Продром (дем Мъглен)
- Вижте пояснителната страница за други населени места с името Продром.
| Продром Πρόδρομος | |
|---|---|
| — село — | |
 Църква в Продром | |
  Продром  Продром  Продром | |
| Страна |  Гърция |
| Област | Централна Македония |
| Дем | Мъглен |
| Географска област | Мъглен |
| Надм. височина | 240 m |
| Население | 88 души (2011 г.) |
Продро̀м[1] (на гръцки: Πρόδρομος, Продромос) е село в Егейска Македония, Гърция, в дем Мъглен (Алмопия) на административна област Централна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото се намира на 240 m надморска мвисочина на 7 km североизточно от Къпиняни, в котловината Мъглен (Моглена), близо до източните склонове на планината Паяк.[2] Малка платанова горичка го отделя от Новоселци.[3] Източно от селото тече река Мъгленица, която напоява добре землището му.[2] Над селото в Мъгленица се влива десният ѝ приток Раковица, а срещу селото десният приток Копривища.[4]
История[редактиране | редактиране на кода]
Античност[редактиране | редактиране на кода]
На хълма Горица между Новоселци и Продром са открити останки от укрепено селище от III век пр. Хр. Гробище от Желязната епоха има и на отсрещния хълм, от другата страна на Мъгленица, в землището на Продром, западно от селото, който също се казва Горица.[5]
Средновековие[редактиране | редактиране на кода]
Името на село Продром произлиза от съществувалия в негова близост византийски манастир „Свети Йоан Предтеча“ (на гръцки Агиу Продрому), метох на Великата Лавра. Край селото са открити останки от християнска базилика.[3]
В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]
В 1889 година Стефан Веркович („Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи“) пише за Продром:
| „ | На четвърт час на юг от Фущяни се намира мюсюлманското село Продром, състоящо се от 60 къщи и 95 нуфузи, които плащат 3218 пиастри данък. В един продромски чифлик има 6 християнски къщи и 8 нуфузи, които плащат 240 пиастри военен данък (бедели) и 560 пиастри данък... На четвърт час на изток в предходни времена се е намирал манастирът Продром (Йоан Предтеча), от който днес са останали само развалини. Под светия престол е оцелял свещения извор (аязмо) на Свети Йоан Предтеча. Тук в сряда идват много болни, получаващи изцеление.[6] | “ |
Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Продром (Продромъ) живеят 430 българи мохамедани.[7]
Селището обаче запазва християнското си име отпреди ислямизацията.[3]
Екзархийската статистика за Воденската каза от 1912 година сочи 364 жители.[2]
В Гърция[редактиране | редактиране на кода]
През Балканската война в 1912 година селото е окупирано от гръцки части и остава в Гърция след Междусъюзническата война в 1913 година. Боривое Милоевич пише в 1921 година („Южна Македония“), че Продром има 71 къщи славяни мохамедани.[8]
В 1924 година по силата на Лозанския договор мюсюлманското му население се изселва в Турция и на негово място са настанени гърци, бежанци от Източна Тракия, Турция. Според преброяването от 1928 година селото е бежанско с 53 бежански семейства и 202 души.[9][2]
Селото пострадва от Гражданската война в Гърция (1946 - 1949) и през зимата на 1946 година жителите му насилствено са изселени във Фущани и Солун. След нормализацията на обстановката се връщат само малка част.[2]
В 1991 година селото има 110[3] или 157 жители.[2]
Селото произвежда овошки, тютюн, жито.[2]
| Година | 1913 | 1920 | 1928 | 1940 | 1951 | 1961 | 1971 | 1981 | 1991 | 2001 | 2011 |
|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|---|
| Население | 375[2] | 335[2] | 202[2] | 310[2] | 178[2] | 205[2] | 165[2] | 127[2] | 157[2] | 186 | 88 |
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Младеновъ, Кирилъ. Мѣстностни наименования въ землището на две села въ Македония // Македонски преглед X (3-4). София, 1936. с. 158 - 160.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Бабев, Иван, „Македонска голгота – Спомени и изповеди от Ениджевардарско“, ТАНГРА ТанНакРа ИК, София 2009 г., стр.687
- ↑ а б в г д е ж з и к л м н о п р Симовски, Тодор Христов. Населените места во Егеjска Македониjа. Т. I дел. Скопjе, Здружение на децата-бегалци од Егејскиот дел на Македонија, Печатница „Гоце Делчев“, 1998. ISBN 9989-9819-5-7. с. 97. (на македонска литературна норма)
- ↑ а б в г Ο Πρόδρομος // Δήμος Εξαπλατάνου. Посетен на 17 юни 2014.
- ↑ По топографска карта М1:50 000, издание 1980-1985 „Генеральный штаб“.
- ↑ Αρχαιότητες στους Νερόμυλους // Βάση Δεδομпокроителένων για την Ιστορική κληρονομιά της Αλμωπίας - Lhi-Lna. Архивиран от оригинала на 2018-05-01. Посетен на 1 май 2018.
- ↑ Верковичъ, Стефанъ. Топографическо-этнографическій очеркъ Македоніи. С. Петербургъ, Военная Типографія (въ зданіи Главнаго Штаба), 1889. с. 118. (на руски)
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 148.
- ↑ Милојевић, Боривоје Ж. Јужна Македонија // Насеља српских земаља X. 1921. с. 25. (на сръбски)
- ↑ Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
| ||||||||||||||||||||||||
