Биджова махала
|
Биджова махала Πιπεριά |
|
|---|---|
 Общ изглед |
|
  Биджова махала  Биджова махала |
|
| Страна |
 Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 128 m |
| Население | 589 души (2001) |
Биджова махала (на гръцки: Πιπεριά, Пиперия или Πιπεριές, Πιπεργιές, Пипериес, катаревуса Πιπεριαί, Пиперие, до 1926 година Μπίτζιο Μαχαλά, Бидзьо махала[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония. Биджова махала заедно с Горно Турманли (Ано Родония) има население от 589 души (2001).
География[редактиране | редактиране на кода]
Биджова махала е разположено в централната част на котловината Мъглен (Моглена), на 3 километра западно от демовия център Съботско (Аридеа).[2]
История[редактиране | редактиране на кода]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Биджо махалеси (Bidjo Mahalessi) е посочено като село във Воденска каза с 30 къщи и 108 жители мюсюлмани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година в Биджо Махале живеят 700 турци.[4]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 г. Турското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци от Пропонтида, бежанци от Турция, главно от селищата Гония, Армутли, Гендже, Скамния, Триглия, Айвали, Пруса, Смирна, Катърли, Сафрамполи, Адампазар, Артаки, Панормо, Амасия, Вайвури, Вайзири, Кесария, Ванири, Караитини, Ортакьой, Пуеси, Саръкьой, Севастия, Трапезунд. В същия период се заселват и няколко семейства от Пожарско. В църквата, построена от жителите в 1953-1965 година се пази смятана за чудотворна икона на Успение Богородично от XII век, досена от Панормо.[2]
В 1926 година селото е преименувано на Пипериес. Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско със 134 бежански семейства и 579 души.[5]
В 1981 година селото има 481 жители. Според изследване от 1993 година селото е смесено „славофонско-бежанско“, като „македонският“ и понтийският в него са запазени на средно ниво, а турският на ниско.[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Μπίτζιο Μαχαλά -- Πιπεργιές
- ↑ а б Τοπική Κοινότητα Πιπεριάς. // Δήμος Αλμωπίας. Посетен на 2014-06-18.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 156 – 157.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
- ↑ „Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928“, archived from the original on 2012-06-30, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен 2012-06-30
- ↑ Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
Портал „