Фущани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Фущани
Φούστανη
— село —
Изглед към Фущани
Изглед към Фущани
Страна Гърция
ОбластЦентрална Македония
ДемМъглен
Географска областМъглен
Надм. височина300 m
Население454 души (2011 г.)
Фущани в Общомедия
Шадраван във Фущани

Фущани (на гръцки: Φούστανη, Фустани) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 300 m надморска височина на 13 km северно от Къпиняни, в северната част на котловината Мъглен (Моглена).[1] Землището на селото е 4000 декара обработваема земя и 7000 декара пасища, които обаче слабо се използват. 3000 декара се напояват и са засдени с лозя за десертно грозде и с овошни дървета..[2]

История[редактиране | редактиране на кода]

Етимология[редактиране | редактиране на кода]

Йордан Заимов смята, че първоначалната форма на името е Хвощане.[3]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Селото се споменава като Хощяни (Χόστιανη) в 1086 година, когато е дадено на Леон Кефала като награда за делата му при обсадата на Лариса от норманите.[4]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Селото е седалище на Оливеровата нахия в XV век и по-късно на Фущанската каза. В него се провежда пазар, на който идват хора от Мъглен, Воденско, Гумендженско, Гевгелийско и дори от полските села на Въртокопско и Ениджевардарско.[2]

В 1889 година Стефан Веркович (Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи) пише за Фущани:

Главен център на Мъгленската каза е градчето Фущяни, разположено в източното подножие на Кожю. То е населено с мюсюлмани и помаци, чийто разговорен език е българският. Във Фущяни има 300 къщи, 242 нуфузи, които плащат 13039 пиастри данък... Цялата земя в това градче принадлежи на мюсюлманите, а местните християни се занимават с производство на платове и наемат къщи от турците... И мюсюлманите и християните говорят на български.[5]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година във Фуштани живеят 650 българи християни и 1750 българи мохамедани.[6] Теодор Капидан също определя Фущани като българско село.[7]

Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи Фущани с 80 жители българи християни и 2186 българи мюсюлмани.[1]

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Фущане (Фуштане) има 367 къщи славяни мохамедани и 17 къщи цигани християни.[8]

В 1924 година мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени малоазийски и тракийски гърци, бежанци от Турция.[1] Според преброяването от 1928 година селото е смесено местно-бежанско с 249 бежански семейства и 1042 души.[9] Според други данни в 1928 година в селото има 1160 жители, от които 1008 бежанци и 152 местни.[1]

По време на Втората световна война от декември 1943 до април 1944 година в селото е разположен Главният щаб на Народоосвободителната армия и партизанските отряди на Македония. Тук е формирана и Втора македонска ударна бригада, провежда се комунистическо съвещание и младежки конгрес.[1] При Фущани партизаните нанасят тежки загуби на германски части.[2]

В 1981 година селото има 651 жители. В 1991 година има 583 жители.[4] Според изследване от 1993 година селото е смесено бежанско-„славофонско“ като „македонският език“ в него е запазен на средно ниво, а турският - слабо.[10]

Прекръстени с официален указ местности в община Фущани на 6 август 1969 година
Име Име Ново име Ново име Описание
Раковица[11] Ράκοβιτς Каравидия Καραβίδια[12] река на И от Фущани[11]
Зимовни[11][13] Ζημόβι Химадио Χειμαδιό[12] връх на СИ от Фущани[11]
Година 1913 1920 1928 1940 1951 1961 1971 1981 1991 2001 2011 2021
Население 1955[1] 1724[1] 1160[1] 1311[1] 776[2] 955[2] 793[2] 651[2] 583[2] 542 454

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д е ж з и Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 103. (на македонска литературна норма)
  2. а б в г д е ж з Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 104. (на македонска литературна норма)
  3. Заимов, Йордан. Заселване на българските Славяни на Балканския полуостров : проучване на жителските имена в българската топонимия. София, Издателство на Българската академия на науките, 1967. с. 54.
  4. а б Η Φούστανη // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
  5. Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 118. (на руски)
  6. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 147.
  7. Capidan, Theodor. Meglenoromânii, istoria şi graiul lor, vol. I, Bucureşti, 1925, p. 6, архив на оригинала от 3 март 2016, https://web.archive.org/web/20160303184737/http://www.unibuc.ro/CLASSICA/megleno1/introducere.pdf, посетен на 3 февруари 2009 
  8. Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
  9. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928, архив на оригинала от 30 юни 2012, https://archive.is/20120630054150/www.freewebs.com/onoma/eap.htm, посетен на 30 юни 2012 
  10. Riki Van Boeschoten. "Usage des langues minoritaires dans les départements de Florina et d’Aridea (Macédoine)"
  11. а б в г По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
  12. а б Β. Διάταγμα ΥΠ' Αριθ. 496. Περὶ μετονομασίας συνοικισμὤν, κοινοτήτων καὶ θέσεων // Εφημερίς της Κυβερνήσεως του Βασιλείου της Ελλάδος Τεύχος Πρώτον (Αριθμός Φύλλου 150). Εν Αθήναις, Ἐκ τοῦ Εθνικού Τυπογραφείου, 6 Αυγούστου 1969. σ. 1071. (на гръцки)
  13. Topografska Karta JNA 1: 50.000.