Манастир (дем Мъглен)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Манастир.

Манастир
Μοναστηράκι
— село —
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина240 m
Население164 души (2011 г.)

Манастир (на гръцки: Μοναστηράκι, Монастираки, катаревуса Μοναστηράκιον, Монастиракион, до 1926 година Μοναστηρτζίκ, Монастирдзик[1]) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Саракиново е разположено на 240 m надморска височина в източните склонове на планината Нидже (Ворас) в котловината Мъглен (Моглена), на 25 km северно от град Воден (Едеса).[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Монастирче (Monastyrtche) е посочено като село във Воденска каза с 38 къщи и 125 жители помаци.[3]

Според Стефан Веркович към края на XIX век Манастир е българо-мохамеданско селище с мъжко население 227 души и 66 домакинства.[4] Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Манастир живеят 350 българи мохамедани.[5]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година показва селото с 422 жители.[2]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Манастир има 70 къщи славяни мохамедани.[6]

В 1924 година според Лозанския договор мюсюлманското население на селото се изселва и на негово място са настанени гърци бежанци от Мала Азия.[2] В 1926 година е преименувано на Монастираки.[2] Според преброяването от 1928 година селото е чисто бежанско с 62 бежански семейства и 241 души.[7]

Селото пострадва силно по време на Гражданската война в Гърция (1946 - 1949), когато властите изселват жителите му в Бизово. След нормализирането на обстановката, само малка част от жителите му се връщат в селото.[2]

Землището на селото се напоява добре и е много плодородно. Произвежда се боб, тютюн, жито, обошки.[2]

Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 427[2] 348[2] 310[2] 373[2] 132[2] 191[2] 154[2] 161[2] 155[2] 169 164

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Манастир

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας // Πανδέκτης: Name Changes of Settlements in Greece. Посетен на 12 април 2021 г.
  2. а б в г д е ж з и к л м н о п Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 93. (на македонска литературна норма)
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 158 – 159.
  4. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 149.
  6. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 24. (на сръбски)
  7. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 2012-06-30