Ахмед паша Херсекли

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ахмед паша Херсекли
Hersekli Ahmed Paşa
османски велик везир
Роден
Починал

Религия Ислям
Семейство
Баща Стефан Косача

Ахмед паша Херсекли (на турски: Hersekli Ahmed Paşa) с рождено християнско име Стефан Херцегович Косача (на сръбски: Стефан Херцеговић Косача) е османски военачалник, дипломат и държавник, велик везир. До средата на XIX век само още един човек освен него е заемал този пост цели пет пъти - Синан паша.

Ахмед паша Херсекли е син на Стефан Косача, войвода на Херцеговина, роден около 1456/1459 г. като негов най-малък син. При превземането на Босна от османците според едни извори попаднал в плен и бил отведен в Константинопол[1], според други той или изобщо не е бил в плен или много скоро е бил освободен и доброволно е приел исляма заради разногласия с брат си, който отказал да му изплати неговата част от наследството[2]. За първи път е упоменат вече с мюсюлманското си име Ахмед в 1474 г. [3] Станал фаворит на султан Мехмед II. Освен на него служил на още двама османски султани - на Баязид II и на Селим I. Участвал в голям брой турски завоевателни кампании: във войната с мамелюците от 1485-1491, в следващата османо-мамелюшка война от 1415-1416, във войната с Персия от 1415-1455 г. Присъединил към Османската империя Херцеговина като разгромил войската на по-големия си брат Владислав Херцегович. Три пъти бил капудан паша (главнокомандващ флота) (1488, 1500—1501, 1506—1511); пет пъти заемал поста велик везир (1497—1498, 1503—1506, 1511, 1512—1514, 1515—1516). През 1481 г. се оженил за Хунди-хатун, дъщеря на Баязид II.

Починал на 21 юли 1517 г. в Кахраманмараш.

Личност[редактиране | редактиране на кода]

Ахмед паша Херсекли имал репутацията на честен човек, който винаги говорел истината, което и му създавало известни проблеми по-конкретно със султан Селим I.[4]

Андреа Грити, венециански дож и дипломат, прекарал повече от десет години в Истанбул като консул на Венецианската република, който бил приятел с Херсекли Ахмед паша, го описвал като „доблестен, мъжествен и изобретателен“.[5]. Фишер го описва като „храбър и умеещ да се справи с разгневена тълпа“.[6] Сюрея го характеризира така:„сдържан, образован, умен и храбър“.[7]

Съгласно достигналите до наши дни описи на неговото имущество след смъртта му е известно, че е бил много богат като е притежавал впечатляваща колекция от изключително ценни оръжия, както и внушителна библиотека, състояща се от 145 ръкописи на трите основни езика, които е ползвал: арабски, персийски и османски.

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

От брака си с Хунди хатун, дъщерята на Баязид II, Ахмед паша има седем деца:

  • син Али бей (починал 1593 г.) – поет с псевдонима Şiri Baba[8][9]
  • син Мустафа бей (починал след 1582 г.) [10][11]
  • син Мехмед бей (починал около 1507/1511 г.)
  • дъщеря Макдум заде (починала около 1503 г.)[12]
  • дъщеря Камер шах (починала след 1523 г.)
  • дъщеря Айни шах
  • дъщеря Хюма (починала след 1551 г.)

Освен тези деца Ахмед паша е имал още поне трима сина, очевидно от друга/други съпруги, тъй като за тях в документите не е указано, че са от Хунди хатун.[13]

След като Хунди хатун починала около 1503 г., Херсекли Ахмед паша имал още една жена или наложница на име Перихал хатун, чийто надгробен камък се намира в същата джамия, където е погребан и самият паша в частта, където се полагат тленните останки само на членовете на семейството. Името „Перихал“ е типично за робиня или наложница.[14]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Uzunçarşılı, 1988, 1Cild, p.489-490.
  2. Lowry, 2011, p. 3.
  3. Lowry, 2011, p. 14
  4. ↑ Lowry, 2011, p. 16.
  5. Hammer-Purgstall, vol.4, 1836, p. 393.
  6. Fisher, 1948, p. 108-109
  7. Süreyya1, 1996, p. 212.
  8. Köksal.
  9. ↑ Reindl-Kiel, 2013.
  10. Alderson, 1956, Table XXVIII.
  11. Lowry, 2011, p. 17.
  12. Turan, 1998, p. 237
  13. Reindl-Kiel, 2013, p. 319.
  14. Lowry, 2011, p. 18.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]