Направо към съдържанието

Рашид Мехмед паша

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Мехмед Решид паша Кютахъ)
Рашид Мехмед паша
Reşid Mehmed Paşa
Роден
1780 г.
Починал
ноември 1836 г. (56 г.)
ПогребанДиарбекир, Турция

Религияислям

Рашид Мехмед паша, известен като Кютахъ, е османски пълководец и велик везир от 1829 до 1833 година[1], предвождал войските на султан Махмуд II в някои от най-важните за Османската империя сражения и военни операции от това време. По произход е понтийски гърк.

Срещу гръцките въстаници

[редактиране | редактиране на кода]

В началото на Гръцката освободителна война, през 1822 – 1823 година, Рашид паша воюва начело на албански войски в Акарнания и Тесалия.[2] През 1825, при третата обсада на Месолонги, проявява упоритост и издръжливост, въпреки надмощието на гръцката флота, която снабдява крепостта и прекъсва доставките на снаряди за армията му, и въпреки ефективните действия на клефтите срещу тиловите му комуникации. Отбива два излаза на защитниците и поддържа обсадата до пристигането на египетската флота, благодарение на която Месолонги, главната опора на въстаниците в Западна Гърция, е превзет през пролетта на 1826 година.[3] Веднага след тази победа Рашид паша пренася бойните действия в Атика, разгромява въстаниците при Фалерон и година по-късно принуждава гарнизона на атинския Акропол да капитулира.[4] С това и с египетските операции в Пелопонес гръцкото освободително движение е практически потушено и само военната намеса на Англия, Франция и Русия го спасява от пълен разгром.[5]

През 1828 руските войски, нахлули в Дунавските княжества и Добруджа, достигат и превземат Варна, застрашавайки Цариград. В тази обстановка Рашид Мехмед паша е назначен за велик везир и главнокомандващ войските, призвани да спрат руснаците в днешна Североизточна България. Опрян на силната Шуменска крепост, той опитва да контраатакува разхвърляните руски сили, но търпи неуспехи при Ески Арнаутлар и Кюлевча. Второто от тези сражения завършва с пълен разгром на османската армия, след което Рашид паша се оказва неспособен да предотврати падането на Силистра, преминаването на Стара планина от генерал Дибич и Одринския договор.[6]

Срещу Шкодра и Босна

[редактиране | редактиране на кода]

През 1831 Рашид Мехмед паша оглавява наказателната кампания срещу албанците и бошняците, чието непокорство допринася за поражението от Русия.[7][8] В хода на бойните действия в Западна Македония и Косово разгромява гегския предводител Мустафа Бушати и го принуждава да капитулира след 6-месечна обсада на Шкодра, с което слага край на полунезависимото управление на династията Бушати, продължило десетилетия в Северна Албания.[7] Борбата с бошняците започва с поражение на султановите войски в битката на Косово поле през лятото на същата година. С преговори и обещания, дадени въпреки недоволството на централните власти, Рашид паша скланя въстаниците да се оттеглят от Косово и печели време за организирането на мащабно контранастъпление. В резултат на този поход движението за автономна Босна начело с Хюсеин Градашчевич търпи пълно поражение през пролетта на 1832 година.[9]

Срещу Мехмед Али паша

[редактиране | редактиране на кода]

В края на същата година войната с друг непокорен васал – египетския владетел Мехмед Али – се превръща в сериозна заплаха за султана. Великият везир е изпратен да спре египетското нашествие в Анадола. В сражението при Кония през декември Рашид паша е пленен, а неговите по-многобройни, но зле ръководени войски са разгромени. Резултатът е договорът от Кютахя от май 1833 година, който затвърждава надмощието на Мехмед Али паша и откъсва Сирия от централната османска власт.[10][11]

В резултат от поражението Рашид паша губи поста велик везир. След завръщането си от плен е назначен за управител на Сивас. Възстановява властта на султана в Източен Анадол и Армения, разклатена след руското и египетското нашествие.[12] През 1834 усмирява бунтуващия се Кюрдистан (без Соранския емират).[13]

  1. Somel, Selcuk Aksin. The A to Z of the Ottoman Empire. Scarecrow Press, 2010. ISBN 978-1-4617-3176-4. Стр. lxxxii
  2. Dakin, Douglas. The Greek Struggle for Independence 1821 – 1833. The University of California Press, 1973. ISBN 9780520023420. Посетен на 08.12.2013. Стр. 94 – 95, 100 – 101
  3. Dakin 1973, стр. 138 – 140, 184 – 186
  4. Dakin 1973, стр. 213 – 215
  5. Encyclopaedia Britannica. War of Greek Independence (1821 – 32) (посетен на 05.12.2013)
  6. Андрианов, П. М. Русско-турецкая война 1828 – 1829 гг. Във: История русской армии, 1812 – 1864 гг. Санкт Петербург, Полигон, 2003. Стр. 420 – 431 (посетен на 08.12.2013)
  7. а б Elsie, Robert. A Biographical Dictionary of Albanian History. London, New York, I. B. Tauris, 2013. ISBN 978-1780764313. p. 63 - 64. (на английски)
  8. Олюнин, С. В. Боснийский эялет накануне и в годы русско-турецкой войны 1828 – 1829 гг. Архив на оригинала от 2013-12-13 в Wayback Machine. Дриновський збiрник. Том V. 2012, стр. 374
  9. Aličič, Ahmed. Pokret za autonomiju Bosne od 1831. do 1832. godine. Sarajevo, 1996. Стр. 232 – 238, 306 – 312
  10. Uyar, Mesut / Erickson, Edward. A Military History of the Ottomans. ABC-CLIO, 2009. ISBN 978-0-275-98876-0. Стр. 144
  11. Mikaberidze, Alexander. Conflict and Conquest in the Islamic World. A Historical Encyclopaedia. ABC-CLIO, 2011. ISBN 978-1-59884-337-8. стр. 483 – 484
  12. E.J. Brill's First Encyclopaedia of Islam, 1913 – 1936, Том 5, стр. 127
  13. Вартаньян, Э. Г. Борьба курдских эмиратов за независимость в конце XVIII – первой трети XIX в. Архив на оригинала от 2012-03-03 в Wayback Machine. (посетен на 18.12.2013)