠΠΟ/ΑΡΧ/Β1/Φ36/11358/374/16-3-1999 - ΦΕΚ 312/Β/5-4-1999 // Διαρκής κατάλογος κηρυγμένων αρχαιολογικών τόπων και μνημείων. Архивиран от оригинала на 2022-04-18. Посетен на 20 октомври 2014.
  5. Το Ίδρυμα Μουσείου Μακεδονικού Αγώνα // Посетен на 2 март 2013 г. Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
  6. Vakalopoulos, Kostandinos A. Modern History of Macedonia (1830-1912). Thessaloniki, Barbounakis, 1988. p. 82. (на английски)
  7. Synvet, A. Les Grecs de l'Empire ottoman: Etude statistique et ethnographique. 2me edition. Constantinople, Imprimerie de «l'Orient illustré», 1878. p. 52. (на френски)
  8. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
  9. Кирил патриарх Български. Българската екзархия в Одринско и Македония след Освободителната война 1877 – 1878. Том първи, книга първа, стр. 300.
  10. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  11. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  12. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190 – 191. (на френски)
  13. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  14. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  15. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю я аа аб ав аг ад ае аж аз аи ак ал ам ан По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  16. а б в г д е ж з и к л м н о п р с т у ф х ц ч ш щ ю Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
  17. а б в г д е ж з Topografska Karta JNA 1: 50.000.
  18. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  19. Заедно с Горно Пожарско.
  20. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  21. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  22. а б Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на България: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 98.
  23. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  24. а б в г Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том II, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  25. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.