Христофорос Перевос

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христофорос Перевос
Χριστόφορος Περραιβός
гръцки революционер
портрет от Националния исторически музей, Атина
портрет от Националния исторически музей, Атина

Роден
1773 г.
Починал
4 май 1863 г. (90 г.)
Политика
Партия Народна партия
Депутат
Христофорос Перевос в Общомедия

Христофорос Перевос (на гръцки: Χριστόφορος Περραιβός) е гръцки писател, политик и революционер, герой от Гръцката война за независимост.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1773 г. в разположеното в северните склонове на Олимп село Пурлия и носи прякора Перевос, тъй като в древността този район е наричан Перевия.[3][4] Според историка Янис Кордатос Перевос е извънбрачно дете на викария на Лариската митрополия Йеремия, който се заема и с образованието на малкия Христофорос.[5]

В 1793 г. завършва гръцко училище в Букурещ, а в 1796 г. се мести в столица на Австрийската империя Виена, за да получи медицинско образование. Тук се запознава с Ригас Велестинлис и става негов последовател и другар. След разкриването от австрийските власти на революционните планове на Ригас на 17 декември 1797 г., Перевос също е арестуван, но след изявлението на Ригас, че е случаен познат, е освободен, докато Ригас и другарите му са предадени на османците и екзекутирани в Белград.

Перевос заминава за Йоническите острови и постъпва на служба при французите. По време на Египетската кампания на Наполеон, Али паша Янински решава да завладее бившите венециански владения и на 12 октомври 1798 г. обсажда град Превеза на епирското крайбрежие, защитаван от френския генерал Салсет и немногочислен отряд местни гърци, начело с Перевос. След кратка съпротива французите се предават, градът е подложен на клане и грабеж, но отрядът на Перевос се оттегля на Йоническите острови, където служи в т.нар. албански полк. [6] Перевос живее много години на остров Корфу до 1817 г. Тук пише „История на Сули и Парга“ (Ιστορία του Σουλίου και της Πάργας), която издава в Париж (1 том) в 1803 г., а по-късно целия труд във Венеция в 1815 г. Третото допълнено издание излиза вече в свободна Гърция в 1857 г.

Перевос заминава за Русия, където на 13 март 1817 г. в Москва е посветен във Филики етерия от Антонис Комисопулос.[6] Обръщението на етериста и авантюрист, Николаос Галатис към Йоанис Каподистрияс става причина за ареста на Перевос и на етериста от Солун Д. Аргиропулос. Заповедта за ареста е издадена от шефът на санктпетербургската полиция гърка Иван Горголи. Но след разпит и двамата са пуснати на свобода и дори им са дадени като компенсация 100 рубли (Перевос) и 50 рубли (Аргиропулос). Галатис е изгонен от Русия и впоследствии ликвидиран от етеристите за разгласяване на тайни на Обществото.[7].

Перевос е избран за апостол на Етерията в Мани, докъдето стига през Италия. На Мани успява да постигне значителни успехи в привличането на маниотите, примиряването на враждуващите кланове на полуострова и подготовката на въстание.[8] На 1 октомври 1820 г. Перевос, който по това време живее в Букурещ, взима участие в предреволюционното събиране в Измаил, организирано от Александрос Ипсилантис.[9].

При началото на гръцкото въстание Перевос оглавява епирските въстаници и овладява крепостта Риниаса край Превеза, а на 24-25 юли 1821 г. и град Парга за няколко дни. Но след като се сблъсква не само със съпротивата на османците, но и с демаршите на англичаните, е принуден да ги остави на 28 юли.[10] През май 1822 г. участва в сраженията на сулиотите, които се защитават от 15-хилядната армия на Хуршид паша.[11]

В 1822 г. Перевос заедно със сулиоти при посредничеството на англичаните се оттегля на Йонийските острови и прекарва карантина в Аргостоли на Кефалиния. Комендантът на острова Напер се опитва да подкупи Перевос, за да получи писмено заявление, че подбудител на гръцката революция е руския дипломат Каподистрияс. Перевос отговаря, че не знае кой е подбудителят, но дори и да знаел за никакво възнаграждение не би стал предател на отечеството.[12]

В 1823 г. Перевос в составава на комитета на тримата (Перевос, Анагностарас, Панайотис Мурдзинос) възглавява военното министерство.[13]. Като министър Перевос начело на отряд от 200 бойци заминава за Магнисия, Тесалия, където 3000 въстаници, начело с Кирякос Басдекис и Анастасиос Каратасос противостоят на 7000 османски корпус, начело с Мехмед Решид паша Кютахъ и османския флот, начело с Коджа Мехмед Хюсреф паша.[14]

На 9-14 юли 1824 г. начело на отряд от 250 сулиоти Перевос взима участие в сражението при Амблиани, където 3000 въстаници одържат победа над 8000 турци и албанци.[15]

На 8 август 1826 г. в хода на сражението при Хайдари Георгиос Караискакис поверява на Перевос отбраната на най-слабия и най-отговорния бастион, където Перевос, начело на отряд от 260 македонци, тракийци и тесалийски, отбива всички атаки на 8000 османски пехотинци.[16] Последва Караискакис в похода в Средна Гърция и взима участие в победното сражение при Арахова в ноември 1826 г.[17] След гибелта на Караискакис и пристигането в Гърция на Каподистрияс похода в Средна Гърция е възглавен от Димитриос Ипсилантис и Перевос под негово командване взима участие в последните боеве на войната.

Перевос е депутат в Третото Национално събрание в Тризина и Четвъртото в Аргос.[18]

След създаването на гръцкото кралство Перевос получава званието полковник и е зачислен в кралската фаланга. На 18 март 1844 г. крал Отон му дава званието генерал-майор.

Трудове[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Μεγάλη Ελληνική Εγκυκλοπαίδεια, τομ. Κ΄ σελ. 65.
  2. Αγαπητός Σ. Αγαπητός. Οι Ένδοξοι Έλληνες του 1821, ή Οι Πρωταγωνισταί της Ελλάδος. // Τυπογραφείον Α. Σ. Αγαπητού, Εν Πάτραις, 1877. σ. 246-251. Архив на оригинала от 11 май 2012. Посетен на 13 август 2009.
  3. Πανδέκτης, Χριστόφορος Περραιβός
  4. Η Λάρισα και η Θεσσαλική ιστορία, τόμος Δ΄2, Κείμενα Περιηγητών 1400—1881, Κωνσταντίνος Οικονόμου
  5. Κορδάτος, Γ. Ο Ρήγας Φεραίος και η εποχή του, σελ. 47.
  6. а б Δημήτρης Φωτιάδης, Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ.Α, σ.279.
  7. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Α, σ. 266.
  8. Γούδας, Αν. Βίοι παράλληλοι των επί της αναγεννήσεως της Ελλάδος διαπρεψάντων ανδρών, Αθήναι 1869—1876, τ. Ε., σ. 294.
  9. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Α, σ. 356.
  10. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Β, σ. 87.
  11. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Β, σ. 202.
  12. Περραιβος, Απομνημονεύματα πολεμικά, σ.198.
  13. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Β, σ. 308.
  14. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Β, σ. 341.
  15. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Γ, σ. 45-46.
  16. Φωτιάδης, Δημήτρης. Ιστορία του 1821, ΜΕΛΙΣΣΑ 1971, τ. Γ, σ. 284-286.
  17. Περραιβος, Απομνημονεύματα πολεμικά, σ. 204.
  18. Σύγχρονοι Έλληνες συγγραφείς, Περραιβός Χριστόφορος (1774—1863), Εθνικό Κέντρο Βιβλίου
     Портал „Македония“         Портал „Македония