Съботско

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Съботско
Αριδαία
Центърът на града
Центърът на града
Страна Flag of Greece.svg Гърция
Област Централна Македония
Дем Мъглен
Географска област Мъглен
Надм. височина 98 m
Население 5600 души (2001)
Покровител Никандър Мирски и Йоаникий Велики[1]
Пощенски код 584 00
Телефонен код 23840 – 2
Официален сайт www.dimosalmopias.gov.gr
Съботско в Общомедия

Съботско (изписване до 1945 година Сѫботско; на гръцки: Αριδαία, Аридеа, до 1922 година Σούμποσκο, Σούμποτσκο, Субоско, Субоцко,[2] до 1951 Αρδέα, Ардеа[3]) е град в Егейска Македония, Гърция, главен град на дем Мъглен (Алмопия) в административна област Централна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Съботско е разположен в центъра на котловината Мъглен (Моглена), на 20 километра северно от град Воден (Едеса) и има население от 5600 души (2001).

История[редактиране | редактиране на кода]

В Османската империя[редактиране | редактиране на кода]

Центърът на Съботско със статуя на Ангел Гацо.

В XIX век Съботско е село във Воденска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873, Каботско (Kabotsko) е посочено като село във Воденска каза със 184 къщи и 204 жители българи и 503 жители помаци.[4] Според Стефан Веркович към края на XIX век Съботско (Субоско) е българо-мохамеданско селище с мъжко население 467 души и 134 домакинства.[5]

В 1894 година Густав Вайганд в „Аромъне“ нарича Субочко главното село на Българо-Мъглен с 200 къщи, повечето мохамедански.[6]

Съгласно статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година Сѫботско е смесено българо-християнско и българо-мохамеданско селище. В него живеят 460 българи християни и 800 българи мохамедани.[7]

В 1890 година в Съботско е открито българско училище, което към 1909 година е класно.[8] Според секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Суботско (Soubotsko) има 656 българи екзархисти и в селото има българско училище.[9] В 1906 година градецът е издигнат в казалийски център на каза Караджаоваси. В 1907 година в Съботско е учредена българска църковна община. В центъра на града е издигната голяма двуетажна сграда за училището и общината. Учители са Симеон Михайлов от Велес, възпитаник на Солунската гимназия, Фания Филева от Охрид и Георги Аладжов от Зарово.[8] По-късно учител в Съботско е Аврам Шиленгов.[10]

До 1907 година българската община няма своя църква и се черкува в Цакони. На 10 март 1907 година Симеон Михайлов, Иван Попантонов, председател на българската община и други българи отсядат в дома на Иван Цакончев в Цакони.[8] На другия ден всички са избити от гръцки андарти.[11]

По време на Балканската война 2 души от Съботско се включват като доброволци в Македоно-одринското опълчение.[12] През Балканската война Съботско е заето от българска военна част, която след боевете при Нигрита е нападната от гръцки части и дава жертви убити и ранени. За разследване на инцидента е създадена анкетна комисия[13]. Екзархийският архиерейски наместник Никола Шкутов е арестуван и затворен в Берския затвор[14].

В Гърция[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война Съботско остава в Гърция. Част от българското му население се изселва в България и на негово място в 1922 – 1924 са настанени гърци бежанци.[15] В 1928 година Съботско е смесено местно-бежанско селище с 204 семейства и 840 жители бежанци.[16]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Никодим Царкняс на среща с деца бежанци в Съботско.

Виден жител на градчето е Теофилос Гацос (1930 - 2012), политик от Нова демокрация. Никодим Царкняс (р. 1942) е гръцки монах с македонско национално съзнание, активист преследван от духовните власти. Петрос Дурдумбакис (р. 1961) и Харис Костопулос (р. 1964) са музиканти, а Андонис Мину (р. 1958) е футболист

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Εκτός από την Καστοριά, άλλες τέσσερεις πόλεις έχουν πολιούχο τον Άγιο Μηνά. // Fouit.gr. Посетен на 2 януари 2018.
  2. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Σούμποσκον -- Αρδέα
  3. Μετονομασίες των Οικισμών της Ελλάδας. Αρδέα -- Αριδαία
  4. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.156 – 157.
  5. Райчевски, Стоян. ГЕОГРАФСКИ ПРЕДЕЛИ – Македония. // Българите мохамедани. второ издание. София, Национален музей на българската книга и полиграфия, 2004, [1998]. ISBN 954-9308-51-0. с. 123.
  6. Вайгандъ, Густавъ. Аромѫне: Етнографическо-филологическо-историческо издирвания на тъй наречения народъ македоно-ромѫне или цинцаре. Варна, Издание на П. Хр. Генковъ, 1899. с. 29.
  7. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 150.
  8. а б в Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 2.
  9. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, pp. 190 – 191.
  10. Любенова, Лизбет. Последните български владици в Македония, Изток Запад, София, 2012, стр. 429.
  11. Илюстрация Илинден, година 9, книга 9 (89), ноември 1937, стр. 3.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 882.
  13. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.161 – 162
  14. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 – 1916, Торонто, 2006, стр.185
  15. Дем Мъглен
  16. Κατάλογος των προσφυγικών συνοικισμών της Μακεδονίας σύμφωνα με τα στοιχεία της Επιτροπής Αποκαταστάσεως Προσφύγων (ΕΑΠ) έτος 1928
     Портал „Македония“         Портал „Македония