Струпино
| Струпино Λυκόστομο | |
|---|---|
 Общ изглед | |
  Струпино  Струпино  Струпино | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 200 m |
| Население | 403 души (2011 г.) |
Струпино (на гръцки: Λυκόστομο, Ликостомо, катаревуса: Λυκόστομον, Ликостомон, до 1926 година Στρούμπινο, Струбино[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Струпино е разположено на 200 m надморска височина в западната част на котловината Мъглен (Моглена), на 7 km северозападно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Струпино е село във Воденска каза на Османската империя. Според Стефан Веркович към края на XIX век Струпино (Струпина) е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище с мъжко население 121 души и 28 домакинства.[3]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Струпино (Stroupino) е посочено като село във Воденска каза с 58 къщи и 180 жители българи и 62 помаци.[4]
В 1883 година в Струпино е открито българско училище.[5]
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Струпино живеят 260 българи-християни и 300 българи мохамедани.[6]
Християнското население на Струпино е под върховенството на Българската екзархия. Според секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Струпино (Stroupino) има 384 българи екзархисти и в селото има българско училище.[7]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Струпино с 280 жители българи християни и 200 българи мюсюлмани.[2]
По време на Балканската война един човек от Струпино се включва като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[8]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През войната селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Струпино има 65 къщи славяни християни и 50 къщи славяни мохамедани.[9]
В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва в Турция и на негово място са заселени гърци бежанци от Мала Азия и Понт.[2] В 1926 година селото е преименувано на Ликостомон.[2] В 1928 година селото е местно-бежанско с 66 бежански семейства и 250 жители бежанци.[10] Според други данни в 1928 година селото има 684 жители, от които 451 мести и 233 бежанци. В 1940 година селото има 984 жители, от които 656 местни и 328 бежанци.[2]
Селото пострадва силно от Гражданската война в Гърция - много семейства бягат в Югославия, а останалите през зимата на 1947 година са изселени от властите в Съботско. Според статистиката на Народоосвободителния фронт от 1947 година в селото има 500 души с местен произход и 300 бежанци. След нормализацията на обстановката, селяните се завръщат и обновяват селото.[2]
Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският“ и понтийският в него са запазени на средно ниво, а турският на ниско.[11]
Селото произвежда боб, пипер, тютюн, овошки и е развито частично и скотовъдството.[2]
| Име | Име | Ново име | Ново име | Описание |
|---|---|---|---|---|
| Габер[12] | Γάμπερ | Гавротопос | Γαυρότοπος[13] | местност на С от Струпино[12] |
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 670[2] | 460[2] | 684[2] | 984[2] | 355[2] | 491[2] | 463[2] | 382[2] | 368[2] | 395 | 403 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Струпино
Георги Попдаков (Γεώργιος Παπαδάκης), гръцки андартски деец, четник[14]- Йоан Янчев (Ιωάννης Γιάντσης), гръцки андартски деец от трети клас[14]
Христо Стайков (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 10 прилепска дружина[15]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 101. (на македонска литературна норма)
- ↑ Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 156 – 157.
- ↑ Младеновъ, Кирилъ. Една печална тридесетьгодишнина // Илюстрация Илиндень IX (9 (89). София, Издание на Илинденската Организация, ноемврий 1937. с. 2.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 190-191. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635 и 881.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
- ↑ а б По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1070. (на гръцки)
- ↑ а б Μιχαηλίδης, Ιάκωβος Δ., Κωνσταντίνος Σ. Παπανικολάου. Αφανείς γηγενείς μακεδονομάχοι (1903 – 1913). Θεσσαλονίκη, University Studio Press, 2008. ISBN 978-960-12-1724-6. σ. 128. (на гръцки)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 635.
| ||||||||||||||||||||||||
