Ангел Гацо

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ангел Гацо
Αγγελής Γάτσος
гръцки революционер
Паметник в Съботско, дело на Димитрис Каламарас
Паметник в Съботско, дело на Димитрис Каламарас

Роден
Починал
1839 г. (68 г.)

Ангел Димитров (Мицов) Гацо или Гачо (на гръцки: Αγγελής Γάτσος, Ангелис Гацос или Αγγελος Γάτσος, Ангелос Гацос) е гръцки революционер и военен от български произход, герой от Гръцката война за независимост.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Гацо е роден във воденското село Саракиново (днес Саракини, Гърция) в 1771[1] или според други източници към 1760 - 1764 година.[2] Става хайдутин и при избухването на Гръцкото въстание играе важна роля в Негушкото въстание. След падането на Негуш успява да се спаси в планината Каракамен заедно със сина си Мицо Гацо и брат си Петър Гацо, но жена му и останалите му деца попадат в плен у османците.[3] Гацо заедно с Мицо и Анастасиос Каратасос заминава на юг, където продължава участието си във въстанието съвместно с Георгиос Караискакис. Участва в битката при Пета, където се спасява като по чудо и минава със 120 души в Пелопонес, където участва в разгрома на османците при Дервенаки. В 1823 година се сражава заедно с Каратасос при Трикери и в Северните Споради. След това се прехвърля в Пелопонес, където участва в сраженията срещу Ибрахим паша. В 1826 година отива на Евбея, където оглавява собствен отряд и участва в битката при Аталанти.

Гацо е високо ценен от лидерите на въстанието – Теодорос Колокотронис го нарича „храбър мъж“, а Янис Макриянис - „смел и добродетелен партиот“.[4] Известният гръцки общественик и революционер Христофорос Перевос пише в 1823 година до Гацо:

Отечеството ще те почете заслужено и опирайки се на него, ти ще получиш привилегии и права на родолюбец и ще те опознаят като такъв и ония, които те наричат днес и се отнасят към тебе като към чужденец.[5]

След създаването на новата гръцка държава Гацо влиза в армията и умира в бедност като полковник в Аталанти в 1839 година. Синът му Мицо Гацо стига до чин генерал от гръцката армия. В негова чест е издигнат паметник в Съботско и е кръстена една от улиците в селото на него.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μαθητική εφημερίδα Δημοτικού Σχολείου Ριζού
  2. „История на България. Българско възраждане XVIII - средата на XIX век“. Институт по история на БАН. Т.6, стр.196.
  3. Risto Stefov. "Wake of the 19th Century Balkans and the Negush Uprising"
  4. Αγγελής Γάτσος
  5. Εθνική Βιβλιοθήκη τής Ελλάδος, τμήμα Χειρογράφων Αρχείον Αγώνος, άρ. 19169. Цитирано по: Тодоров, Николай. „Балкански измерения на гръцкото въстание от 1821 година. Приносът на българите.“, Издателство на Отечествения фронт, 1984, София, стр. 100.
  6. Родове. Саракинови. // Солун и българите: история, памет, съвремие. Посетен на 9 декември 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония