Вълчища (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Мъглен. За селото в Сярско вижте Вълчища (дем Амфиполи).

Вълчища
Υδραία
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина130 m
Население496 души (2011 г.)

Вълчища или Вълчище (на гръцки: Υδραία или Υδρέα, Идреа, до 1922 година Βόλτσιστα, Волциста[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено на 130 m надморска височина в котловината Мъглен (Моглена) на около 3 km източно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В началото на XX век Вълчища е чисто българско село в Ениджевардарска кааза на Османската империя. Църквата „Свети Атанасий“ е от 1874 година.[3] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година във Вълчища живеят 110 българи християни.[4]

Цялото село е под върховенството на Цариградската патриаршия. По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година във Волчища (Voltchichta) има 240 българи патриаршисти гъркомани.[5] В 1909 година във Вълчища е открито българско училище.[6]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото със 122 жители.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година един човек от Вълчища е доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Вълчище (Влчиште) има 20 къщи славяни християни.[8]

В 1922 година е преименувано на Идреа. В 1924 година в селото са настанени 132 гърци бежанци.[2] В 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 37 семейства и 149 жители бежанци.[9]

Според Тодор Симовски от 484 жители в 1991 година половината са с местен произход, а половината с бежански.[2]

Землището на селото е равнинно и се напоява добре от река Мъгленица.[2] Произвеждат се бобови култури и пипер, като са развити и овощарството и лозарството.[10]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 118[2] 125[2] 291[2] 457[2] 469[2] 487[2] 503[2] 506[2] 484[2] 462 496

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Вълчища
  • Георги Илиев, македоно-одрински опълченец, Втора рота на Петнадасета щипска дружина, Сборна партизанска рота на МОО[11]
  • Панайот Анастасов (Παναγιώτης Αναστασίου), гръцки андартски деец от трети клас[12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 84. (на македонска литературна норма)
  3. Νομός Πέλλας. Προσκυνηματικές περιηγήσεις. σ. 10. Посетен на 11 септември 2022 г. (на гръцки)
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 102-103. (на френски)
  6. Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836.
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30 
  10. Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 85. (на македонска литературна норма)
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 309.
  12. Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 130. (на гръцки)