Струпино
|
Струпино Λυκόστομο |
|
|---|---|
 Общ изглед |
|
  Струпино  Струпино |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 155 m |
| Население | 395 души (2001) |
Струпино (на гръцки: Λυκόστομο, Ликостомо, катаревуса: Λυκόστομον, Ликостомон, до 1926 Στρούμπινο, Струбино[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония. Струпино има население от 395 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Струпино е разположено в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 километра северозападно от демовия център Съботско (Аридеа).
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Струпино е село във Воденска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Струпино (Струпина) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 121 души и 28 домакинства.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Струпино (Stroupino) е посочено като село във Воденска каза с 58 къщи и 180 жители българи и 62 помаци.[3]
В 1883 година в Струпино е открито българско училище.[4]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Струпино е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 260 българи-християни и 300 българи-мохамедани.[5]
Християнското население на Струпино е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Струпино (Stroupino) има 384 българи екзархисти и в селото има българско училище.[6]
По време на Балканската война един човек от Струпино се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[7]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. В селото са заселени гърци бежанци. В 1926 година селото е преименувано на Ликостомон. В 1928 година селото е местно-бежанско с 66 бежански семейства и 250 жители бежанци.[8] В 1981 година селото има 382 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският“ и понтийският в него са запазени на средно ниво, а турският на ниско.[9]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Струпино
Георги Попдаков (Γεώργιος Παπαδάκης), гръцки андартски деец, четник[10]- Йоан Янчев (Ιωάννης Γιάντσης), гръцки андартски деец от трети клас[10]
Христо Стайков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Στρούμπινο -- Λυκόστομον
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156 – 157.
- ↑ Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
- ↑ Кънчов, Васил. Воденска Каза. // Македония. Етнография и статистика. София, Българско книжовно дружество в София, [1900]. с. 150.
- ↑ Brancoff, D.M. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, pp. 190-191.
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 635 и 881.
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 635.
Портал „
